Българите по време на пандемията 1918 - 1919

Зеленият сертификат отпадна, много от мерките за ограничаване на заразата от Covid - също. Българи ликуват, че ще могат да влизат в моловете или на други места необезпокоявани...

Но нека се върнем един век назад и видим дали нещо се е променило в отношението ни към пандемиите и ограничаването на заразите.

В края на Първата световна война целият свят пламва от испанския грип, или т.нар. инфлуенца. И целият свят, при положение че няма идея що за болест е това, се хвърля да се спасява. Маските не се свалят, даже на котките и кучетата слагат (вероятно всеки е виждал тази емблематична снимка от въпросния период).

И тогава хората избягват да се събират, пазят дистанция и т.н. и т.н. По фронтовете ситуацията също е много тежка, но и там се опитват с всички сили да овладеят болестта...

Какво правим у нас? По това време сме на "първо" място в Европа по болни от туберкулоза и коремен тиф, а на фронта войниците ни масово ги се разболяват от холера - заради лоша хигиена... И отгоре на това ни се стоварва и испанският грип.

В 1918 - 1919 година положението в София е такова: училищата са с намалени учебни дни, повечето училища дори  са превърнати в болници... Царският манеж (на мястото на днешната Национална библиотека) е осеян с бараки, препълнени с ранени и болни войници. Рисувалното училищe, т.е. днешната Художествена академия, е натъпкано с болни от тиф и туберкулоза....

В „Лагера” има лагер за сръбски пленници – и те заразени... По улиците обаче се мотаят ученици и всякакви случайни хора, които си гледат далаверата - продават вестници, бонбони и други неща на заразно болните и слабо се интересуват, че могат да пренесат заразата... Никой не следи никого за маски и за предпазни средства.

Как стои въпросът с нашите войници на фронта ли? Ето какво пише един немски лекар, попаднал в полева болница до Кърджали:

"Влизам и се представям на стария полкови лекар - възрастен човек, с бели мустаци и плешива глава, върху която има мръсен албански фес, някога бял. Горкият, паднал е духом и е съвсем отчаян. Болните са 170 човека, а той е единственият лекар. На сутринта се ужасих от състоянието на лазарета. Мръсотия безобразна. Коридорите мръсни. Нужниците и преддверията към тях пълни с изпражнения. В стаите по всички кьошета купчини боклук. Болните натъркаляни гъсто един до друг по кревати и на пода върху сламеници. Облечени във войнишките си дрехи и пълни с въшки. Някои правят впечатление със силната си интоксикация. Всеки случай потресающа картина.”

От испански грип в 1918 – 1919 година умират минимум 25 милиона човека в целия свят. В България умират към 60 000 човека, но се твърди, че вероятно са били много повече. По критерия увеличена смъртност, в сравнение със средната в периода 1900 – 1918 и без да се смятат убитите на фронта, в България тя се увеличава със 102%. И заедно с Португалия заемаме второ място в Европа по брой на умрели от испанския грип.

Оттогава са минали 100 години, но историята сякаш се повтаря. Дали защото ние сме единственият народ в света, който няма да се даде на заразите и на всички, които ни ограничават свободата? Тогава ние най-глупавият или най - свободолюбивият народ на света сме? Времето ще покаже най-точно...