Нека не ни възприемат като стадо, ние не сме овце

Автор: New Me

20 Април 2020

На Великден 2020 г. съдбата реши грубо да ни изтръгне от монотонното ежедневие на карантина и боядисани яйца, и да ни напомни колко кратък и непредвидим е животът ни.

На Великден загубихме Милен Цветков - един от най-емблематичните ни журналисти, един от тези, които вече твърде рядко се срещат - непримирим и огромен дух, който не се притесняваше да изрази позицията си, с всички негативи, които ще последват от това. 

Колкото обичан, толкова и мразен, Милен Цветков никога не се отказа от телевизията, въпреки че неведнъж устата му беше запушвана и трябваше да започва отначало. На всичко това той гледаше философски и обясняваше, че хубавото му е помогнало, а лошото го е научило.

Милен Цветков си отиде, но думите му остават с нас. Замислете се над тях...

*****************

Маските са за да мълчите, а не за да ви пазят.

Днес, дори големите медии да са монополизирани, да са под похлупак, да са направлявани, има възможности, има алтернативи, през които ще излезе новината. Тя няма да се загуби, няма да изчезне.

Нека не ни възприемат като стадо, ние не сме овце - нямаме нужда всяка вечер някой да ни наритва през телевизора с гегата.

Не можем да правим само пътища, трябва реформа и в образованието, и в здравеопазването.

Искам да кажа на хората да не се страхуват - това е най-важното. Има път напред.

Няма такова нещо като истина. Истината е споделена субективност.

Никога не съм мислил как казвам нещата, важното е било какво казвам.

Един от големите проблеми в България е, че много системи, много неща са останали през тези 30 години абсолютно непроменени или козметично променени.

Моралът е проблем за цялата държава. Хората скачат, само когато им бръкнат в джоба и паничката.

През последните години се говори за постиженията на управляващите, как са построили магистрали, как са благоустроили София. Това ми изглежда малко като да имам къща, в която мивката да тече, тоалетната да е спукана, казанчето да не е както трябва, и аз да изляза на двора, да кося тревата, да боядивам дърветата, да правя плочките и да казвам: "Вижте какъв двор съм направил".

Здравната, образователната и социалната системи са в окаяно състояние в България.

Дневният ред на хората се разминава с дневния ред на управляващите.

Всички ужасно се боят от смъртта и годините.

Не се боя от смъртта, но при всички положения не ми се умира между някакви ламарини.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща