„За първото отвличане нямах никаква вина. Останалите ги забърках аз, признавам."

Така започва историята си Рамеш Кумар, преди да ни разкаже за дългия си път от сергията за чай на баща си през работата си като образователен консултант до позицията мениджър на най-известната телевизионна звезда в Индия.

По целия път той следва една цел – да избяга от мизерията и от баща си. Най-вече – от заплахата да се превърне в баща си. Но иронията е в това, че историята се повтаря, често като фарс.

Рамеш е момче от нисшите слоеве на средната класа. В кастовото общество на Индия е почти невъзможно да надскочиш средата си, да промениш съдбата си.

„Но това не е история за бедност. Това е история за богатство."

Иронията и самоиронията помагат на героя да опише точно и критично индийското общество и борбата на отделния човек да се наложи в него. И то на всяка цена. Шансът помага на героя да се превърне от жертва в похитител. Той спасява живота си, но плаща цена, каквато богатите не плащат никога.

Като дете Рамеш е ходел рядко на училище, най-вече когато някоя милостива съседка си наумяла да извърши добро дело и да се погрижи за безпътния баща и пренебрегваното момче. През останалото време Рамеш трябвало да търпи непрекъснатите побои на баща си и да мели по цял ден подправките за чая на сергията в източен Делхи.

Майка му починала отдавна и в редките случаи, когато я споменава, баща му я ругае и обвинява, че го е оставила с този непрокопсаник. Той често прибягва до услугите на проститутки и проклина съдбата си, макар че е ревностен вярващ и не пропуска да се помоли в храма и да направи приношения.

Всичко обаче се променя, когато на сергията се появява монахинята сестра Клер и на отличен хинди му обяснява, че детето трябва да ходи на училище и че ако се опита да се скрие от нея, като премести сергията си, тя има достатъчно връзки да го намери и да сигнализира властите. Така тя започва да дава уроци на Рамеш...