Предателите на Априлското въстание: Ангел Кавлаков

08:46, March 18, 2019 | От Ваня Костадинова

                Предателите на Априлското въстание: Ангел Кавлаков

Батачани и не подозират, че вечерта същия ден в местността Петрово бърдо около селото се е разположила турска войска начело с Ахмед ага Барутанлията. Той изпраща един българин да им съобщи, че до два часа трябва да си предадат оръжията. Отговорът бил: „Батачени не са вече рая..."

„Марш! Де гюреим сизи!“. Заптиетата реагират с извадени ножове и заредени пушки на думите на Ахмед ага Барутанлията. Екзалтираните турци гръмват първо чорбаджи Ангел Кавлаков. Тялото на предателя от Батак е надупчено от десетки куршума…

Случилото се после остава в историята ни като баташкото клане…

А нищо не предвещава съдбата на дръзките батачани, решили с плам и смелост да се освободят от 500-годишните окови. Батачани, на които така им беше омръзнало робството, батачани, които обичаха и следваха Бенковски, се превърнаха в мъченици, които почитаме на всеки 17 май. 

Въстанието в Батак избухва на 22 април. На другия ден в черквата е отслужен молебен за успеха на християнското оръжие, а черковните клепала бият. Главните водачи на баташкото въстание са Петър Горанов – депутатът от Батак в Оборище, Стефан Трендафилов, Вранко Димитров, Тодор П. Нейчев, Иван Божин, Ангел Трендафилов и Петър Трендафилов.

На 24 април около 200 души турци от околното с. Ракитово се появяват в Батак. Посрещнати са от 350 въстаници. От турска страна се отделя един българин и моли от името на турците да преговарят с тях. Пратеници на въстаниците и на турците се срещат. Въстаниците обясняват, че повече не искат да са покорна рая и под робство и затова вдигат въстание. Те предлагат на турците да освободят българите в следващите 24 часа от баташките села Ракитово и Каменица, да помогнат с каруци българите да си докарат имуществото в Батак, а ако това не стане, селата ще станат на пепел. Турските пратеници обещават да изпълнят всичко и си тръгват всеки към селото. До 30 април нищо не се случва и батачани решават, че всичко е свършило и Турция е загинала безвъзвратно.

Батачани и не подозират, че вечерта същия ден в местността Петрово бърдо около селото се е разположила турска войска начело с Ахмед ага Барутанлията. 

Той изпраща един българин да им съобщи, че до два часа трябва да си предадат оръжията. Отговорът бил: „Батачени не са вече рая; тия са се отказали окончателно от онова подло правило, че покорна глава сабля я не сече; тия са прогласили своята независимост тържествено, с оръжие в ръка, за която са готови да си пролеят и последната капка кръв.“ Въстаниците не дочакват отговора на Барутанлията и тръгват срещу турската войска. 

В същото време в Батак чорбаджиите, които са против въстанието, решават да покажат верноподаничеството си на султана. Водени от първенците Вълю и Ангел Кавлакови и Георги Серафимов те тръгват по позициите, заемани от въстаниците срещу войската на Барутанлията и проповядват да се хвърля оръжието и да се прибират в селото. Вследствие на тяхната агитация голяма чета се връща обратно в селото. Една част от въстаници започват да напускат позициите си, а друга тръгва след тях да ги връща обратно. По това време чорбаджиите обикалят улиците на селото и увещават хората да не се съпротивляват на турците. Въпреки това този ден батачани спират турската войска и тя се оттегля около селото. 

Турската войска обаче се организира и прекъсва всички връзки, и заприижда от всякъде заприижда войска.

На 1 май те влизат в Батак, посрещнати от самите чорбаджии с обещанието, че ще се предаде оръжието. Барутанлията обещава, че всичко ще бъде наред и ще пощади селото, а Ангел Кавлаков и Георги Серафимов шумно изразяват възхищението си от него. Ангел Кавлаков отива в лагера на турския водач, за да разбере подробности. Ахмед ага му казва, че ще разпусне заптиетата да си отидат и всеки от селяните да си гледа работата. Барутанлията за по-голяма достоверност се заклева в пророка Мохамед. 

Чорбаджи Ангел го уверява, че ще убеди хората да сложат оръжие. Вследствие на действията на Кавлаков част от населението предават наистина оръжието си. Натоварват го на каруци и заедно с чорбаджията начело оръжието заминава за лагера на турците. Барутанлията изпраща 20-30 заптиета да проверят дали наистина е предадено цялото оръжие, а като залог задържа Кавлаков. 

Пратениците се връщат и Барутанлията се уверява, че българите вече са в негови ръце, без оръжие и предадени. С извадени ятагани и пушки те се спускат към селото…

С оттеглянето им остава само тишина. Тишината, обгърнала безсмъртието на изкланите батачани…

Imasmi web loading