На 25 септември 1970 г. умира един от най-добрите писатели на всички времена - Ерих Мария Ремарк. Роден в Германия през 1898 г., той отрано се увлича по книгите покрай баща си, който е книговезец. Попада като младеж на фронта по време на Първата световна война, преживява всички ужаси, свързани с нея, и е раняван няколко пъти. Именно това го кара да пише много за войната и всички последствия от нея върху живота и психиката на поколенията.

Книгите му "На Западния фронт нищо ново", "Време да се живее и време да се мре", "Трима другари" застъпват темата за войната и показват как тя може да изпепели всичко по пътя си, като убива дори човешките надежди.

През 1929 г. Ремарк публикува най-значимото си произведение, занимаващо се с екстремните физически и психически състояния на немските войници по време на войната - “На Западния фронт нищо ново.”

Книгата незабавно се превръща в абсолютен бестселър, разпродавайки се в почти два милиона копия само в рамките на същата година.

Тази всенародна любов и възхищение продължават няколко години, или ако трябва да сме точни - до 1933 г., когато нацистите идват на власт. Те обявяват творбата на Ремарк за “непатриотична” и уронваща престижа на немския народ. Копия на книгата са публично запалвани и изгаряни, а самият Ремарк е обявен за дегенерат.

Неговото немско гражданство е отнето и са направени редица опити за чисто физическото му ликвидиране, поради което той става емигрант - първоначално във Франция, а след това в САЩ.

Първият му брак не продължава дълго, а след това Ремарк започва бурна връзка с обаятелната Марлене Дитрих. Красивата актриса обаче има пагубно въздействие върху психиката на писателя и с времето го потапя в тежка депресия. От това състояние го измъква втората му съпруга, с която Ремарк се мести в Швейцария. Умира именно там на 25 септември 1970 г.

Нека си припомним обаче няколко вдъхновяващи мисли на великия писател.

*************

Започваш да разбираш другите, когато сам затънеш в калта.

Най-ужасното е да няма нищо, което да очакваш.

Животът не трябва да ни прави перфектни. Съвършените неща са в музея.

Без мечти не бихме могли да понесем реалността.

Удивително е колко много усложняваме нещата, само за да не покажем какво чувстваме.

Тайната на вечната младост е да забравяш.

Скромността и добротата се възнаграждават само в книгите. В живота те се експлоатират и захвърлят настрани.

Имаме толкова много да кажем, а никога няма да го изречем.

Всеки спасява някого поне веднъж в живота си. Както и убива някого поне един път. Дори и да не го знае.

Познанието ни за живота се свежда до смъртта.

Всичко, което можеш да си купиш с пари, е евтино.

Хората са устроени така: ценят винаги онова, което не могат да имат.

Не е срамно да се родиш глупав. Срамно е да умреш такъв.