На 10 декември 1830 г. е родена американската писателка Емили Дикинсън. Макар до края на живота си да не добива популярност със стиховете си, нейните поеми са считани за едни от най-красивите. За Дикинсън се смята, че е страдала от различни емоционални проблеми и депресия. Най-вероятно затова не успява и да завърши образованието си.

Впоследствие се грижи за болната си майка, а нейното единствено бягство от реалността било писането. Емили Дикинсън и сестра й така и не се омъжват, но на писателката са приписвани романтични чувства към съпругата на брат й.

Интересите й в личен план не ни вълнуват обаче, защото днес ще си припомним някои от мислите на Дикинсън.

***********

Ако мога да спра едно сърце да бъде разбито, значи не съм живяла напразно.

Да не кажеш нищо понякога говори най-много.

Завинаги е съставено от множество "сега".

Бъди добър с родителите си, защото светът е страшен и объркан без тях.

С годините не остаряваме, а ставаме нови.

Обичаните хора не могат да умрат, защото любовта е безсмъртие.

Хората се нуждаят от трудности, за да станат силни.

Животът е сладък, защото никога няма да се повтори.

Сърцето си иска своето. Останалото не го интересува.

Не си живял, ако не си обичал.

Тези, които не са открили рая тук, няма да успеят и на небето.

Аз вкусих живота.