Тази статия нямаше да я напишем, ако миналия месец, когато чествахме Деня на независимостта, не бяхме видели как в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново български политици, а и не само, полагат цветя на гроба на цар Калоян... Но да караме подред...

На всеки народ му се иска в неговата история да има единствено победи и величие, но това не е възможно. Когато държавата е била силна, тя е побеждавала противниците си, когато те са били по – силни, тя е търпяла поражения и такава е логиката на историята.

В началото на XI век след изтощителни битки с Византия, най – известната от които в планината Беласица, където 15 000 пленени български войни са ослепени, а цар Самуил получава сърдечен удар и умира, Българското царство пада под византийско владичество (1018).

Но след близо 170 години начело с търновските боляри братята Асен и Петър българите се надигат, освен и че Петър е провъзгласен за цар. Византийският император прави опити да се справи с размирниците, но като не успява, сключва примирие с тях и така Българското царство е възобновено (1185).

За не утежняваме разказа с исторически факти, да кажем, че в един момент царската власт преминава от Петър в Асен, но заговорници го убиват, Петър пак взима властта, но и той е убит от заговорници и тогава на историческата сцена се качва третият брат Калоян.

Калоян е голям български цар. Освобождава много български земи, а когато маджарите ни нападат, се справя с тях и присъединява към царството нови територии. Заявил сила и авторитет, Калоян влиза в кореспонденция с римския папа, в Търново пристига делегация и на специална церемония папският пратеник го коронясва за цар и му връчва скиптър и знаме.

В 1204 кръстоносците превземат Константинопол (Истанбул). Калоян прави опити за сближаване с тях, но те се държат враждебно и на следващата години Калоян ги разгромява, а императора им Балдуин пленява и откарва в Търново (Балдуиновата кула на Царевец).

Следващата пролет Калоян пак ги отпочва кръстоносците и завзема редица крепости в Източна Тракия, а през октомври 1207 предприема голяма обсада на Солун, но в нощта преди решителната атака е убит. След смъртта на Калоян на българския престол се качва Иван Асен II, негов племенник и син на брат му Асен, и той довежда Българското царство до такъв възход, че то „опира“ до три морета...

И сега да се пренесем в Търново. Там под хълма Царевец, в ниското, има една църква, всички я знаят – църквата „Св. 40 мъченици“. Преживяла тежки исторически времена, по време на турското робство тя е превърната в джамия... И някъде към 1850 на тогавашния ходжа, който живеел в някаква пристройка, жена му се разболяла и  само един християнин, д-р Христо Даскалов, успял да пребори болестта й. И когато ходжата поискал да му се отблагодари, докторът пожелал само да разгледа джамията, т.е. църквата „Св. 40 мъченици“.

Дали е знаел какво иска да види, дали не е знаел, никой не може да каже, но той успява да препише надписите на трите колони вътре, върху другите три нямало надписи. И като ги праща на руски учени слависти, те публикуват текстовете, които се оказват сензационни...

На едната колона краткият надпис: „Крепост Родесто” очевидно е свързан с времето на кан Крум. На втората колона е известният Омуртагов надпис, част от който гласи: “Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни оногова, който го е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги.“ Според надписа на третата колона църквата „Св. 40 мъченици“ е построена в 1230 година от „Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен“ в чест на победата му над византийците при Клокотница, след която българската държава става мощна сила на Балканите.

Българските историци смятат, че цар Иван Асен II „събира“ на едно място тези три колони от различно време, за да покаже, че държавата, възстановена от баща му цар Асен и чичовците му ­ цар Петър и цар Калоян, е „приемник“ на Първата българска държава и че величието й ще продължи и занапред.

Вероятно това прави църквата така важна и не е чудно, че шест дни след подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878) я освещават наново, че в 1879 тук е тържествената литургия по случай откриването на Учредителното събрание, което ще гласува първата българска Конституция, че избраният за български княз Александър Батенберг тук полага клетва, че в 1908 тук княз Фердинанд обявява независимостта на България. С една дума, църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново е място с история.

Казват, че ако не е била превърната в джамия, е нямало да оцелее, но турците доста променят вида й. Едната й част съхраняват, но зазиждат стария вход и „избиват“ нов, вътре премахват сводовете, характерни за християнската архитектура, „повдигат“ височината на храма и от едната страна оформят чардак (навес) с дървени колони.

