Всички сме чували за кукерите, а много от нас са ставали свидетели на шумните и колоритни фестивали, в които те са основните действащи лица. Традицията на маскарадната обредност у нас датира от древни езически времена, преди повече от 6000 години.

Според някои учени кукерските игри са част от нашето тракийско наследство, като техни предшественици са поклонници на бога на веселието Дионис. Произходът на думата „кукери“ също е тракийски и означава „високи, маскирани хора”. Можете да ги срещнете и с някои от многото наименования, които се използват в различни краища на България – джамали, ауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари.

Какво всъщност символизират кукерските обичаи? Ритуалът символизира отминаването на зимата и настъпването на пролетта. Кукерите извършват обредни действия като жътва, сеитба, сватба за здраве и плодородие. Сложили страховити маски на главите, облечени в овчи или кози кожи, окачили хлопки, звънци и тояги, тяхната цел е да прогонят злите духове.

Ако посетите някой кукерски фестивал, ще видите отделни групи, съставени предимно от мъже, облечени в сходни костюми, да започват ритмичен танц или подскачане, при което се чува дрънченето от звънците, тропането на тоягите или развяването на дългокосместите им кожи. Интересни и запомнящи се са както танците, така и ритъмът от хлопките, който впоследствие ще отеква дълго време в ушите ви. Именно тези шумни ритуали се извършват, за да прогонят нечистите сили.

Кукерски игри може да видите в периода между Коледа и Сирни Заговезни в различни региони на България. Колоритни и многообхватни са кукерските маскарадни игри – от цветовете и разнообразието на костюмите, през възрастовите групи на участниците, съдържанието и символиката на сценките, наименованието на групите до географското им покритие.

На кукерските фестивали може да видите жени, деца и мъже, облечени в най-разновидни костюми, маски и народни носии, оборудвани с най-разнообразни реквизити, включително и животни. Често групите играят пиеси с различни участници – царя, бабата, мечката, младоженците, попа, магарето и много други. Във фестивалите участват и различни фолклорни ансамбли, така че винаги може да се насладите на колоритните български носии от различни етнографски области на страната. На някои от събитията се организират факелни шествия и се палят огньове.

Изработката на маските може да отнеме повече от година, а създаването им е истинско изкуство. Повечето от маските са изработени от дървена конструкция, облепена с разноцветни ленти, пера, парчета плат, пайети, огледала и др. Има и такива, наподобяващи различни животни – овен, бик, козел - всички изглеждащи страховито.

В последните години, все по-голяма популярност придобиват кукерските фестивали и празници. Най-мащабният сред тях е „Сурва“, който се провежда всяка година в гр. Перник. Той е „най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски“, както сам се определя. През 2009 г. Перник е обявен за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции, като в него участват около 6000 души от 100 маскарадни групи от всички етнографски региони на страната и различни държави, предимно от Европа.

Съществуват и редица други градове, които стават домакини на кукерски фестивали, като „Кукерландия“ в Ямбол, „Фестивал на маскарадните игри“ в Стара Загора, „Старчовден“ в Карлово, „На гости у Шопско“ в Елин Пелин и много други.

Интересно е, че подобни маскарадни игри се срещат и в много страни от Централна и Южна Европа - Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, Молдова, Словения, Хърватия, Италия, Испания, Австрия, Полша, Унгария и Словакия, и др.