Природата има разрушителната сила, с която може да промени всичко, и то, докато ние дори не се усещаме или сме обърнали гръб. Особено добре се получава в някои моменти. Природата се настанява там, където човек се е оттеглил. И прави спиращи дъха гледки. А това са изключителни примери от цял свят на природата, която рекултивира изоставени места.

Вече ви разказахме за част от тях...

Изоставените места, които природата възстанови (1 част)

Сега продължаваме...

Бузлуджа

Паметникът е издигнат през 1981 на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото му име (до 1942 ) Бузлуджа, а е издигнат в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. На конгреса е учредена Българската социалдемократическа партия, за чийто наследнички се считат в 1981 БКП, а след 1989 и нейната приемничка БСП. Понастоящем собственост на българското правителство, сградата е в развалини поради липсата на финансиране за нейния ремонт или разрушаване. Покривните панели са откраднати през годините. Ако посетите монолитната сграда през зимата, навсякъде има сняг и големи висулки от остатъчния скелет на сградата.

Малката железопътна линия Франция 

"Chemin de Fer de Petite Ceinture" е построена около Париж като начин да стигнете до основните жп гари в града. Кръговата железница е използвана от военните и е повредена по време на Пруската война през 1870 г. и особено в гражданската война от 1870-71 г. Влакът се превръща в популярен начин на транспорт по това време, но популярността му замира около 1902 г. с въвеждането на метрото. До 1934 г. железопътната линия е затворена. Части от кръговата релса са все още в употреба днес, но изоставените части са се превърнали в спиращи дъха тунелни градини. Въпреки че неизползваните участъци от железопътната линия се считат за изоставени, хората все още намират начини за достъп до тунелите. Непоколебимите и изоставени релси са тихо градинско пространство в сърцето на Париж.

Centralia ​​​​ Пенсилвания САЩ

Забележителен пример за това, че хората използват природата и губят контрол. Градът обаче не е напълно изоставен. Към 2013 г. има население от седем души. (Някои източници казват осем.) Centralia е град, който е изправен пред проблем през 1962 година. Огън, предназначен за изгаряне на депото на града, се промъква през отвор и влиза в изоставените въглищни мини отдолу. В крайна сметка хората са евакуирани, заради голямата опасност. Днес само малцина обитават града, разрушен от огъня, който все още тлее под земята. Този град е пример за непокорна сила на природата, процъфтяваща, въпреки токсичните изпарения от мините отдолу.

Гари, Индиана, САЩ
 

Тази масивна църква, която включваше гимнастически салон и кафене, е построена през 1926 г. в готически стил. За съжаление, цената на поддръжката е твърде висока, а броят на посетителите започва да намалява в средата на 60-те години. Църквата затворя напълно вратите си през 1975 г. През 1997 г. голям огън, който опустошава голяма част от центъра на Гари, унищожава покрива на църквата. Единствената останала част от сградата е светилището. Сняг и дъжд се натрупват вътре в светилището, а растенията започват да поемат сградата, създавайки необичайни градини. За съжаление, достъпът до сградата е забранен. Стените се разпадат и структурата не е безопасна за посетителите. Въпреки това, много фотографи са прекрачили забраните, за да уловят естествената красота на църквата.

Сан Хуан Парангарикутиро Мексико 

Църквата Сан Хуан Парангарикутиро е очарователна гледка, която е напълно заобиколена от втвърдена лава. През 1943 г. вулкана Парикутин започва да се издига и изригва от полето на фермерите. Вулканът е моногенетичен, което означава, че никога повече няма да избухне от същото място. За щастие, никой не е бил наранен по време на изригванията, тъй като околните села са евакуирани бързо. Вулканът обхваща напълно две села и ги заличава. По чудо една църква оцелява. До днес тя стои, въпреки че е напълно заобиколена от и изпълнена с лава. Лавата е с високо съдържание на хранителни вещества и помага на растенията да растат по-бързо, превръщайки полетата около църквата в гъсти, тучни градини.