Малко снимки са останали от онова време и все пак това, което се вижда и „отвън“, и „отвътре“, дава ясна представа къде е била тържествената литургия за откриването на Учредителното събрание, къде княз Батенберг полага клетва и къде Фердинанд в 1908 обявява независимостта на България...

Църквата се срива от едната си страна в 1913, когато в Търновския край става голямо земетресение, но я възстановяват, а в следващите години губи значимостта си, защото в София издигат „Ал.Невски“ и този храм става духовното средище на България. „Св. 40 мъченици“ постепенно започва да запада, докато в 1964 богослужението в нея е прекратено и тя просто е обявена за паметник на културата...

В края на 60-те започват археологически разкопки и в северната галерия на църквата откриват гроб. Скелетът, дълъг 188 см, в дървен ковчег, е на очевидно физически силен мъж. Специалисти по – късно ще докажат, че е бил погребан в копринени златоткани дрехи с 56 сребърни копчета. Но най-шокиращият предмет в ковчега е масивният златен пръстен печат с тегло 61.1 г и проба 23.7 карата. На него е изобразено животно с тяло на пантера, дълга шия и глава на дракон и има надпис „Калоянов пръстен“.

И какво друго да си помислят археолозите, освен че са открили гроба на цар Калоян, още повече че според историческите извори след смъртта му пред стените на Солун българската войска прекратява обсадата и се завръща в Търново с тялото му, където го и погребват...

Разправиите за този гроб и този пръстен продължават и днес. На едната каменна колона пише, че църквата е построена в 1230, което обаче е 23 години след смъртта на цар Калоян, а предположението, че църквата е издигната върху по-стара, е опровергано изцяло. Тезата, че Калоян е погребан другаде, а после „пренесен“ в новопостроена църква, не издържа, защото костните останки се намират в анатомичен ред, а ако са били препогребвани, би трябвало да са поне малко от малко „разбъркани“...

По – късно археолозите откриват около църквата нови 400 гроба... Самият "Калоянов" гроб се намира на неугледно място, буквално до самата църква и под керамичната й настилка, без никакви обозначителни знаци, като например кръст, а и ковчегът е дървен, а не някакъв специален саркофаг. Вярно, дрехите на починалия говорят за аристократично потекло, но това съвсем не означава, че погребаният е цар Калоян.

Прословутият „Калоянов пръстен“ е пръстен печат за подпечатване на кореспонденция и документи. Но е неестествено на него да не пише "Цар Калоянов пръстен", при положение че Калоян не само води кореспонденция (запазена във Ватикана) с римския папа за признаване на своето царство, а и че папски пратеник пристига в Търново и официално го коронясва го за цар.

В надписа на пръстена една буква е врязана наопаки, а графиката на буквите е характерна повече за ХIV, отколкото за ХIII век, но ХIV век е време, по-късно от времето на цар Калоян с един век...

Обичаят да се носят подобни пръстени е широко разпространен в България, Византия и други държави. При археологическите разкопки в църквата са открити няколко такива пръстена, между които на някой си Доброслав, Сено и Бесар... Да, ще каже някой, но името Калоян говори, че пръстенът е на цар Калоян... Не е задължително, името Калоян е гръцко и в превод ще рече „хубавият Иван“, а е и било познато и разпространено – в Боянската църква до София например са изобразени севастократор (владетел) Калоян и жена му Десислава...

Но в крайна сметка, това е работа на специалистите, а ние не сме. Затова излагаме само фактите около открития гроб и т.нар. „Калоянов пръстен“, както и категоричните заключения на българските учени, че скелетът и златният пръстен биха могли да бъдат на цар Калоян, но засега няма убедителни научни доказателства за това.

И да се върнем към църквата „Св. 40 мъченици“. Близо 40 години тя стои „опакована“ с дъски и ламарини и чака своята реставрация, като това продължава толкова дълго и заради археологическите разкопки, и заради споровете между архитектите как да бъде възстановена.

Известно е как са се строели през Средновековието църквите и как са изглеждали. Зидали са ги от дребен камък с варов или глинен разтвор и изравнителни пояси от дървени греди или са редували камъни с тухли, а църковните фасади имат глухи ниши, зъбчати корнизи, разноцветни керамични розетки и геометрични тухлени орнаменти.

Когато в 2004 се намират 3 милиона лв и започва възстановяването на църквата „Св.40 мъченици“, от нея остават само оная част, която земетресението срутва, но после възстановяват. До нея „залепват“ правоъгълна сграда със стилизирани сводове и покрив с изрядно подредени битумни червени керемиди, а новата/стара църква облицоват с бигор – шуплест порест камък, съвършено необичаен за средновековните градежи.

Вътре (почти) всичко правят от мрамор, дори пода и иконостаса. Оригиналните стенописи закачат върху пана, а няколкото икони в олтарната част, а и тук – там в църквата, са рисувани днес и само шестте колони са автентични, но те някак си се сливат с „всеобщия“ мрамор. Музейни специалисти, които никой не ги пита как да бъде оформен интериорът, казват, че не им се влиза вътре. И да кажем и нашето мнение, което ни най – малко не натрапваме – тази забележителна за българската история църква така я „възстановяват“, излъскват, лустросват и лакират, че тя в момента прилича на музей, но й липсва, за съжаление, всякаква „историческа енергия“...

До ден – днешен не се знае къде са гробовете на българските царе, но кой знае защо, вътре поставят еднакви мраморни саркофази, върху които се чете: „Аспарух кан“, “ Кубрат кан“, „Георги Тертер“, „Ивайло“ (вместо царски герб под името му има стилизирана свиня), „Михаил Шишман“ и така нататък, а отгоре пунктуално отбелязват годината им на раждане и на смъртта..

Досами входа пък е сакофагът на цар Калоян... Всъщност на 19 април 2007,  когато се отбелязва 800 години от неговата смърт, във Велико Търново правят нещо, което не се сещаме някъде по света да е правено... На тържествена церемония с членове на правителството, официални гости и представители на Българската православна църква предварително извадените от гроба „тленни останки“ на цар Калоян ги внасят на лафет и ги полагат пак в същия тоя гроб, докато строени в шпалир гвардейци отдават чест, а към Царевец се носят топовни гърмежи...

Но защо не, ще каже някой, това повдига патриотичния дух... Какъв патриотичен дух и какво повдигане, това не отговаря на историческата истина... Факт е, че църквата „Св.40 мъченици“ привлича туристи, но наема ли се някой да обясни на чужденците, че тук са погребани българските царе? Да, би казал някой, това ще им казваме, те и без това не разбират, освен това царете ни да нямат гробове, това да не би да е по – добре... Дали е добре, или не е добре, е съвсем друг въпрос, но историята въздейства само когато е истинска, да не говорим, че всякакви нейни имитации са фалшификат, нищо повече...

А извън всичко това в най – югозападната част на Македония се намира Малкото Преспанско езеро, почти цялото в днешна Гърция, нищожна част в Албания... Та в „гръцката“ му част се издига остров Св.Ахил... Някога, когато тези земи са били български, цар Борис Покръстителя вдига тук великолепна базилика, в която по – късно Самуил е ръкоположен за цар, тук е и погребан, както и синът му Гавраил Радомир, а и част от ослепените Самуилови войни...

Официално на острова живеят двайсетина души, но навсякъде има останки от къщи и църкви, от които гледа Историята... От някогашната базилика във времето са оцелели буквално две стени и половина и въпреки това нищо не е пипано, достроявано или реставрирано или не, намесата е така дискретна, че не личи... И „във вътрешността“ на базиликата има плочи с прораснала трева, която 1000 години пониква, расте, гние и пак израства... Тук са и каменните царски саркофази (тленните останки не са вътре) с леко килнати плочи, потъмнели от времето и обрасли с влажен мъх... 

Наоколо цари дива тишина, само от време на време се обажда птица... И ако поседнеш, можеш да си представиш как тук преди 1000 години са погребали цар Самуил, може би пренесен в лодки с горящи факли в някоя лунна нощ... Можеш да си представиш и че и ти си бил в някоя от лодките, в някакъв предишен живот, както се казва... Можеш просто и да останеш насаме със себе си и да се замислиш какво нещо е Времето и какви прашинки в него сме ние, хората...

Та когато бяхме там, едно гущерче внезапно изпълзя изпод напечените камъни, погледна ни втренчено и бързо се шмугна наопаки... И все пак когато погледите ни се срещнаха, то сякаш ни каза: „Да, това е вашата история, знаем... Бъдете спокойни, никога няма да ви я променим...“

Архивната снимка на църквата „Св.40 мъченици“ е предоставена от Георги Юруков.

Снимката на остров Св.Ахил е предоставена от Габриела Додова.​​​​​​​

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Закъде е едно Народно събрание, ако няма добра енергия

Змей Горянин, Змеицата и другите

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България