Между редовете: Домашна читанка

Автор: New Me

10 Април 2020

Сборник с детски произведения от Златния фонд на българската литература! Възхитително илюстрирана книжка за деца от предучилищна възраст и за най-малките ученици, които се учат да четат.
„Домашна читанка”  обединява знакови творби на български писатели от 19 век до наши дни, като се започне с Петко Славейков, Иван Вазов и Чичо Стоян, мине се през Ран Босилек, Дора Габе и се стигне до Георги Мишев, Георги Константинов и Марко Ганчев.
В книгата са публикувани незабравими детски стихотворения като „Малък Пенчо“ (П.Р. Славейков), „Молитва“ (Иван Вазов), „Зеленчуци, който не яде“ (Цанко Церковски), „Зайченцето бяло“ (Леда Милева), „Щурец и мравка“ (Александър Божинов), „Нови панталонки“ (Веса Паспалеева) и др. Включени са и творби на П.К.Яворов и Елин Пелин, подходящи за деца.
Като във всяка истинска читанка и тук има кратки разкази за деца („Хитрана“ от Асен Разцветников, „Бърза помощ“ от Ран Босилек, „Най-хубавото – що е то?“ от Георги Мишев и др.), поучителни приказки („Не е моя работа“ от Атанас Далчев, „Делко и Поседелко“ от Димитър Гундов и др.), гатанки, игри с думи.
Илюстрациите на художничката Мария Налбантова добавят забавен и съвременен поглед към тези произведения от българската класика за деца!

***

Хитрана

Асен Разцветников
 

Нейде зад полето, нейде зад Балкана някога живяла рунтава Лисана. С хитрост и лукавство тя била позната — друга като нея нямало в гората. Кой какво намисли, кой какво захване, нея все ще пита, нея все ще кани.

Ала като всяка умница избрана имала си слабост нашата Лисана: че била от малка лакомница върла, че било без дъно пустото й гърло.

* * *

Тръгнала веднъжка нашата Лисана — да се поразходи, нещичко да хване. Душила, вървяла, дебнала на пръсти — хванала край село пет кокошки тлъсти.

Още неогризла кокалците сладки, ето срещу нея идат стадо патки.

— Слава тебе, боже — викнала Лисана, — инак щях без малко гладна да остана!

Как ги изпояла, те и не видели… Седнала да чисти зъбите си бели. Но невзела още върбовите клечки, ето къмто нея идат сто юрдечки.

— Кат съм се наяла, не съм заговяла! — казала си Лиса и ги връхлетяла.

Станало край пътя само перушина. Смаяли се всички трънки и глогини.

Най-подире сита, сънна и ленива тръгнала Лисана веч да си отива.

* * *

Ала щом възлязла горе на баира, спряла се и взела жадно да се взира.

— На узряло грозде май ми замириса! — казала си тихо лакомата Лиса и съзряла с радост, че току под нея, с бял зид оградено, лозе зеленее.

Трепнала Лисана, хукнала в превара — но не щеш ли, много бил висок дувара. Скачала тя, драла камъни и плочи — не могла отнийде вътре да прескочи. Тъкмо рекла: „Няма грозде да се хрупка!“ — и току съзряла във стената дупка. Но докрай не стига всякога късмета: тясна пък излязла дупката проклета.

— Става, щото става — рекла Лиса злобно, — ала аз оттука грозде ще си зобна! — Па събрала вежди, клепките присвила, мислила, кроила и накрай решила: скрила се в тревата, взела да се пощи и стояла гладна три дни и три нощи.

Отъняла много, станала на клечка — де сега да видим кой ще й се пречка! Вмъкнала се вътре нашата Хитрана, спряла в миг, па рекла с весела закана:

— Ха разтваряй гърло, Лисо ле, Лисано, дръж се да те видя, лозе ле небрано!

Гъмза и тамянка, резекии късни — яла Лиса, яла, щяла да се пръсне. Най-подире сита, весела, щастлива тръгнала Лисана пак да си отива.

Но случила й се тук беда ужасна: пустата му дупка пак излязла тясна! Слисала се страшно нашата Хитрана:

— Господи, самичка влязох във капана!

Па събрала вежди, клепки тя присвила, мислила, кроила и накрай решила: скрила се в лозите, взела да се пощи и стояла гладна три дни и три нощи. Станала отново като клечка тънка — бързо се провряла и излязла вънка.

Хукнала тогава, стигнала в гората, па като поспряла, рекла шепнешката:

— Ой те тебе, лозе, с чудно сладко грозде, гладна в тебе влязох — гладна си излязох!

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща