Трип

Кукери: символи, обичаи и наследство

08:25, February 24, 2021 | От Емилия Цончева

                Кукери: символи, обичаи и наследство

Времето на кукерите...

Всички сме чували за кукерите, а много от нас са ставали свидетели на шумните и колоритни фестивали, в които те са основните действащи лица. Традицията на маскарадната обредност у нас датира от древни езически времена, преди повече от 6000 години.

_DSC1305-1.jpg

Според някои учени кукерските игри са част от нашето тракийско наследство, като техни предшественици са поклонници на бога на веселието Дионис. Произходът на думата „кукери“ също е тракийски и означава „високи, маскирани хора”. Можете да ги срещнете и с някои от многото наименования, които се използват в различни краища на България – джамали, ауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари.

_DSC6001-1.jpg

Какво всъщност символизират кукерските обичаи? Ритуалът символизира отминаването на зимата и настъпването на пролетта. Кукерите извършват обредни действия като жътва, сеитба, сватба за здраве и плодородие. Сложили страховити маски на главите, облечени в овчи или кози кожи, окачили хлопки, звънци и тояги, тяхната цел е да прогонят злите духове.

_DSC0659.jpg

Ако посетите някой кукерски фестивал, ще видите отделни групи, съставени предимно от мъже, облечени в сходни костюми, да започват ритмичен танц или подскачане, при което се чува дрънченето от звънците, тропането на тоягите или развяването на дългокосместите им кожи. Интересни и запомнящи се са както танците, така и ритъмът от хлопките, който впоследствие ще отеква дълго време в ушите ви. Именно тези шумни ритуали се извършват, за да прогонят нечистите сили.

_DSC0730-1.jpg

Кукерски игри може да видите в периода между Коледа и Сирни Заговезни в различни региони на България. Колоритни и многообхватни са кукерските маскарадни игри – от цветовете и разнообразието на костюмите, през възрастовите групи на участниците, съдържанието и символиката на сценките, наименованието на групите до географското им покритие.

_DSC6058-1.jpg

На кукерските фестивали може да видите жени, деца и мъже, облечени в най-разновидни костюми, маски и народни носии, оборудвани с най-разнообразни реквизити, включително и животни. Често групите играят пиеси с различни участници – царя, бабата, мечката, младоженците, попа, магарето и много други. Във фестивалите участват и различни фолклорни ансамбли, така че винаги може да се насладите на колоритните български носии от различни етнографски области на страната. На някои от събитията се организират факелни шествия и се палят огньове.

_DSC0767-1.jpg

Изработката на маските може да отнеме повече от година, а създаването им е истинско изкуство. Повечето от маските са изработени от дървена конструкция, облепена с разноцветни ленти, пера, парчета плат, пайети, огледала и др. Има и такива, наподобяващи различни животни – овен, бик, козел - всички изглеждащи страховито.

_DSC0700.jpg

В последните години, все по-голяма популярност придобиват кукерските фестивали и празници. Най-мащабният сред тях е „Сурва“, който се провежда всяка година в гр. Перник. Той е „най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски“, както сам се определя. През 2009 г. Перник е обявен за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции, като в него участват около 6000 души от 100 маскарадни групи от всички етнографски региони на страната и различни държави, предимно от Европа.

_DSC2743.JPG

Съществуват и редица други градове, които стават домакини на кукерски фестивали, като „Кукерландия“ в Ямбол, „Фестивал на маскарадните игри“ в Стара Загора, „Старчовден“ в Карлово, „На гости у Шопско“ в Елин Пелин и много други.

_DSC6075-1.jpg

Интересно е, че подобни маскарадни игри се срещат и в много страни от Централна и Южна Европа - Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, Молдова, Словения, Хърватия, Италия, Испания, Австрия, Полша, Унгария и Словакия, и др.

_DSC1100.jpg

_DSC2271-1.jpg

_DSC2341.jpg

_DSC2657.JPG

_DSC2797.JPG

_DSC6105.jpg

Imasmi web loading