Наболелият и интензивен публичен диалог по темата за различната сексуална ориентация, който тече особено разгорещено към настоящия момент, може да ни остави с усещането, че това е някакво „модерно“ явление, промотирано от потайни норвежки хомосексуалисти, зловещи евросатанисти и морално компрометирани неправителствени организации.

Истината е, че хомосексуализмът, както и други „нестандартни“ сексуални ориентации не са били никак „нестандартни“ през по-голяма част от човешката история. Купища културно-исторически артефакти от Древна Гърция, Древен Египет, Древен Китай, Месопотамия и къде ли още не във времепространството ни дават ясна и недвусмислена информация, че еднополовото съвкупление е било нещо често срещано и твърде естествено за тогавашните общества.

Стигмата върху това явление е сравнително ново явление в световната история. Тя се появява редом с християнството и преразглежда хомосексуализма като нещо порочно, греховно, неморално и абсолютно скандално.

Без да искаме да навлизаме в полемика дали-или, днес сме решили да ви представим един скромен списък от личности, чиито имена със сигурност означават нещо за вас. Най-вероятно сте чели за тях в учебниците си, любували сте се на произведенията им, замлъквали сте пред техния гений или просто сте се срамували, че не знаете повече за тях, когато са били споменавани в разговор. За да объркаме морално-ценностно-етичния компас на по-консервативните от вас, ще ви шокираме с информацията, че освен наличието на чудовищен талант, тези личности споделят и още нещо - „нестандартната“ си сексуална ориентация.

8 световноизвестни творци, чийто живот е бил по-лош от вашия

Оскар Уайлд

Небезизвестният автор на шедьоври като „Портретът на Дориан Грей“, „Рибарят и неговата душа“, „Щастливият принц“, както и на десетки прекрасни пиеси, стихове и детски приказки е имал законна съпруга, двама сина... И редица любовници от мъжки пол, най-популярният сред които се казва лорд Алфред Дъглас. В края на 19-ти век Оскар Уайлд е осъден на две години каторжен труд, след като е признат за виновен по 25 обвинения в „непристойно поведение“ и хомосексуализъм.

Хомосексуализмът в Ирландия е декриминализиран едва през 1993г., а Уайлд е обявен посмъртно за невинен през 2017г. „Има нещо фатално в добрите решения - те винаги идват твърде късно.“ - пише той в „Портретът на Дориан Грей. И може би дори не подозира колко е прав.

Ханс Кристиан Андерсен

Може би съвсем случайно сте израснали с приказките за „Малката кибритопродавачка“ „Храбрият оловен войник“, „Малката русалка“, „Палечка“ и „Грозното патенце“? А знаете ли, че от дневниците и писмата на техния автор става ясно, че той е имал еднакво силно влечение както към жени, така и към мъже? В едно от писмата си до Едвард Колин, Андерсен пише: „Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна.“

6 уникални забавления в София през лятото

Емили Дикинсън

Живеейки в едно по-разлчно време, Емили Дикинсън не оставя след себе си еднозначни доказателства за сексуалната си ориентация. Голяма част от изследователите на нейната поезия и на живота й изобщо, смятат че тя е била ако не хомосексуална, то със сигурност поне бисексуална. Намеци за тези нейни влечения са включени не само в поезията й, а и в част от личната й кореспонденция, включително и с доведената й сестра - Сюзън Гилбърт.

Част от тези теории са подробно развити в биографичния филм за поетесата - „Wild nights with Emily”, 2018.

Марсел Пруст

В биографията на един от най-монументалните автори на 20-ти век, постоянно тичащ „По следите на изгубеното време“, също присъстват недвусмислени доказателства за няколко сериозни връзки с мъже. Макар и Пруст никога да не говори публично за сексуалнитте си влечения (което, разбира се, не е и длъжен да прави), неговият близък приятел, поетът Пол Моран, открито се шегува с Пруст по повод редовните му посещения му при платени мъже. През 1918 Пруст е идентифициран като един от участниците в сбиване в мъжки публичен дом, а в дневниците си Моран го описва като „неуморен сексуален приключенец“.

Мишел Фуко

Френският писател и философ Мишел Фуко твърди, че сексуалният морал е културно обоснован. Самият той е бил открито хомосексуален, със садо-мазохистични наклонности. Освен това е бил въвлечен в тежка злоупотреба с опиати, а своите размисли и изживявания е анализирал научно в някои от най-значимите си литературни трудове. В книгите си той разглежда древногръцката сексуална етика, както и сексуалността в периода на ранното християнство.

През 1977 Фуко е един от участниците в петицията до Френския парламент, бореща се за декриминализация на консенсусните сексуални взаимоотношения между възрастни и непълнолетни индивиди над 15-годишна възраст.

Историята на единствената жена, която Фреди Меркюри е обичал

Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи никога не се обвързва открито с друго човешко същество - той няма съпруга или деца, а сред хилядите изписани от него страници, изследователите не откриват нищо, което да говори еднозначно за някакви негови увлечения, било любовни или сексуални.

