Отсам екрана: Вечните български филми (1 част)

Кадри от филмите: © НФЦ / YouTube

Кадри от филмите: © НФЦ / YouTube

12 Март 2018

Трудно е да се упоменат всички класики, с които българското кино може да се похвали преди промените. Ние няма и да се опитваме. Макар и времената да са били твърде специфични относно културата, творците и тогава са намирали своя начин да предадат посланието си на аудиторията. 

Приготвили сме ви пет емблематични ленти, които с право могат да се нарекат шедьоври, и които зрителите у нас никога няма да забравят.

5. "Кит"

Който е гледал „Кит“ ясно разбира защо властта е имала особено негативно отношение към филма. Силно цензурирана и пусната набързо и то - по малките кина, продукцията е трябвало да мине без много шум около себе си. Точно обратното – „Кит“ става истински хит и привлича стотици хиляди в салоните.

kit.jpg

Комедията показва абсурда на системата по онова време. Рибарски кораб улавя мъничка цаца, но от директор на директор по предприятията славата на рибата расте, докато накрая не става същински кит. Пълен с майтапи и несдържана сатира, филмът и до ден днешен е любимец на аудиторията.

След 89-та „Кит“ става свободно достъпен, излъчван е по телевизията и е пуснат на DVD.

4. "Вчера"

„Вчера“ е легенда на киното ни заради бунтарския си дух, показващ несгодите на обществото през социализма. И то без да минава по линията на хумора и майтапа. Филмът е стряскащо истински и бързо става любимец на младите хора по онова време.

Легендарната песен „Клетва“ е именно от „Вчера“, но това е само част от култовия статут на лентата. Христо Шопов е брилянтен в главната роля, а Георги Русев за мнозина ще си остане завинаги директор Цончев.

vchera.jpg

„Вчера“ е отличен с множество награди, разбира се, но като ли че най-важното е оценката на зрителите. Защото със или без отличия, този филм винаги е и ще бъде даван като пример за бунт срещу системата. И до ден днешен може да чуете хората да използват цитати от него, къде на майтап, къде на сериозно.

3. „Оркестър без име“

Когато говорим за отношение към изкуството, повечето артисти по онова време рядко си позволяват да се оплакват. Тук обаче може да видите всичко, събрано накуп – простащината на съседа, който вика през оградата „да ти пикам на музиката“, идиотът богаташ, който лепи банкноти по челата на музикантите, и изобщо цялата бездуховност, която заобикаля главните герои. 

А те, опитващи се да правят музика, някак изглеждат нелепо, не на място в цялата ситуация. И въпреки това в крайна сметка „остават“, просто защото трябва да има и оптимисти на този свят.

orkesty.jpg

Малко са филмите, които могат да се похвалят, че така добре представят тази тема. „Оркестър без име“ по никакъв начин не е просто за българската действителност по онова време. Той има същата сила и в контекста на днешното общество.

Ще чуете и сега много хора, особено по-възрастните, да посочват „Оркестър“-а като любим филм.

2. „Авантаж“

Мнозина пренебрегват „Авантаж“, когато стане дума за българско кино, а това е крайно несправедливо.

Филмът на Георги Дюлгеров разказва историята на бивш затворник с прякор Петела (в ролята Руси Чанев). Той се опитва да се впише в обществото и да бъде пълноценен човек, но е твърде свободолюбив. А по онова време това е непростимо.

avantaj.jpg

„Авантаж“ може да се похвали с отличия от най-високо ниво, включително от фестивалите в Берлин и Авелино. Нещо, което изглежда немислимо за съвременните ни филми.

1. „Козият рог“

„Козият рог“ за голяма част от зрителите си остава връх за родното кино … и с право. Филмът на Методи Андонов е по сценарий на великия Николай Хайтов и с прекрасната Катя Паскалева в главната роля.

Трудно е да се опише величието на „Козият рог“ с няколко изречения. Лентата не просто става любима на родната аудитория, но и впечатлява буквално цял свят. На един от най-престижните фестивали, този в Карлови Вари, филмът получава специалната награда на журито, а само година по-късно в Щатите печели и „Сребърен Хюго“ на фестивала в Чикаго.

Clipboard05.jpg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща