Между редовете: Хикс - Игрек - Зет

Автор: New Me

30 Ноември 2020

Коледа наближава и ако се чудите с какъв подарък да зарадвате децата си, веднага ще ви кажем. Новото българско фентъзи, в чиито герои малките читатели ще се влюбят - "Хикс - Игрек - Зет".

Хикс, Игрек, Зет...

Не, не са просто последните букви от латинската азбука. Зад тях се крие нещо тайнствено и красиво, могъщо и непобедимо; много приключения, неочаквани срещи, необикновени същества; неподозирани възможности, магически способности, постоянна борба...

Едно училище, един гепард и трима приятели в едно вълнуващо и напрегнато приключение!

Да влезем ли през портала? И какво ни очаква там?

Предлагаме ви откъс от книгата, за да се уверите, че това е четивото, което малчуганите просто трябва да имат...

********

ОТКЪС

Изрече и последната дума от заклинанието. Пламъците на черните огньове намаляха.

Усети песъчливата почва. Камъчетата хрущяха и се наместваха под краката му. Плъзна поглед по зида – каменният му гръб завиваше и се губеше в безкрая на облите хълмове. А отвъд бяха звездите… Дали всичко това имаше смисъл?

Бученето се засили. Идваше… Бездната оттатък зида се озари в златисто сияние.

Той се приготви. Мракът го блъсна с всичка сила. Трябва… Трябва да довърши!

Порталът връхлетя с неописуема мощ. Човекът сгъсти мрака и оттласна тялото си. Порталът се подчини, огъна се и полетя.

Мъжът се изви назад в страшна агония. Животът изтичаше от тялото му, то се свлече като захвърлена дреха. Миг … и се изправи – една сянка, едно привидение. То се плъзна през зида в разгънатата черна бездна отвъд.

Порталът летеше през пластовете на измеренията, към онова място, което човекът бе пожелал…

 

1. Преди първия учебен ден

Тетрадките бяха готови – всяка с подвързия и етикет. Спретнатата купчинка се издигаше на бюрото на Бобо. Подредените, още ненадписани тетрадки винаги му напомняха, че идва началото на учебната година. А сега започваше пети клас, с нови предмети и различни учители и с нова класна!

Поне данданията по приготовленията бе приключила. Цял ден оправяне на бюрото и стаята, подбиране и изхвърляне на останалото от миналата учебна година. Кога бе натрупал всичко това? Изписани тетрадки, хвърчащи листчета с какво ли не надраскано върху тях, поне пет счупени триъгълника. Всъщност Бобо с нетърпение очакваше да тръгне отново на училище. Цяло лято му липсваха шумотевицата, децата, часовете и уроците. Определено обичаше училището и отлично се справяше с всички предмети. Е, с почти всички! Никак не го въодушевяваха часовете по физическо възпитание. Физическото изобщо не беше сред любимите му предмети. Още в първи клас не бе успял да се впише сред атлетите в класа. Но имаше своя кръг от приятели и на първо място – Марти! По-точно Мартина Златева. Тя бе най-близкият му човек в училище. Познаваха се още от малки. Тя живееше в блока, съседен на блока на баба му и дядо му. Колко години бяха играли заедно и неусетно се бяха превърнали в най-добри приятели!

За щастие, когато тръгнаха на училище, с Марти се оказаха в един клас. Винаги се защитаваха и подкрепяха един друг. Имаха своите любими теми за разговор, както и своите кътчета за усамотение.

Имаха и обща тайна! Само тяхна! Всъщност голяма част от разговорите им бяха посветени на нея, на тайната. Със сигурност (Бобо бе готов да се обзаложи!) никой друг не знаеше за това. От малки и двамата искаха само едно, само едно си пожелаваха на всеки рожден ден, и то бе... да станат магьосници!

Често разговаряха за магията, бяха изчели много книги и се увличаха в описание на прочетените, а и на измислени от тях приключения, в които винаги се оказваха главните герои. Какво ли правеше Марти сега?

Бобо седна пред компютъра и включи скайп. Ха, тя бе на линия! След малко чу бодрия ѝ глас:

– Хей, Бобо! Здрасти! Готов ли си за утре?

– И питаш? Чак сега приключихме – виж кое време е!

– Ние започнахме от вчера! Нали и за брат ми трябваше да се пазарува и всичко да се подвърже...

Тя имаше по-голям брат и по-малка сестра. Бобо харесваше нейното задружно и многолюдно семейство.

– Добре ли изкара ваканцията, Марти?

– Хубаво беше! Знаеш ли, научих се да се гмуркам! – гласът ѝ прозвуча много гордо.

– Супер си! Аз пък се качих до всичките седем Рилски езера! – похвали се и Бобо.

– Абе, Марти! Какво ли ще е в пети клас?

– Разбрах за новата ни класна от Ния. Казва се г-жа Николова. Предметът ѝ също е нов за нас – човекът и природата. Брат ми каза, че това е нещо като биология, физика и химия заедно, но за петокласници.

– Брей! Утре ще я видим!

– Ще се чакаме при оградата, от лявата страна…

– … на портата – довърши изречението Марти.

Помълчаха за миг.

– Марти, ти чела ли си нещо интересно напоследък? Зааа... сещаш се!

– Да! Утре ще ти разкажа… Намерих една страшно интересна книга...

Връзката с Марти прекъсна внезапно. Екранът на компютъра замига и изображението се накъса. Бобо гледаше в недоумение – точно такова бъгване не бе виждал никога досега. Размазаните образи се пренаредиха в начупени линии, те се изправиха хоризонтално и цветът им се изчисти до черно и бяло, а те течаха равномерно една след друга по екрана. Върху него изплува яркочервен надпис с едри ръкописни букви, който гласеше:

ПОРТАЛЪТ Е ОТВОРЕН!

Бе подписан с някакви инициали, състоящи се от две букви, но толкова оплетени, че Бобо не успя да ги разчете. Надписът се задържа секунда и изчезна. Измина още секунда и той пак се появи на екрана!

Дали някой не си правеше шега? За какъв портал ставаше дума? И защо това съобщение се бе появило точно на неговия компютър?

Бобо се взря в инициалите. Втората буква: K определено бе K. Но коя бе първата V? Приличаше на латинско W или N. Не, по-скоро бе V, но изписана с много завъртулки – V K! Не познаваше никого с такива инициали, дори и на кирилица.

Дали да не изключи компютъра? Вече посягаше към копчето, когато екранът изпука и тайнственият надпис изчезна.

Десктопът му се възстанови, менютата на скайп също. Марти му бе пратила учудени емотикони, питайки къде е изчезнал по средата на разговора. Озадачен от случилото се, Бобо я попита дали е видяла нещо необичайно. Марти не беше видяла абсолютно нищо – нищо не се бе променило при нея, само връзката се бе разпаднала. Разбраха се още веднъж утре да се чакат на обичайното място и си казаха чао.

Бобо продължи да седи замислен пред компютъра си. А ако съобщението бе истина? Истина? Та кой е виждал портали наоколо! Не, не, единственото обяснение бе, че е станал обект на нечия шега.

Чудеше се дали да провери в Гугъл за портали, а защо не и за онези инициали – V K. Питаше се какво ли можеха да значат те.

От кухнята се чу гласът на майка му:

– Боби, време е за лягане! Изключвай компютъра и до десет минути да си в леглото! Утре ще ставаме рано!

Този път – без възражения. Добре, че още няма раница за оправяне. Какво ли го чака тази учебна година? Пети клас не е шега, ще има много учене и нови правила. А съобщението... Дали да каже за него на Марти... Това бяха последните мисли на Бобо, преди да се обърне, да нагласи удобно възглавницата си и да потъне в сладостта на съня.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща