Бременността е период, който всяка жена желае да премине “безаварийно”. Той е съпроводен с множество промени и състояния, като сутрешно гадене, напълняване, задържане на течности, променливо настроение и др.

Периодът, необходим за възстановяване на предишната физическа и психическа дееспособност на жената след раждането, се нарича послеродов период. 

Възстановяването от някои промени се осъществява за около 6-8 седмици.

Въпреки че след раждането голяма част от тях преминават, има някои смущаващи състояния, които остават за по-дълго време и са следствие от самата бременност и/или раждане. Най-честите промени са слабост и преразтягане на мускулатурата на тазовото дъно и слаби връзки на матката, което впоследствие води до урологични смущения – незадържане на урина и/или усложнения над ефекацията – незадържане на фекалиите.

Неконтролираното изпускане на урина, или т.нар. стресинконтиненция, проявяващо се при жените при кихане, смях, кашляне, спортуване, полов акт, вдигане на тежки предмети или други резки движения на тялото, е често срещано оплакване.

 Неволното изпускане на урина не се предшества от позив за уриниране, а се случва внезапно при натиск върху корема и увеличено вътрекоремно налягане.

Приема се, че жените, които раждат вагинално и някои случаи като едър плод, трудно продължително раждане, оперативно вагинално раждане с форцепс, жени с тесен таз, са рискови за тези усложнения. Те имат не само медицински аспект, но и социален, защото се отразяват на психиката на жените и ограничават социалните им контакти, вследствие на невъзможността свободно да контролират тези функции.

За поставянето на диагнозата стресинконтиненция са от съществено значение някои изследвания:

•             Анамнеза, анализ на пикочния дневник (жената да оцени количеството урина, честотата и факторите, които провокират инконтиненцията);

•             гинекологичен и неврологичен преглед;

•             кръвна картина;

•             изследване на урината за изключване на инфекция;

•             Уродинамично изследване;

•             Ултразвуково изследване;

•             Уретроцистоскопия, урография и др.

На базата на проведените изследвания, доказаната стресинконтиненция се разделя в три степени:

•             I степен (лека) - неволно отделяне на урина след кихане, кашляне, смях.

•             II степен (умерена) - неволно отделяне на урина в изправено положение.

•             III степен (тежка) - неволно отделяне на урина в право и в хоризонтално положение, при липса на физическо усилие.

Стресинконтиненцията в ранния следродилен период, обикновено обхваща l и ll степени. Неглижирането на това усложнение води до атрофия на структурите, отговарящи за задържането на урина и състоянието се утежнява с течение на времето. Това заболяване има прогресивен характер - започва с леки епизодични изпускания на малко количество урина и може да се стигне до невъзможност за извършване на обичайните ежедневни дейности.

Лечението на стресинконтиненцията след раждане бива консервативно и оперативно. Консервативният подход се избира при I и II степен и се препоръчва кинезитерапия за подобряване тонуса на тазовото дъно, електростимулация, акупунктура и дихателна гимнастика. Оперативното лечение се посочва, в случай, че мускулите на тазовото дъно са загубили своята цялост и използваните консервативни методи са неефективни. То представлява корекция и стабилизиране на положението на органите на пикочополоватасистема и техния поддържащ апарат.

За отстраняването на това неприятно състояние е необходимо да се вземат навременни мерки. Най-добрият начин за лечение на стресинконтиненция след раждане е чрез упражненията за тазовите мускули.

Какви са упражненията за стягане на таза и как да ги прилагате – очаквайте в следващата статия.