Българите по време на пандемията от 1918 - 1919

Зеленият сертификат отпадна, много от мерките за ограничаване на заразата от Covid - също. Българите са щастливи, че ще могат да влизат отново в молове и ресторанти необезпокоявани...

Но нека се върнем един век назад и видим дали нещо се е променило в отношението ни към пандемиите и ограничаването на заразите.

В края на Първата световна война целият свят пламва от испанския грип, или т.нар. инфлуенца. И целият свят, при положение че няма идея що за болест е това, се опитва отчаяно да се спаси. Маските не се свалят, даже на домашни котки и кучета слагат такива (вероятно всеки е виждал тази емблематична снимка от въпросния период).

И тогава хората избягват да се събират, спазват дистанция и се стараят да поддържат добра хигиена. По фронтовете ситуацията е особено тежка, но и там се опитват с всички сили да овладеят болестта...

Какво обаче правим у нас? По това време България е на първо място в Европа по болни от туберкулоза и коремен тиф, а на фронта войниците ни масово се разболяват от холера - най-вече заради лоша хигиена... Именно в такава обстановка ни връхлита и испанският грип.

През 1918 - 1919 година положението в София е почти критично. Голяма част от училищата са превърнати в болници, а онези, които все още се използват по предназначение, са с намалени учебни дни и часове. Царският манеж (на мястото на днешната Национална библиотека) е осеян с бараки, препълнени с ранени и болни войници. В Рисувалното училищe, т.е. днешната Художествена академия, са настанени болни от тиф и туберкулоза....

В „Лагера” е обособено място за сръбски пленници – голямата част от тях също заразени... По улиците обаче свободно се събират ученици, разхождат се всякакви случайни хора, пълно е и с продавачи на вестници, бонбони и други дребни стоки. Често купувачи са именно заразно болните, настанени в околните сгради. Но като цяло българите слабо се интересуват, че могат да пренесат заразата и с това да подпомогнат разпространението й... Никой не следи за носенето на маски или за други предпазни средства.

Колкото до положението на българските войници на фронта, то е плачевно. Ето какво пише един немски лекар, попаднал в полева болница до Кърджали:

"Влизам и се представям на стария полкови лекар - възрастен човек, с бели мустаци и плешива глава, върху която има мръсен албански фес, някога бял. Горкият, паднал е духом и е съвсем отчаян. Болните са 170 човека, а той е единственият лекар. На сутринта се ужасих от състоянието на лазарета. Мръсотия безобразна. Коридорите мръсни. Нужниците и преддверията към тях - пълни с изпражнения. В стаите по всички кьошета има купчини боклук. Болните натъркаляни гъсто един до друг по кревати и на пода върху сламеници. Облечени във войнишките си дрехи и пълни с въшки. Някои правят впечатление със силната си интоксикация. Всеки случай потресающа картина.”

От испански грип в периода 1918 – 1919 година умират минимум 25 милиона души в целия свят. В България броят им е около 60 000 човека, но се твърди, че може да са били много повече. По критерия увеличена смъртност, в сравнение със средната в периода 1900 – 1918 и без да се смятат убитите на фронта, в България тя се увеличава със 102%. Така заедно с Португалия заемаме второ място в Европа по брой на починали от испанския грип.

Оттогава са минали 100 години, но историята понякога има навика да се повтаря... А дали българите са били най-глупавият или най-свободолюбивият народ на света? Времето ще покаже най-точно...