На 6 юли 1893 г. в Париж умира майсторът на късия разказ Ги дьо Мопасан. Безспорно най-запомнящото се негово произведение остава „Бел Ами“, но любими на българските читатели са още "Лоената топка", „Един живот“, „Маската“, „Силна като смъртта“ и др. Днес, 127 години по-късно, си спомняме за Мопасан...

Има само едно хубаво нещо в живота и това е любовта.

Паметта ни е по-съвършен свят от вселената, защото връща към живот онези, които вече ги няма.

Болната мисъл унищожава тялото по-бързо от всяка треска.

Срещите с другите правят живота ни да си заслужава да се живее.

Самотата може да е опасна. Около себе си имаме нужда от хора, които мислят и говорят.

Хората, които срещаме, правят живота да си струва да се живее.

Целувката е безсмъртна - тя пътува от устни на устни, от век на век, от епоха на епоха. 

Миналото ме привлича, а настоящето ме плаши, защото бъдещето е смърт.

По-добре е да си нещастно влюбен, отколкото нещастно женен. Но някои хора са и двете.

Единственото сигурно нещо е смъртта.

Законната целувка никога не струва толкова, колкото откраднатата.

В царството на слепите едноокият е крал.

Войната е варварство ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг ако защитаваш родината си.

Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо.  

Който не уважава себе си е нещастен, а този, който е прекалено самодоволен, е глупав.

Любовта е силна като смъртта, но е крехка като стъкло.