"Нито един час от живота не е пропилян, ако е прекаран на седлото." Уинстън Чърчил

Колко часа обаче човек трябва да пропилее, за да може да стигне до седлото? Очевидно много. Поне според плановете на Столична община.

Може би най-красивите, грациозни и благородни животни се оказват пречка Борисовата градина да бъде красива. Нон-сенс... За кой ли път всъщност...

През есента ще се решава съдбата на базата. Тук за благородство не говорим. През годините неведнъж бяха правени опити тя да бъде премахната оттам. Дали заради изключително апетитното място, дали поради други подбуди... И все пак конната база все успяваше да оцелее. С благородство. Засега..

И отново засега се планира в Борисовата градина да заложи на велоалеи, зеленина и никакви коли и строежи. За целта конната база трябва да бъде преместена в друга част на парка до бул."Симеоновско шосе".

Което обаче ще затрудни изключително много хората, които идват. А това не са само любители на ездата и малки деца, но и хора с увреждания. Да, хора с увреждания, които бележат страхотен прогрес, благодарение на общуването с конете.

В защита на конната база на сегашното си място няколко неправителствени фондации излязоха с петиция. В нея се казва: „Вярваме, че местните власти имат социалната мисия и ангажимента да създават възможности и за своите граждани със специални нужди и в неравностойно положение, и се застъпваме за запазване на мястото на конната база за удобство и в полза на децата и юношите с увреждания, които практикуват там хипотерапия, доказано подобряваща тяхното психическо и физическо състояние!“.

И не само: предложеното ново място е труднодостъпно и отдалечено.

А добрите резултати от общуването на деца с увреждания с коне са толкова красноречиви, че преди няколко дни семейство води детето си в конната база в Борисовата градина. За да прави рехабилитация, идват от Париж.

В същото време през последната година Евгения Кузева идва три пъти седмично, за да язди. Претърпява инцидент с мотор и остава парализирана. За да намери спасение в конете.

„Много е хубаво, конете и мястото те зареждат с положителна енергия. В някаква степен конете ти помагат да приемеш нещата. Ако базата бъде преместена, това сериозно ще ме затрудни, защото количката не е средство, с което да се движиш по неасфалтирани и разбити улици. Тук не идвам само аз, но и деца с двигателни затруднения, така че преместването на базата ще е сериозен проблем и за тях”, разказа Евгения.

И така търсим и намираме надежда, спасение и красота на едно тихо място. Колкото в центъра на столицата, толкова носещо магия и пренасящо за миг в друг свят. И докато колите не спират да летят само на метри, галопът на конете ни връща в едни отминали времена.

А всъщност идеята на Столична община била паркът да изглежда като през 30-те години на миналия век. В които явно тези красиви животни не се вписват...

И докато едни чиновници си правят сметки, едни хора пътуват към базата, за да избягат от ежедневието, а други – за да намерят спасение и надежда, конете галопират ли галопират... Към едни по-благородни времена!