На 18 януари 1882 г. в Лондон е роден Алън Александър Милн. Приключенията на Кристофър Робин и Мечо Пух, които пише, са най-обичаните от милиони деца и възрастни. Често можете да попаднете на цитати за живота и любовта, извадени из редовете на Милн, а трогателната история на момчето и неговото мече ще се помни още много дълго.

Самият Милн израства като будно и ученолюбиво дете. Талантът му се проявява в математиката и даже печели стипендия по предмета. За щастие на всички ни обаче, открива страстта си към писането още в колежа, където работи за местно списание. По време на Първата световна война отива на фронта във Франция, където заболява тежко и е върнат у дома. През 1919 година е освободен от длъжност и отново се опитва да си намери работа като автор. 

Започва да пише пиеси, при това с нелош успех, а създава и доста интригуващ детективски роман - "Тайната на "Ред Хауз". Най-значимият му труд обаче е този, за който го вдъхновява собственият му син Кристофър Робин. Любовта, с която пише историите си за малкото момче и неговите играчки през 20-те години на XX век, трогват света и се превръщат в абсолютен шедьовър и вдъхновение.

Нека си припомним и няколко любими цитата от "Мечо Пух", чието първо издание излиза на 14 октомври 1926 г.  

************

Ако ти живееш до 100, аз искам да живея до 100 минус един ден. За да не ми се налага да живея и ден без теб.

****

Някои хора ги е грижа твърде много. Мисля, че се нарича любов...

****

- Пух, как се пише "любов"?

- Любовта не се пише, а се чувства, Прасчо.

****

Ако дойде ден, в който повече не можем да сме заедно, пази ме в сърцето си. Аз ще остана там завинаги.

****

Ден без приятели е като гърне без капчица мед в него.

****

- Ще сме приятели завинаги, нали, Пух?
- Дори по-дълго, Прасчо.

****

Ти си по-смел, отколкото вярваш, и по-силен, отколкото си мислиш.

****

Нещата, които ме правят различен, са нещата, които ме правят мен.

****

Понякога най-малките неща заемат най-много място в сърцето ти.

****

Не можеш да си стоиш в ъгъла и да чакаш другите да дойдат при теб. Понякога и ти трябва да ходиш при тях.

****

Колко е хубаво да имаш нещо, на което ти е толкова трудно да кажеш "Сбогом".

****

Бъди като реките. Те знаят, че не трябва да избързват, защото ще стигнат на правилното място някой ден.

****

- Какъв ден е, Прасчо?

- Днес.

- Любимият ми ден...