Драги сънародници, скъпи приятели, ПИЛЕНЦА,
Преди всичко искам да изкажа най-сърдечните си благодарности на всички тези от вас, които ми писаха за международния ден на здравето, международния ден на освобождението на нацистките концентрационни лагери и международния ден на космонавтиката. Нямате представа колко ме окрилихте; колко ожидание и юначество ми вдъхнахте; колко силно ме накарахте да повярвам, че с коалиционните ни партньори вървим в правилната посока.
Добре знаете, че здравето, освобождението на нацистките концентрационни лагери и космонавтиката са основни приоритети на нашата коалиция. За мен е важно да знам, да усещам, да осезавам, че усилията ни не са останали незабелязани.
Надявам се скоро едната другарка да затвърди още по-могъщо позициите си срещу неонацизма, а другият другар най-сетне да проведе битката за азбуката с бракята македонци не къде да е, а в космоса. Всичко това би изглеждало чудесно на фона на новата детска болница, която… Ъ-кхъ-ъхъхъхъ, извинете, lol. Осъзнавам, че е нужна повече отчетност за действията ни в тези посоки и ви обещавам, вричам ви се, да поработим в тази посока, когато му дойде времето.
Сега, след като успях да привлека вниманието ви, време е да поговорим за култура. Долавям, че ме няма от известно време, но това не е случайно. Това е таман защото имам толкова какво да ви споделя, че не знам от къде да започна и се отказвам. Бари Шварц го нарича “парадоксът на избора”, Джон Суелър го обвързва с теорията за когнитивния капацитет на натоварване, а Бекет просто въздъхва “опитай да се провалиш по-добре”. Обещавам, че много скоро ще го направя, и ще продължа да го правя и няма да спра да го правя оттук нататък, завинаги.
Така че, скъпи приятели, колеги. От 86-ти мартомври, между деня и нощта, над триста милиарда и четиристотин хиляди копейки за Национален фонд “Култура” са отворени за кандидатстване. Тази новина привлече едва няколко нови кандидатури за СЕМ и едва няколко нови проекта за предавания в програма „Хоризонт“. А малко по-късно, това благодарствено писмо ще достигне до всички българи.
След почти хилядолетие и половина липса на обществено внимание, темата култура отново е на дневен ред. Не съм искал да прилагам бекетовския абсурдизъм толкова буквално, но ако това е цената, която трябва да платя, за да може темата култура да измести темата “защо главният прокурор още си е същият, а България отново се управлява от БСП”... Готов съм.И сега, когато пожеланието за успешен мандат е вече факт, нека ви кажа какво успяхме да направим през първите 100 дни. 100 трилиона повече в бюджета за халтура. 30 трилиона повече за Национален фонд “Не е ясно кой одобрява проектите и на какъв принцип”, 15 квадрилиона повече за пъргаво и енергично търкане на МОЧА всяка сутрин. 540 квинтилиона за участия на киселото мляко на пълното момче на експото в Дубай. 57 кваддецилиона за нов гипсокартон на Венецианското бианале, въпреки лъжите на опозицията.
1904 октодецилиона за лечението на зависимости към алкохол и опиати, възпрепятстващи конкурсите за избор на директори на културни институти. Над 3994 вигинтилиона за бетониране или събаряне на архитектурно културно наследство.
И това са само някои от нещата, които постигаме. Възнамерявам всяка седмица да се обръщам към вас и да не се отказвам, докато не спрете да използвате интернет и не заминете с еднопосочен билет за Камчатка.
Вечно Ваш,
Просто Аз
*Заглавието е сатирично и статията не представлява реално изявление на институцията Министерство на културата