Единственият познат документ, представляващ пряко доказателство за историческа реалност е едно обвинение в содомия, отправено през 1476г. Анонимното обвинение твърди, че Джакопо Салтарели - мъж, изкарващ прехраната си чрез проституция - е бил „участник в много отвратителни дела и доброволно се е съгласявал да угоди на онези, поискали от него да бъде нечестив“. Салтарели е един от предполагаемите модели, позирали за различни творби на Леонардо да Винчи.

Микеланджело

Истината е, че дори и историците на изкуството рядко спорят по въпроса за сексуалността на Микеланджело. Освен че от самите му шедьоври на изобразителното изкуство става ясно, че той познава и обожествява много повече мъжкото тяло, отколкото женското, съществуват и някои доста по-красноречиви доказателства за този факт.

Микеланджело няма преки наследници, но един от неговите пра-племенници оставя бележка, придружаваща поезията му. Бележката представлява молба поемите да не бъдат публикувани в оригиналния им вариант, тъй като показват твърде много „мъжка любов“. В едно от стихотворенията си (част от цяла поредица, посветена на Томазо де Кавалиери), Микеланджело описва как мечтае да бъде дрехите на Кавалиери, за да прегръща тялото му, и как желае да бъде обувките на Кавалиери, за да може винаги да целува краката му.

Анди Уорхол

Анди Уорхол е американски художник, кинорежисьор, писател и колоритен представител на поп арт движението. След като добива голяма популярност (едва ли някой от вас не е виждал неговата поп арт Мерилин), той започва да рисува за компании като Кока Кола.

Първите произведения на Уорхол са отхвърлени с обяснението, че са „с твърде подчертана хомосексуална насоченост“. Той си позволява да изживява открито хомосексуалността си във време, в което това е далеч от обществено прието. Наред с това, Анди Уорхол е силно религиозен католик, който присъства редовно на литургии през целия си живот и редовно полага доброволен труд в убежищата за бездомни хора в Ню Йорк.

Последните дни от живота на Ане Франк

Пьотр Илич Чайковски

Биографите на Чайковски нямат спорове около въпроса за неговата сексуалност, въпреки усилията на Съветските власти да унищожат всички доказателства за влеченията му към други мъже. Част от тези доказателства включват писма, писани лично от Чайковски - както до брат му, така и до различни мъже, с които е имал интимни отношения.

Интересна подробност е, че през 21-ви век руските власти в лицето на културния министър Владимир Медински, продължават пламенно да отричат този факт от биографията на Чайковски.

Джани Версаче

Джани Версаче, както впрочем и една внушителна част от останалите гении на модния свят, също са с различна от стандартната сексуална ориентация. Известно е, че Джани и Донатела Версаче са посещавали заедно различни гей клубове, както и че Джани никога не посмява да говори открито за своята сексуалност с баща си.

Други модни икони, които живеят открито с нестандартната си сексуалност са Валентино, Ив Сен Лоран, Жан Пол Готие, Карл Лагерфелд и Коко Шанел.

Артюр Рембо

Забележителният френски поет Артюр Рембо е печално известен с драматичния си романс с Пол Верлен. Двамата млади поети съжителстват близо две години, като връзката им е бурна, страстна и на моменти дори леко зловеща. Особено предвид факта, че в момента, в който Рембо заживява в дома на Верлен, седемнадесет годишната съпруга на Верлен е бременна с първото им дете. По-късно Верлен напуска нея и сина си, за да замине за Лондон с Рембо.

10 любими знаменитости, които се отказаха от истинските си имена

Фрида Кало

Талантливата художничка и известна феминистка, чийто живот е бил по-лош от вашия, също е имала подкрепящ съпруг, който е плащал скъпите й лечения и я е подкрепял във всички нейни начинания. Това не пречи на Фрида, която прекарва почти целия си живот на болнично легло, да има многобройни афери с други мъже и жени. Тя е открито бисексуална, като най-известните й любовници са Леон Троцки и певицата Джозефин Бейкър.

Тенеси Уилямс

Репресиран и комплексиран от неодобрението на баща си, Тенеси Уилямс не признава открито хомосексуалността си, докато не получава цялостен умствен и душевен срив около 60-тата година от живота си. По това време той вече страда от хронична депресия и алкохолизъм, като междувременно пише едни от най-красивите си произведения.

Вирджиния Улф

По време на брака със своя съпруг Ленард Улф, който тя самата определя като изпълнен с любов, Вирджиния има афера с поетесата Вита Саквил-Уест. И двете са открито бисексуални и преживяват една пламенна любов, описана в дневниците на Улф, заедно с подробности от брака й. Един от особено успешните романи на писателката - „Орландо“ - често е наричан „най-дългото любовно писмо в литературата“ и е посветен именно на Вита Саквил-Уест.

Без да се впускаме в потенциално безкрайни подробности, бегло ще споменем още от любимите ви имена, за чиято различна сексуална ориентация не съществува никакво съмнение. Част от тях включват Гор Видал, Самърсет Моъм, Уилям Бъроуз, Сюзан Зонтаг, Райнер Фасбиндер, Фреди Меркюри, Лорд Байрон, Елиф Шафак, Елтън Джон и други.