В днешно време всеки от нас се храни както намери за добре – един предпочита салати със стек, друг обожава пица, трети е любител на морски дарове, а на някои им дай шкембе чорба с чесън. А с какво са се хранели нашите предци? Колкото и да са оскъдни сведенията, представяме ви някои от тях. 

КИСЕЛО МЛЯКО  Българското кисело мляко се различава от всички други видове кисели млека и причината се нарича Lactobacillus bulgaricus – бактерия, която вирее само в България, и която при попадане в мляко предизвиква естествена млечно - кисела ферментация, водеща до получаването точно на българското кисело мляко. 

Преди да дойдат по тукашните земи, прабългарите водели номадски начин на живот, търсейки пасбища за многобройните си стада от коне. Млякото от кобилите наливали в кожени мехове и ги окачвали на седлата на конете, а напитката наричали „кумис”.

Когато започнали трайно да усядат по нашите земи, кумиса, вече и от кобилешко, и от овче мляко, взели да го заквасват със стар кумис и така се родило прапракиселото мляко. Както правели траките, и прабългарите  взели да подгряват млякото на огън и чак тогава го подквасвали в глинени и дървени съдове.

МЕСО  Прабългарите хич и не поглеждали всякаква растителна храна, защото си мислели, че като се разкопава земята, за да се посади нещо в нея, пространството на мъртвите се отваряло, а това, естествено, не им е харесвало. Ето защо ядели всякакво месо, включително конско, и имали проста кулинарна „рецепта“ за съхранението му – върху гърбовете на конете си поставяли ивици месо, ивиците се осолявали от потта на жребците и така се получавала пастърма, която много им се услаждала.

РАСТИТЕЛНА ХРАНА Искат не искат, с приемането на християнството и на прабългарите, и на славяните вече им се налага да постят поне 200-250 дни в годината. И в кухнята им започва да намира място каша от пшеница, каша от овес, каша от ечемик, каша от просо, изобщо кашата става основно ястие. Знае се, че нашите предци са приготвяли по най – различни начини и булгур. Научават се и да пекат храната, а от Византия се научават и да пържат продуктите.

ХЛЯБ Утвърждава се като храна през XI век. И византийски, и латински хронисти отбелязват големината на българските самуни и колко прекрасен вкус имал българският хляб. Успоредно с хляба на почит е и просеникът, печали са го направо в пепелта на огнището.

ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

С времето културата на хранене се променя. В Първото и Второто българско царство болярите обичали да си хапват пълнено агне, пълнен овен, гювеч със заек, агнешко бутче със зеленчуци и всякакви печени птици. Пълнежът им се услаждал още повече с известните по това време пълнени хлябове, като например лучник или зелник.  По – бедните също си хапвали добре, макар и с по – проста храна, особено като се знае, че във всички случаи сирената по вид са били повече, отколкото в момента, а и кашата с булгур се приготвяла бързо...

 И болярите, и народът са обичали на трапезата да има  топла супа, макар че не са я наричали така, а “сокачи”.  Няма значение как се е наричала, важното е, че нашите предци са отглеждали лук, зеле, нахут, бакла, ряпа, моркови и чесън, а от тези продукти и вода може да се получи най – малкото превъзходен бульон...Нашите предци  са отглеждали и краставици, но няма сведения от тях и киселото мляко да са приготвяли таратор. Ние предполагаме, че са приготвяли, но да бъдем точни – няма данни... 

Майсторели са и нещо много вкусно - според нас. Приготвяли са тесто с кисело мляко, разделяли са го на топки, разточвали са ги поотделно, мажели са ги обилно с масло и отгоре са слагали нещо – сигурно парченца месо или зеленчуци или и двете. После всяка разточена топка с пълнежа отгоре са изпичали върху сач – глинена или керамична плоска тава – и очевидно се е получавало нещо като пица.
 
ПОДПРАВКИ От Индия и Китай през Византия у нас навлизат и подправки. Нашите предци през Средновековието са знаели какво е канела, куркума, ким, джинджифил, кимион, бахар, дафинов лист, чер пипер. 

ХРАНАТА НА ВОЙСКАТА За да бъде силна войската, е трябвало да я хранят добре, и наистина са я хранели добре. Има сведение за обичайното „войнишко“ ястие – взимали са голям казан, на дъното са нареждали  накълцани кости, а върху тях скара от лозови пръчки. Върху нея са се нареждали парчета месо, ама не един ред, а върху тях - всякакви зеленчуци, като накрая всичко се е поръсвало със сол. Отгоре са се поставяли пак лозови преплетени пръчки и всичко това се е затискало с речни камъни. Сипвало се е вода и тоя казан се е слагал върху огъня за 5-6 часа...Когато е ставало готово, са му прибавяли хрян и са ядели с пръсти...

ДЕСЕРТИ  Не са се затруднявали много при десертите – към киселото мляко просто прибавяли петмез – сгъстен сироп от какъвто и да е плод, а към прясното – булгур, сигурно се е получавало нещо като мляко с ориз, някои му викат сутляш.

НАПИТКИ Напитката е била една и се е наричала вино. Вино пият траките, прабългарите пият вино, славяните пият вино и изобщо можете ли да си представите храната на българите през вековете без вино? И ние не си я представяме.