Не може всички да сме равни. Това не е наука и не е истина

Снимка: pixabay.com

Американската мечта наистина някога е била велик идеал. В основата си се е крепяла на вярата в свободата, в това да можеш да просперираш благодарение на собствените си способности, а семейството ти да живее добре. На тези ценности се е дължало възпитанието и отглеждането на цели поколения в американското общество. Или поне до края на миналия век.С началото на 21 век нещо в страната на неограничените възможности странно се обърка, а американската мечта бе грубо смазана. Никога не е било по-трудно, срамно и опасно да изразяваш гласно мнението си, особено ако не е в унисон с общоприетото. И особено ако си бял мъж, говорещ за расови признаци.В един от големите, уж расови скандали, беше замесено името на великия учен Джеймс Уотсън - откривателят на структурата на ДНК. Мнозина са категорични, че това е най-великото откритие на 20-ти век, а и не само. Благодарение на него, в десетилетията след 50-те години на миналия век се полага началото на нови изследвания и важни за хората открития. А за своя пробив в науката Уотсън получава Нобелова награда през 1962 г.По-късно Уотсън става част от екипа на престижната лаборатория Cold Spring Harbor и в рамките на 35-те години, през които работи там, създава най-добрата лаборатория за молекулярна генетика, която вече е направила революция в медицината, биологията и психологията. И днес смело можем да кажем, че Джеймс Уотсън е най-изтъкнатият жив учен.

Здраве

Учени: Яжте шоколад всеки ден

Кои сме ние да спорим с учените?

Но също така можем да кажем, че днес Джеймс Уотсън е обект на обиди, омраза и унижение. Затова да се върнем на скандала, който доведе до всичко това. Той води началото си още от 2007 г., макар тогава да не отеква с такава сила. Именно през тази година Уотсън пише книгата си "Избягвай скучните хора", а в нея има абзац, който се сторил смущаващ за някои по-чувствителни личности:"Няма причина да се смята, че интелектуалният капацитет на хора, разделени на географски принцип, ще еволюира еднакво".След негативния отзвук, в който се включват медии и влиятелни организации, свързани с Африка и чернокожите, Уотсън е принуден да разясни думите си:"Просто не съм голям оптимист за перспективите пред Африка, защото всичките ни социални политики са базирани на принципа, че тяхната интелигентност е същата като нашата. Но реално изследванията показват, че не е така".Или иначе казано - различните групи еволюират различно и за това може да има генетични причини. Горкият Уотсън, ако е смятал, че с това ще накара хората да замълчат и да осмислят неща, които може би не разбират напълно. Всъщност, ситуацията става още по-зле... Уотсън е принуден да се извинява за думите си, а след това е уволнен от лабораторията, на която е отдал десетилетия от живота си.

Като малка утеха му позволяват да запази почетните си научни титли. Но нищо не може да компенсира секването на всякакви работни ангажименти - покани за събития, лекции, официални вечери. В научния свят Джеймс Уотсън е обявен за персона нон грата.

Домът

Какво има в щастливия дом? Учените отговарят

Вие имате ли ги?

До такава степен е отлъчен от общността, че когато Ерик Ландър - брилянтен учен от Харвард, по време на официално събитие вдига тост за изключителните открития на Уотсън и огромния му принос към човечеството, Ландър е безмилостно нападнат за думите си. Разкъсан е от обвинения на колеги, организации и медии - как е могъл да каже нещо добро за такъв "зъл" човек? Ситуацията става толкова гротескна, че Ландър е принуден да се извини за невинния си тост. И го прави...Така Уотсън потъва отново в забвение... до началото на 2019 г. Тогава PBS снима документален филм за гениалния учен. Един от въпросите към него е дали е променил възгледите си за расовите признаци. Отговорът е "Съвсем не!", като пояснява:"Не ми е приятно за различията между белите и чернокожите хора, и ми се ще да нямаше такива, но гените са част от нещата".И отново - небето сякаш пропада върху възрастния учен. Невежеството е оглушително, а науката е изтикана в ъгъла. И най-страшното е, че никой в научните среди не се осмелява да застане на страната на Джеймс Уотсън, въпреки че мнозина вярват, че той е прав. Политически коректно за тях е обаче науката да не противоречи на чувствителни за обществото теми.От лабораторията, в която Уотсън работи 35 години, даже излизат със становище, че остро осъждат "злоупотребата с наука за оправдаване на предразсъдъците". Точно така - най-великият жив учен е обвинен в злоупотреба с науката...

Вдъхнови се

Какво е да си д-р Александър Станишев

Тази статия нямаше да я напишем, ако не бяхме попаднали ...

Но за Уотсън науката е над емоциите и като велик учен той е длъжен да защити нея, да застане на нейна страна, вместо да се включи в оглушителното невежество на мнозинството. С това той губи и почетните си научни титли. А най-страшното е, че всеки посредствен ум, който се осмелява да надига глас срещу Уотсън и да го обижда, се смята за по-висш от този гениален учен. Просто така.И просто така, заради суета, егоцентризъм, страх и бездушие беше убита една изключителна кариера, репутацията на един голям учен беше стъпкана от хора, не постигнали нищо в незабележителните си животи, а вече старецът Джеймс Уотсън ще си отиде от този свят обиден и унизен. А кой знае какво още можеше да даде на света в последните години от живота си.По същия начин в последните десетилетия беше убита и американската мечта. Свободата да кажеш мнението си, без да бъдеш разкъсан, ако то не е като общоприетото, вече я няма. Възможността да просперираш благодарение на способностите си също я няма. И всичко това беше направено от хора, които са толкова дребни и незначителни, че държат всички да са равни, за да не се откроят най-добрите и да не проличи собствената им посредственост.Но както великият учен Джеймс Уотсън е казал:"Не може всички да сме равни. Това не е наука и не е истина!"