Признаваме си - тази статия нямаше да я има, ако Милен Русков не беше написал „Чамкория“ и ако там нямаше един Славе, софийски шофьор, който през 20-те години на миналия век със своя омнибус превозва клиенти до курорта Чамкория - днешния Боровец...И понеже романът ни завладя със заразителния си ретро дух, решихме да разберем как всъщност българите започват да „ваканцуват“...

Когато една година след Освобождението избираме за български княз немския аристократ Александър Батенберг и той идва в София, за него няма нито дворец, нито резиденция, но все някак го устройваме...Скоро след това го канят във Варна да положи първия камък на бъдещата им катедрална църква, но и там няма подходящо „царско“ място, затова го настаняват в намиращото се на 8 км от града манастирче „Св. Димитър“. Освен че става за нощуване, заради прохладата и хубавото вино тук варненци си правят увеселения, а в кьошковете (леки дървени постройки) в съседните лозя се и спасяват от летните горещини... 

Дали защото Батенберг е знаел, че всички хубави места по света са разположени на вода, никой не може да каже, но скоро след това княжеската канцелария дава дискретен знак, че Батенберг би искал да купи манастирчето...Манастирската управа обаче направо му го подарява, варненската управа изкупува съседните лозя и му ги подарява, а държавата дава пари и в 1882 тук започва строежът на летен дворец, който всички започват да наричат Сандрово („малкото“ име на княза на италиански е Sandro). И макар именно тук Александър Батенберг на 6 септември 1885 да подписва Указа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, на следващата година така се завъртат нещата, че той абдикира и си заминава завинаги от България....

И когато след това си избираме нов княз – Фердинанд, пак немски аристократ, и той пристига в България и отива да нагледа строежа на двореца, решава (естествено) да смени името му. И понеже според древните гърци морето ни е било евксинос („гостоприемно“) и понеже някога българите са казвали на всяко населено място „град“, Фердиданд приема предложението занапред дворецът да се нарича Евксиноград. После продължава строежа му, а когато в перспектива дворецът става истинска перла, пренася тук и манастирската изба и в нея почват да правят от отбрани вина такива колекции, че днес в тях все още има Chateau Margaux, реколта 1898...

Същинският шедьовър обаче е не дворецът, а огромният парк, за който Фердинанд привиква френски специалисти, но влага и много лична амбиция, защото още преди да дойде в България, е известен с интереса си към флората и фауната. По каменистите места насипват богата почва от поречието на Камчия, навсякъде засаждат уникални дървесни видове, някои от които единствени на Балканите, оформят различни зони, всяка със специфичен облик, с непознати цветя и храсти, а езерото с лилиите пред двореца с доставената специално от Франция централна бронзова статуя на полегналия Нептун са наистина възхитителни...

В другия край на страната пък по времето, когато първият български княз Батенберг абдикира и напуска България, има една борова гора в Рила, на която борова гора от турско време й казват Чамкория (същото означава)...И освен два – три ловджийски заслона, две - три бичкиджийници за разбичване на борове на талпи и две скромни митнически постройки, защото до Съединението 1885 границата между Княжество България и Източна Румелия минава точно тук, нищо друго няма в тази Чамкория...

На 7-8 км обаче го има Самоков и местните скоро харесват това място за пикник, нищо че на пикника все още му казват теферич. И години наред всяка неделя, тогава се е почивало само в неделя, с файтони и каруци и с баници, зелници, гювечи, дини и разни такива неща самоковчани са ходели в Чамкория(та) да хапват и пийват, а и да се фотографират при Чудния бор - „чуден“, защото имал почти перпендикулярен на ствола си дебел клон, до който някои смелчаци се изкатервали, сядали като на пейка, а после се и фотографирали...

И докато самоковчани си правели веселяшки фотографии на Чудния бор, вторият български княз Фердинанд вече обикалял планините, за да се запознае с България и флората и фауната й, но това значи, че обикалял Рила, защото до Балканската война 1912 Пирин и Родопите са в Османската империя...И дали защото в 1889 изкачва Мусала, дали защото в Рила било пълно с дивеч за отстрел и с любимите му за препариране птици и пеперуди, дали има друга причина, макар че каква друга причина да има, но в един момент горе в планината, в местността Ситняково, той си построява ловна хижа. А понеже на самоковчани да произнесат „ловна хижа“ най - вероятно им е идвало „нанагорно“, те започват да наричат придобивката на Фердинанд „Палато на Царо“...

