Едгар Алън По е един от най-добрите разказвачи на мистерии, които светът може да познава. Парадоксално е, че когато настъпва и неговото време да си отиде, смъртта му предизвиква не по-малко объркване и шок сред хората. Днес ще надзърнем в една мистерия на повече от 170 години...

Роден на 19 януари 1809 г. в Бостън, той не е имал най-щастливото детство. Баща му, актьор от Балтимор, ги напуска скоро след раждането на Едгар. А майка му, която била английска актриса, умира от туберкулоза, когато той е едва на 3 години.

След това малкият Едгар е разделен от брат си и сестра си, като отива да живее с Джон Алън - търговец на тютюн и предполагаем кръстник на момчето, и съпругата му, които нямали свои деца.

Гогол, който изгоря след “Мъртви души“

Още от малък се увлича по писането, но ентусиазмът му бързо бил охладен от неговия настойник Джон Алън, който се надявал Едгар да поеме семейния бизнес и да се насочи към търговията. Творческата душа обаче винаги си иска своето и нерядко на гърба на работни документи Едгар записвал поеми. По-късно момчето било изпратено да учи в Англия, а през 1826 г. се връща в Америка, където се записва в Университета във Вирджиния.

Парите обаче бързо се превръщат в проблем и по една или друга причина Едгар Алън По свършва с много дългове, включително от хазарт. След като не получава финансова помощ от настойника си, младежът е принуден да се върне у дома. Там обаче заварва съседката, в която е влюбен, сгодена за друг. С разбито сърце си тръгва отново, като се премества в Бостън.

Именно там издава първите си поеми. Последвалото безпаричие го кара да се запише в армията през 1827 г., където остава известно време, но се връща у дома, когато разбира, че съпругата на настойника му е на смъртно легло - по-късно тя също умира от туберкулоза като майка му.

Джон Алън му съдейства и така Едгар Алън По се записва във Военната академия. Преди да отиде там, издава още една книга с поеми. Вероятно това е повратната точка, в която осъзнава, че призванието му е в писането, а не в армията.

Maркиз дьо Сад - мрачната фигура в европейската история

Междувременно настойникът му се оженва повторно, без дори да уведоми Едгар, което младежът преживява тежко, и двамата късат връзка. В очите на настойника му Едгар е абсолютно разочарование и не вижда смисъл повече да контактува с него. Междувременно По се проявява като не особено добър студент и съответно е изключен от академията (годината е 1829).

Решава да се отдаде на любимото си писане и в търсене на препитание опитва късмета си на различни места - Ню Йорк, Филаделфия, Ричмънд, Балтимор. Започва да пише за периодични издания и дори си намира работа като литературен критик. Безкомпромисният му стил и безпощадната критика към писателите на неговото време не остават незабелязани и дори му спечелват прякора "Томахавката".

През 1834 г. става ясно, че Джон Алън е починал и е оставил По извън завещанието си. В следващите години характерът на Едгар Алън По става все по-тежък, а проблемите му с алкохола - все по-сериозни. Не се възприема особено добре и бракът му с 13-годишната му братовчедка Вирджиния Клем.

По напуска работата си като критик и се отдава на двете си страсти - писането и алкохола. В следващото десетилетие създава едни от най-емблематичните си творби, но губи съпругата си, която умира през 1847 г. Следват различни връзки с други жени и нови творби, като така стигаме до трагичната 1849 г. и мистериозната смърт на Едгар Алън По.

Зловещият Распутин - между похотта и мистицизма

През лятото на същата година По започнал обиколка из различни градове с цел набиране на капитал за ново литературно списание. През септември вече бил в Ричмънд, откъдето трябвало да тръгне за Балтимор, а оттам да отпътува за Ню Йорк.

Всичко, което се знае обаче, е, че писателят така и не стига по-далеч от Балтимор. В нощта преди да отпътува от Ричмънд, е извикан лекар, защото По е в тежко състояние и със силна треска. Все пак отива в Балтимор на 28 септември, но в следващите няколко дни следите на писателя мистериозно се губят.

Появява се отново там, където бил отседнал, чак на 3 октомври в изключително тежко и неадекватно състояние. Не бил на себе си, бълнувал, тресял се, а външният му вид будел още повече подозрения.

Вместо елегантния си черен костюм, По бил облечен в евтини и вехти дрехи, които не му били по мярка. Писателят бързо бил вкаран в болница, където състоянието му се влошило, халюцинациите му станали дори по-силни и така на 7 октомври 1849 г. знаменитият Едгар Алън По си отишъл от този свят.

След като не могла да се разбере от самия него причината за странното му състояние, започнали множество спекулации за това от какво е умрял в действителност писателят. Има безброй хипотези, но тук ще се спрем само на най-вероятните.

Най-скандалните любовни афери в историята

Едно от предположенията е, че смъртта на По е в следствие на алкохолизма му. Според някои той до такава степен се напил, че натровил организма си и изпаднал в тежко състояние. Това обаче не изглежда като най-достоверният сценарий, тъй като след появата си в тежко състояние По е прекарал няколко дни в болница и не е дал признаци на подобрение и "изтрезняване". Ако ставаше дума за алкохолно отравяне, треската и бълнуването нямаше да продължат толкова дълго.

Според друга хипотеза, писателят е страдал от различни заболявания, които се влошили в последните седмици от живота му, и са довели до загуба на здравето и разсъдъка му, включително епилепсия и мозъчно заболяване. 

Трети вариант е По да е станал жертва на криминално деяние в комбинация с тежко заболяване. Тази хипотеза среща най-много поддръжници, защото това би обяснило чуждите дрехи, които носел, както и треската, заради която бил повикан лекар в Ричмънд, няколко дни по-рано. 

Така или иначе светът никога няма да узнае какво точно е приживял в последните си дни Едгар Алън По и кое точно е сложило край на живота му така неочаквано и драматично. Оказва се, че една от най-големите мистерии, свързвани с писателя, ще бъде именно собствената му смърт, която остава загадка и до днес.