На 20 май 1799 г. е роден неповторимият Оноре дьо Балзак - това е достатъчен повод да прочетем някоя от изключителните му книги "Дядо Горио", "Йожени Гранде", "Изгубени илюзии" и др. Но също така и да си припомним какво още ни остави с думите си.

*************

Майчиното сърце е като дълбока бездна, на дъното на която винаги ще намериш прошка.

Ако само можехме да нарисуваме с четката онова, което очите виждат.

Истинската любов е вечна, безкрайна и неповторима. Тя е чиста, без демонстрации, с побеляла коса и младо сърце.

Облаците са воалите, които закриват Бог.

Законите са като паяжина, през която големите мухи минават, а малките се хващат.

Любовта следва свои собствени инстинкти. Тя намира път към сърцето, както пчелата към цветето, с воля, която нищо не може да отклони.

Никой не обича жена, защото е красива или грозна, умна или глупава. Обичаме, просто защото обичаме.

Добрият съпруг никога не заспива първи вечер и не се събужда последен сутрин.

Когато се гмурнем до дъното на удоволствията, изваждаме повече тиня, отколкото перли.

Любовникът винаги мисли първо за дамата, после за себе си. Със съпруга е обратното...

Любовта или омразата винаги нарастват между двама души, които живеят заедно. Всеки момент ти дава нови причини да обичаш или да намразиш другия.

Човек трябва да вярва в брака, както в безсмъртието на душата.

Жената познава лицето на мъжа, когото обича, както морякът познава морето.

Когато жената обича, тя прощава дори престъпленията на мъжа си. Когато е безразлична, не признава дори достойнствата му.

Самотата е прекрасна, но ти трябва и някой, с когото да споделиш, че самотата е прекрасна.

Повечето съпрузи в отношението към жените си напомнят орангутан, който се опитва да свири на цигулка.

Зад всяко огромно богатство стои голямо престъпление.

Първата любов е като ваксина, която спира мъжа да се разболее повторно.