На 3 септември 1944 г. най-известното еврейско момиче - Ане Франк, е качено на последния влак, откарал евреи към лагера на смъртта Аушвиц. Въпреки че семейството й успява да се укрие почти до края на войната, съдбата не е благосклонна към тях и през август 1944 г. все пак са открити и арестувани.

Сагата за семейство Франк започва няколко години по-рано, когато благодарение на смели и жалостиви холандци, намират укритие в "задната къща" - пристройка към производствена сграда с работници. Освен постоянния страх, че някой може да ги чуе или види и да ги издаде, семейството дели "задната къща" с още четирима евреи. Така често се стига до неудобни, мъчителни и изострени ситуации.

Впечатляващото за Ане и сестра й обаче е, че и двете не прекъсват ученето си през няколкото години, в които са затворени в къщата. Те четат и се образоват непрекъснато в малките си стаички, въпреки че нямат яснота дали ще са живи дори на следващия ден. 

Берлинската стена: Най-зловещият символ на Студената война

Ане започва да пише дневника си, който нарича "Кити", за да пребори самотата и неразбирането от страна на по-големите, и да си представя, че има приятелка, с която може да споделя преживяното. А когато през 1944 г. чува речта на образователния министър в изгнание - холандците да записват спомените си от войната, за да има доказателства за преживените страдания по време на германската окупация, момичето решава да издаде в книга един ден и своя дневник. 

Ане така и не доживява да види мечтата си изпълнена, нейният баща прави това вместо нея. Дневникът й се превръща в една от най-четените книги на всички времена. Неговата автентичност и искрените чувства и вълнения на момичето трогват милиони читатели по цял свят. Дневникът й е писан в периода 12 юни 1942 - 1 август 1944.

Едно от последните неща, които Ане записва в дневника, е следното:

"Изпълнена съм с надежда, защото нещата най-после вървят към добро. Истина е - към добро! Чудесни новини! Извършено е покушение над Хитлер, при това не от еврейски комунисти или английски капиталисти, а от високопоставен германски генерал... Това е най-сериозното доказателство, че съществуват офицери и генерали, на които им е дошло до гуша от войната и желаят да изпратят Хитлер дълбоко в земните недра... Твърде радостна съм от изгледите през октомври отново да седна на училищната скамейка, но не искам да изпреварвам събитията...".

Фаталната Мата Хари - куртизанка, шпионин и легенда

Щастието на Ане Франк не продължава дълго след последните й записки от 1 август. Тя дори не подозира, че през октомври вместо на ученическата скамейка ще лежи хвърлена в лагер, но сякаш човекът никога не може да избяга от съдбата си, каквото и да прави.

Така на 4 август 1944 г. пред къщата, в която се укриват, спира кола с германски войници. Всички 8 евреи в нея са заловени, а укриващите ги холандци са арестувани.    

Месец по-късно, с последния влак, който тръгва от Вестерборк към концентрационните лагери на изток, семейство Франк са депортирани към Полша. Там мъките им са нечовешки, въпреки че войната е към края си. Майката на Ане не устоява дълго на зверските условия, в които е хвърлена, и умира от изтощение и глад в началото на 1945 г. 

След атомните бомби: Кошмарът в Хирошима и Нагасаки

Ане и сестра й са прехвърлени в края на октомври 1944 г. към лагера Берген-Белзен. Условията на живот там са потресаващи, лагерът не отговаря на никакви хигиенни норми и през зимата там избухва тифна епидемия. Хиляди от затворените вътре евреи умират. Смъртта си в края на февруари - началото на март намират и двете сестри.

Най-тъжното е, че само месец по-късно английски войници освобождават оцелелите в лагера евреи. Така Ане не успява да се измъкне от хватката на смъртта и никога не дочаква края на войната и връщането си на училищната скамейка. Не е ясно и къде е захвърлено тялото на момичето, като най-вероятното предположение е, че е заровено с още стотици други тела в общ гроб.

Бащата на Ане е единственият оцелял от семейството. След войната той се връща в Амстердам и се опитва да събере парченцата от разсипания си живот. Вече няма съпруга, няма и деца, но холандците, които са ги укривали, му дават нещо безценно - записките в дневника на Ане. Успели някак да се доберат до тях преди германците и да ги запазят. Ото Франк, бащата на Ане, решава да изпълни мечтата на дъщеря си и да издаде нейния дневник в книга, за да остави завинаги следа в сърцата на хората.

А ако има послание от дневника, което истински докосва, това е оптимизмът, присъщ само на една млада душа. Оптимизмът и вярата, че "дълбоко в себе си хората имат добри сърца, независимо от всичко".