Новият парламент: бивши, настоящи, баджанаци и свекърви

Снимка: Юлияна Николова

Снимка: Юлияна Николова

16 Април 2021

Какво се случва, когато събереш насилствено твърде много на брой и твърде съмнителни компоненти на едно място, след което проявиш неблагоразумието да им вдъхнеш живот? Приликата между добрия стар Франкенщайн и това, с което разполагаме като бриколаж от народни представители с днешна дата, е безнадеждно реална.

И ако първото е художествена измислица, то второто бе излъчено на живо по националната телевизия само преди часове. Е, какво всъщност видяхме?

Мутри вътре, мутри вън, мутри навред

Първо, нека да изясним дефиницията си за “мутри”. Мутрите са митични герои от местния фолклор - еманация на моралното разложение и духовната проказа, облечена в костюм и подпасана с два заредени пищака под диамантен колан на Гучи. “Мутрите” са герои и антигерои - флуидни форми на черна дупка, които поглъщат златни кюлчета, златни ланци, златни пирамиди, златни възможности и златни пръсти.

Бидейки толкова символно наситен, образът на мутрите съответно намира и мястото си в новия ни парламент. В него можем да видим стари мутри, нови мутри, познати мутри, непознати мутри, явни мутри, прикрти мутри, кресливи мутри, мистериозни мутри и няколко обикновени човека, за които обаче интуитивно подозираме, че са мутри.

Най-важното тук е, че истинските мутри не присъстват физически в парламента, а само насищат атмосферата като липсващ зъб след последния ергенски запой.

Бивши, настоящи, баджанаци и свекърви

Изключително типично за новите ни народни представители е нестабилното чувство за принадлежност: към идея, партия, движение или дори към собственото си “Аз”. За добро или лошо, нашите избраници демонстрират стабилна тенденция, свързана със състояния на когнитивен дисонанс, множествено разстройство на личността и средна до тежка форма на клинична шизофрения, в което Аз-ът е по-скоро абстракция.

Или иначе казано: мнозинството от заклелите се имат история на политическа миграция от партия в партия, от група в група, от трън та на глог. Сериозен процент от тях притежават публично достъпни изказвания срещу партията, на която са представители, а още по-сериозен процент: богата история на сътрудничество с партиите, срещу които в момента бълват огън и жупел. 

Умни и красиви, стари и грозни, зелени и кафяви

Добрата новина за българския народ е, че концепцията за културно, полово и биологично разнообразие е абсолютно уважена в новия ни списък с народни представители. По-напредничави от всякога, гласоподавателите успешно следват глобалните тенденции в мултикултурализма, като избират за свои управляващи цял букет от ексцентрични форми, същности, шарки и марки.

Защото не е ли това именно есенцията на демокрацията: да се дадат равни права за участие в законодателната и изпълнителната власт на страната, независимо от дискриминационни белези като образование, експертиза, интелект, морал, съдебно досие, престъпно минало, физически и поведенчески зависимости??? НЕ Е ЛИ???

Ласмаги, джасмаги, дискотеки, маратони

Шоколади, марципани, биберони, макарони, кастофони, мастофони, тонколони, монколони, акордеони, макордеони, GET UP, U, GET UP UUU!

В превод от френски: новият ни парламент е едно изящно произведение на високото изкуство, пред което дори Иван Добчев би свалил смирено шапка, преди да отплава умиротворен към залеза.

Нашата малка пътуваща трупа се състои в голяма част от писатели, сценаристи, музиканти, певци, шоумени, актьори, режисьори, журналисти, поети и непоети! Разбира се, това е абсолютно нормално, закономерно и в реда на нещата, предвид маниакалната фиксация на българската политика върху проблемите на изкуството и културата в България, доколкото изобщо може да се твърди, че такива проблеми съществуват.

Тоталната доминация на народното творчество в новия парламент може само да ни радва! Защото единственото по-добро от мутра-унищожител - това е мутра-творец! 

В очакване на Годо

В светлината на всичко гореизложено, ни остава само едно: да си вземем карамелизирани пуканки, силни успокоителни, добър консекутивен преводач, тълковен речник и последно издание на процесуално-наказателния кодекс, след което да седнем на дивана и да почакаме Годо още няколко години.

Защото Самюъл Бекет е формулирал най-безотказната политическа стратегия, която гениите на родната политика следват мъдро и непоколебимо, и тя е: “Толкова опити. Толкова провали. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.” 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща