Или защо си струва да тичаш с раница в дъжда?
Те са родители. И приятели на децата си. И не искат просто да казват: „Направи това, носи онова, защото така трябва, защото няма друг начин“. В трудностите виждат възможност да бъдат съмишленици с децата си. И заедно да научат един от най-важните житейски уроци – че човек не бива да се предава и трябва да се бори за каузите си.
А това е от онези уроци, които не ги пише в дебелите книги. Учи се на практика и не винаги по лесния начин. Така избират почивния ден, в не особено топлия декемврийски ден и десетки родители излизат в дъжда, за да тичат с раниците на децата си на гръб. Защото често малки деца трябва да носят 8-9-10 килограми чанти. Същата тазр раница тежи на зрял, добре развит човек, какво остава на едно дете?
А решения има, могат да се търсят и още – като например да се въведе стандарт, който да предвижда раница да тежи 10% от теглото на детето, учебниците да бъдат разделени на две, въвеждането на електронни учебници, и още, и още....Защото когато има желание, винаги има и начин. А когато няма желание, последиците могат да бъдат немалко и често върху здравето на децата.
В столицата в тичането се включи и омбудсманът Мая Манолова. Единствено тя. И призова да се вземат мерки и да се намери решение. Защото е възможно и защото е изключително важно. Други институции не намериха за нужно да дойдат. Родители от Пловдив, Варна, Бургас и Видин също се организираха и тичаха в подкрепа на каузата.
Така родители и деца показаха нагледно и още един много важен житейски урок – трудно е да направиш първата крачка, после никой не може да се спре да преследваш целта си. А ти ще се включиш ли?