Вдъхнови се, Трип

Най-красивите зимни приказки са в България

11:19, March 09, 2020 | От Емилия Цончева

                Най-красивите зимни приказки са в България

Само вижте...

В една ранна зимна утрин чух звън от чайник и пращене на съчки в камината, от които потрепнах приятно и отворих очи. Навън беше светло – не само светло, но и приказно. Бяла, мека пелена беше застлала кафеникавата почва, а снегът продължаваше да танцува в изящно изваяни кристални форми, падащи от белите облаци.

DSC_0292.jpg

Облякох се, нахлупих шапка и топли ръкавици и излязох навън за първия си танц в ритъма на снежинките. Разперих широко ръце и длани и се завъртях в бърз пирует с очи, взиращи се нагоре в бялата безкрайност. Отърсих се от мислите си и оставих снежинките да се стелят по лицето и ръцете ми. Така се слях с магията на белотата и чистотата, която излъчваха – всяка със своите уникални кристални форми. След като се насладих на това неповторимо изживяване, реших да се поразходя безцелно из гората.

DSC_0312.jpg

Тръгнах по виещия се път, който криволичеше, целият покрит в бяло, и сякаш водеше до безкрайността. Встрани от пътя открих стъпки в снега и тръгнах по тях. Тук-там се виждаха клончета, покрити с разнообразни форми от снега – шипка с калпаче, бодлив храст с коронка, но ако се вгледаш в тях ще откриеш разнообразие от приказни герои. Слънчеви лъчи пробиха мъглявината и докоснаха бялата покривка, която на места започна да проблясва като светещи малки звездички или скъпоценни камъни. В далечината се чу кучешки лай и ято птици прелетяха над мен.

DSC_0364.jpg

Оставяйки следи в снега, стигнах до малка хижа, през прозорчетата на която проблясваше червена светлина от огън и пушек от комина изпълваше въздуха с онзи неповторим аромат на чистота и зима, примесен с мирис на изгорели борови съчки. Почуках на вратата и висок мъж на средна възраст със загорели от слънцето страни, прошарена коса и бяла брада отвори вратата.

DSC_0564_004.JPG

На малка маса край камината стояха няколко жени и мъже, излъчващи спокойствието и ведростта на отшелници, любуващи се на тишината и любовта, далеч от устрема на големия град. Край тях тичаха две деца и се смееха чистосърдечно, играейки на гоненица. Това беше един различен свят, един различен живот, изпълнен с добронамереност и липса на каквато и да било нужда от демонстрация на превъзходство.

DSC_0393.jpg

В този момент разбрах, че това е светът, който бих избрала. Свят, в който мога да бъда по-близо до истинската човешка същност – безграничната любов към малките неща, към себе си и към хората.

Изпих чаша ароматен планински чай, чийто вкус е по-необикновен там, високо в планината, след което поех обратно по пътечката от собствените си стъпки, които ме отведоха обратно в къщичката. Усетих привкуса на промяна към едно по-добро и смислено съществуване. Щях да отнеса със себе си късче от това усещане и да го съхранявам възможно най-дълго, за да съхраня и себе си там, обратно в големия шумен град. Щях да живея в очакване на пролетта и лятото, а следващата зима бях решена да се върна обратно, за да взема следващата глътка щастие.

DSC_0556_002.jpg

Imasmi web loading