И докато в това време на другия край на България строежът на двореца Евксиноград си върви, в този край се случват три събития, които ще се окажат съдбоносни за бъдещето му, а хронологично събитията са, че началникът на артилерията на българската армия генерал Тантилов влиза в някакъв конфликт с княз Фердинанд, че генералът зарязва военната служба и че генералът си построява вила в Чамкория. Вярно, на 70 км от столицата, което тогава си е било бая път, но за сметка на това пък в полите на Рила и в прохладна борова гора с кристален планински въздух...Днес вилата я няма, но това не е важно, важното е, че когато в Чамкория се появява генералската вила, пътят на бъдещия курорт (Чамкория) е открит....

И за да не остане по – назад от своя подчинен (в кръга на шегата), а и защото на морския дворец Евксиноград му се е виждал краят, Фердинанд започва строеж и на „горски“ дворец в Чамкория...За няколко години е готово първото крило, после и другите две и така между вековните борове израства Царска Бистрица - комплекс от бели сгради с „възрожденско“ дърво в облика си и парк, в който и до днес се извисяват засадени от Фердинанд изключително редки и красиви дървесни видове и където спускащата се отвисоко буйна река Бистрица задвижва малка електроцентрала, благодарение на която в двореца винаги има електричество...

Та дали защото Фердинад „повлича крак“, но много скоро политици, министри, банкери, индустриалци, лекари и офицери си построяват и те вили с алпийски облик в Чамкория, а в двете митнически постройки, останали от Княжество България и Източна Румелия, започват да отсядат курортисти – първоначално от София, а после отвсякъде...Самоковската управа бързо усеща накъде отиват  нещата и не се помайва, а на “централно ниво“ издейства за Чамкория статут на курорт, после държавата оправя шосето и по него тръгва редовна автобусна линия София -Самоков - Чамкория...И понеже тук хората започват да идват на курорт, скоро вече има и поща с печат „Чам-Кория“, пощенски картички от Чам-Кория (тогава така изписват името) и телеграф.

В това време на другия край на България вече го има двореца Евксиноград, но десетина и повече години преди това кметът на Варна се е задействал градът да се сдобие с морска градина. Избраното за целта огромно място е по протежение на морето, на 7-8 км от Евксиноград (с времето те се сливат) и някога тук е имало кланица, гробище и сметище, но кметът разчиства терена, после кани един чех с „парков“ опит от дворците Шьонбурн и Белведере във Виена и с негова помощ, с много труд и с много вкус мястото започва да се превръща в красив парк с идеално оформени алеи, засаждат и много и най - различни цветя, пренасят и ценни дървесни видове от поречието на Камчия, Странджа, Средиземноморието и Цариград и накрая се оказва, че усилията са си заслужавали, защото много скоро Морската градина на Варна се окичва със славата на най - красивата градина на Балканите...И варненци почват да се разхождат в нея, отварят и малко сламено кафене, появява се и шадраван, а после и бюфет с масички и столове и хората се разхождат из красотата наоколо, после сядат да починат и почерпят с нещо разхладително, докато вятърът носи солен дъх от морето...

Но изглежда не само Морската градина е привличала хора от страната, защото към края на века към Варна започват да се стичат хора „на морски бани“. Всъщност става въпрос за забито на десетина метра от брега в морето дървено скеле, кухо в средата, върху чиито четири страни от край до край е имало дървени кабинки. От брега по дървена стълба курортистите са се качвали „горе“ да се преоблекат, а оттам през кухината на „съоръжението“ по дървена стълба са слизали във водата...Напливът за тези „морски бани“ (отделно мъжки и отделно женски) обаче е бил толкова голям, че по едно време градската управа призовава варненци да “отстъпят под наем по една или няколко мебелирани стаи за посетителите, които ще дойдат в града на морски бани”, както и посетителите на мъжките бани да не слизат по дървената стълба в морето “без гащи” и да не приближават женските бани....

И докато във Варна българите и българките правят морски бани поотделно, в другия край на България, в Чамкория, морски бани няма, но и няма нужда, курортистите отлично са се забавлявали. Самоковската градска управа вече им е построила общински хотел, казино, кръчма, ресторант, гостилница, картинна галерия, направила им е даже „център“ с красиво езерце с рибки, а по самоковски „почин“ на това място почват да му казват „Песъко“ и причината е повече от очевидна - тук са докарали и насипали тонове пясък по алеите с пейки наоколо...Освен това навсякъде в Чамкория са поставили газени фенери и малки чешмички, така че и курортистите, и дошлите на разходка, и собствениците на къщи денем са се разхождали из прохладните борови алеи, сядали са да хапнат нещо на прохлада и са се чувствали повече от отлично, а вечерно време на дървена естрада е свирел оркестърът на Самоковския полк и под едрите звезди на тъмносиньото рилско небе народът е танцувал и се е забавлявал...

В интерес на истината, в това време във Варна, Морската градина и около Евксиноград народът също се е забавлявал, защото и тук отварят врати ресторанти и гостилници и защото и тук на дървена естрада вечер свири духов оркестър, а народът танцува под едрите звезди на тъмносиньото морско небе...И това е така, защото освен курортисти за „морски бани“, софийският предприемачески, офицерски, индустриален, банкерски и всякакъв друг елит, построил вече вилите си в Чамкория, си построява вили и тук- в близост до Морската градина, както и около Евксиноград...Но е грешка да се мисли, че вилите са били само на богати софиянци - в началото на ХХ век България е в изключителен стопански подем и във всички големи и не толкова големи градове има хора, които могат да си позволят да имат вили и в планината, и на морето...Грешка е също така да се мисли, че само богатите българи са „ваканцували“ – нищо подобно - колкото и аристократични по дух да са били Чамкория и Варна, средната класа (в момента в България такава няма) е ходела по курорти и се е чувствала повече от добре дори и без собствени имоти там...И само да не излезе, че целогодишно народът е редувал ту Чамкория, ту Варна, защото това съвсем не е така, народът си е работел усърдно и прилежно, но е ходел и по курорти...

И докато народът работи, а веднъж или два пъти в годината е почивал, в „Царска Бистрица“ в Чамкория пристигат за постоянна работа чужденци - инженери, метеоролози и ботаници, които освен всичко останало, предвидливо си взимат с багажа и ски, нещо, което у нас в тоя момент не сме и сънували...Български студенти, които са учели на Запад и са се връщали за коледна ваканция, те също са си донасяли купени оттам ски, а някои колежани в Американския колеж в Самоков също са имали ски...Та те „зарибяват“ младите и отворени към всякакви новости самоковчани и понеже тогава не е имало откъде човек да си купи ски, самоковските дърводелци се виждат в чудо да направят „нещо“, наподобяващо чуждоземните ски и вършещо същата работа, но не това е важното – важното е, че от този момент нататък пътят Чамкория да стане и зимен курорт, е открит...И даже има снимки как в 1913 година отвисокото по шосето към Самоков народът се спуска с шейни и ски – разбира се, самоковско производство, но това вече е съвсем друг сюжет...

Тук свършваме, защото искахме да разкажем само къде някога почват да „ваканцуват“ българите...Почват в Чамкория - днешния Боровец и във Варна, но почти веднага продължават и в Костенец, Момин проход, Вършец, Панагюрските колони, Св. Константин и Елена, Хисаря, Сапарева баня, Долна баня, Павел баня, Баня и къде ли още не, защото, както знаем, всички тези места са прекрасни и защото, както знаем, животът е прекрасен...

Снимките са предоставени от Регионална библиотека "Пенчо Славейков" – Варна и от сайта „Самоков 365“

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица

Славата, забвението и отново славата на Фани Попова - Мутафова

Христо Докузанов, „Царят на колбасарите“

Тухлите на Павел Калпакчиев и до днес са живи

Достойните Балабанови - много достойните...