В наистина добрите филми има сцени, които са толкова силни и емблематични, че ти се запечатват в съзнанието завинаги. Понякога обаче тези сцени не са плод на дългогодишен режисьорски труд, а гениално спонтанно хрумване по време на снимките. 

Ето няколко наистина велики филмови сцени, родени съвсем случайно.

"Хубава жена" - подаръкът

Всички помним трогателния момент, в който героинята на Джулия Робъртс се подготвя да отиде на опера, а идеалното допълнение към красивия й тоалет е скъпата огърлица. Вероятно това щеше да е сцена, която да забравим на фона на целия филм, ако Ричард Гиър не беше затворил капака на кутийката върху пръстите на Робъртс. Така сцената добива съвсем нов смисъл и остава запомнена.

"Мълчанието на агнетата" - просъскването на д-р Лектър

Това е филмът, който разгърна целия талант на Антъни Хопкинс и си остава един от ненадминатите шедьоври на Холивуд. Една от най-запомнящите се сцени със специфичното просъскване на д-р Лектър, докато е в килията си и среща героинята на Джоди Фостър, всъщност е импровизация на Хопкинс. Но само каква...

"Шофьор на такси" - "На мен ли говориш?!"

Култова реплика, която мнозина използват и днес. Емблемтичното "You talkin' to me?", произнесено от Робърт де Ниро във филма. В скрипта първоначално било описано как актьорът трябва да си говори сам, докато се гледа в огледалото. Малка импровизация обаче обръща нещата и остава в историята като една от най-култовите реплики в киното...

"Индиана Джоунс: Похитителите на изчезналия кивот" - пистолет срещу ятаган

Една от сцените ни представя предстоящ сблъсък между майстор на ятагана и главния герой. Срещу изкусните умения на арабина обаче Харисън Форд просто изважда пистолета си и набързо приключва сцената. Моментът е толкова забавен, че намира място във финалния вариант на филма, вместо поредната битка на Индиана.

"Кръстникът" - сцената с котката

Отново момент, който всеки ще си спомни от филма. Сцената, в която Марлон Брандо дава жестоки нареждания да бъде "наказан" мъж, докато гали котка в скута си. Първоначално котката изобщо не присъствала в сценария. Очевидно обаче Брандо или някой друг от екипа е забелязал "потенциала" й. Така в следващия момент котката вече е скута на актьора и част от един от най-великите филми на всички времена.

"Спасяването на редник Райън" - историята преди битката

Една от най-завладяващите сцени във филма, когато героите на Мат Деймън и Том Ханкс седят на столове на улицата, насред разрушените сгради, е с импровизирана история, която не присъства в първоначалния сценарий. Когато редник Райън трябва да разкаже история, свързана с дома и семейството му, Деймън си я измисля. Но му се получава толкова добре, че тя намира място във филма.

"Сиянието" - "Ето го Джони"

Отново култова реплика, останала през годините. Героят на Джак Никълсън троши вратата с брадва, а цялата му лудост е събрана в погледа и в думите му: "Ето го Джони". На пръв поглед съвсем обикновена, но толкова смразяваща и запомняща се във филма. 

"Среднощен каубой" - "Хей, вървя тук!!!" 

Дъстин Хофман върви по улицата и е силно вживян в ролята си, когато таксиметров шофьор, пропуснал обозначенията за снимките на филма, минава по улицата и едва не блъска актьорите. Все още в роля, Хофман блъска по колата и крещи: "Хей, вървя тук!!!". Сцената е толкова добра, че остава във финалния вариант на филма.