Историците и изследователите на събитията по време на Априлското въстание все още спорят по въпроса кой първи предаде Априлското въстание и какво отражение дава това върху хода на събитието и крайният му резултат. Участниците в събитията тогава споменават две имена, като дават превес в „първенството на предателството“ ту на едното, ту на другото име. Всички посочват, че предателят от Оборище е Ненко Терзийски, но разказват, че още преди Оборище замисълът, подготовката и участниците са предадени. Съвременниците на събитията посочват Черню Илиев Керемидчийски от гр. Копривщица.

„За оръдие на предателството бил избран достойният за тази работа Черньо..., който живееше повечето време през годината в Пловдив и се занимаваше с адвокатство, занятие, което, според тогавашните понятия, значеше предател, изедник, шпионин и въобще много опасен човек.“ Това пише Никола Беловеждов – един от участниците в Априлското въстание и човекът, който пише кървавото писмо под диктовката на Тодор Каблешков, в спомените си „Първата пушка на Априлското въстание“. 

Според Захари Стоянов турците са научили всичко от Ненко Терзийски, но и той допуска, че предателство е извършено още преди Ненко. Стоянов подкрепя тезата си с факта, че Неджиб ага от Пловдив се появява в Копривщица със списък с комитетски лица, които не са били на Оборище, за да ги знае Ненко, т.е. по думите му предателството идва от Копривщица. 

Никола Беловеждов пише в спомените си, че турците отначало не повярвали на Ненко и се уверили едва след донесенията на Черню. 

За да си изясним какво се случва, трябва да обърнем внимание на обстановката в Копривщица по това време. В Копривщица не е имало такова единодушие по отношение на въстанието, както в Панагюрище. 

Навръх празника Св. Петка на 10 април 1876 г. чорбаджиите на Копривщица се събират в къщата на Петко Кесяков да отпразнуват имения му ден и между другото се отваря разговор за приготовленията на младите, както те наричат съзаклятниците на въстанието. Решават да докладват в Пловдив за приготовленията на младежите и да молят правителството да прати войска, за да се изпревари избухването на въстанието и да се изловят подстрекателите. На този празник присъства и Черню Керемидчийски. 

Чорбаджиите решават да напишат писмо до мютесарифа в Пловдив и да издадат имената на бунтовниците. Дават писмото на Черню да го занесе в Пловдив.

Въстаническият комитет в Копривщица научава за намеренията на чорбаджиите и изпращат хора да убият Черню. Четирима тръгват след Черню, но така и не го настигат, защото той тръгва много по-рано. По пътя обаче Черню пада с коня си в един дол, ранява се, а после се лекува в Крастовските бани. Той отрича да е носил писмо. Факт е обаче, че чорбаджийският сговор е признат от участниците в него. 

Проф. Димитър Страшимиров в „История на Априлското въстание“ пише, че не може да се установи дали писмено или устно, но е докладвано на турците за въстаническите намерения. Историкът дава друга версия. Според нея Тодор Каблешков казва на чичо си, който носи същото име, че се готви въстание. Чичото, който бил съдружник с Петко Кесяков, му споделя за намеренията за въстание.

Каблешков-чичо и Кесяков притежавали огромни стада и решили навреме да се махнат от Копривщица. Те изпращат кехаите си в Златица, за да им извадят тескерета. На път за Златица кехаите отсядат в една къща и споделят на домакините, че нещо се готви в Копривщица. Домакинята на къщата, отивайки за вода, споделя с една туркиня, тя с мъжа си и информацията стига до конака. Хващат кехаите и те казват всичко, което знаят, включително имената на главните дейци. На базата на тази информация Неджиб ага от Пловдив пристига в Копривщица и търси конкретни лица – Тодор Каблешков, Петко Бояджията, Лука Гьотлийски, Брайко Еньов, Цоко Голосманов и Георги Тиханек. 

Неджиб ага кани старейшините още вечерта, но поради късния час срещата остава за сутринта. Неджиб ага решава да оползотвори вечерта и се вижда с Тодор Х. Вълков – представител на селото пред властите. По разказа на Тодор Х. Вълков вечерта Неджиб ага и селският мюдюрин се напиват и агата казва истинската причина, поради която е в Копривщица.  

„С диренето на тези лица се доказва за предателството, скроено в къщата на Петко Кесяков, защото тези лица са се виждали на предателите като най-опасни, понеже често им са се мяркали пред очите и са предизвиквали подозрението им.“, пише Никола Беловеждов. 

На другия ден Неджиб ага хваща двама от съзаклятниците и тръгва да търси Тодор Каблешков. Въстаниците единодушно взимат решение да се провъзгласи въстанието, вместо да стоят и гледат как ще изловят другарите им. Каблешков изпраща двама от другарите си да удрят клепалата в две църкви. Копривщица въстава. Каблешков изпраща кървавото писмо до Панагюрище. Априлското въстание избухва.

Останалото е история и вечна памет…

А това, което се знае за Черню е, че умира в заточение, а близките му казват, че не може да бъде винен за предателството…