Вдъхнови се

Кога се превърнахме в самоизяждащи се зверове?

16:25, February 28, 2022 | От
Зачетох се в коментарите под статии в социалните мрежи... С изключение на няколко, всички останали бяха "за какво са ни тия украински бежанци, защо не си стоят там", "айде, като са искали Зеленский, а не Путин, сега да се оправят сами", като дойдели тук, държавата щяла да се втурне да помага на тях вместо на пишещите и т.н. и т.н.

 В 1806 започва поредната война между Русия и Османската империя и понеже войната стига до Добруджа, няколко хиляди българи се изселват в руската област Бесарабия. След години избират най - многолюдното си селище за столица и я наричат Болград.

Първата българска гимназия (!) по време на османското владичество е отворена в Болград в 1858 - от бесарабските българи! Бесарабски българи са ген. Данаил Николаев – големият герой в Съединението, Александър Теодоров – Балан – първият ректор на Софийския университет, Александър Малинов и Димитър Греков - в различно време български министър – председатели и т.н. и т.н. Естествено, с годините наследниците на бесарабските българи се и пръсват из Русия, но общо взето, 90% си остават на територията на днешна Украйна...

Бесарабските българи, или българите в Украйна, и до днес говорят български, имат български училища и не са скъсали духовната си връзка с България, ползват се и с много добро име на лоялни и почтени граждани... Някои от тях в последните години искат да се върнат в България, но трудно получават българско гражданство...

Не знам какво да кажа, но като гледам отношението ни към тези хора, които сега бягат от войната и търсят спасение в България, стигам до извода, че или ние като народ сме се изродили, или поначало сме бъгнати в главата, или всичко в историята ни е лъжа и измама, или и трите.

Защото се замислям дали нещата след Балканската война 1912 например са стояли така, както ни ги представят... Към България от Македония и Източна и Беломорска Тракия се устремяват 350 000 българи, бягащи от пожарите там, каквито са обаче и българите от Украйна днес... Държавата гласува специален закон, околийските служби се задействат и лека - полека устройват всички бежанци – дават им земя, пустеещи къщи, безплатен хляб, дърва, безлихвени заеми и т.н. А колко сиропиталища се отварят за деца сираци - брой и чет нямат... Чудно, как ли сме гледали тогава на всичко това и чувствали ли сме се ощетени?

Към 90 000 бежанци идват в София. И като им дават по 300 кв м., с помощта на софиянци си вдигат къщета в периферията на града, която отдавна е квартал, в който живея сега... Беднотия до шия, но какво да се прави – и са в България, и са живи... А в 1928 със собствени средства вдигат и църквата „Св. Троица” – докато пиша това, чувам да звънят камбаните й...

Та се чудя дали това, което съм чела за бежанците някога, не е само лъжа и измама, а и тогава да сме били такива, каквито сме в момента... 2.5 млн. българи са пръснати по света, тук сме останали една шепа хора, кажи – речи колкото половин Лондон, но ще ни натежат 1000 бягащи от войната в Украйна българи, така излиза...

И ако това е така, то ние като народ сме в тотален ментален разпад, не знам дали го осъзнаваме... Тези украински българи да не би да легнат в леглата ни, да не би техните деца да грабнат шоколадите на нашите деца, да не би да ни подядат? Че то ако е така, ние сме станали бетер самоизяждащи се зверове...
Imasmi web loading