Вдъхнови се

Райна Княгиня, нейните синове и трудните изпитания на времето

13:02, April 23, 2018 | От Катерина Иванова, Деа Манолова

                Райна Княгиня, нейните синове и трудните изпитания на времето

Тази статия нямаше да я напишем, ако миналата седмица нямаше годишнина от атентата в църквата „Света Неделя“, а тези дни – от Априлското въстание и ако не се бяхме сетили, че в тези очевидно нямащи нищо общо помежду си събития всъщност едни участници са свързани, макар и неочевидно... Но да караме подред...

Тази статия нямаше да я напишем, ако миналата седмица нямаше  годишнина от атентата в църквата „Света Неделя“, а тези дни – от Априлското въстание и ако не се бяхме сетили, че в тези очевидно нямащи нищо общо помежду си събития всъщност едни участници са свързани, макар и неочевидно... Но да караме подред...

Райна Попгеоргиева е родена в 1856 в Панагюрище в семейството на поп и е така ученолюбива, че когато е 12- годишна, градските първенци събират пари и я изпращат да се образова в Девическото училище в Стара Загора, за да стане после учителка в Панагюрище.

И след 4 години Райна вече и учи децата в родния си град, и създава женско дружество, че панагюрките да усвоят новостите в модерната бродерия и чуят ценни съвети за едно – друго – все неща, на които нея вече са я научили...

Междувременно революционната ни емиграция в Румъния и Левски в България си поставят цел народът да въстане и се освободи от турско робство. След гибелта на Апостола обаче настъпва временен застой, а края на 1875 нещата се възобновяват, като България се „разделя“ на 4 революционни окръга...

Вижте още: Аспарух Лешников, когото целият свят нарича Ари

В Панагюрския революционен окръг възстановяват комитетите и изграждат нови, набавят оръжие, организират населението да лее куршуми и шие бойни униформи, а в хода на всичко това главният апостол Панайот Волов отстъпва лидерството на Георги Бенковски (рядък момент в българската история някой да признае превъзходството на друг и му отстъпи поста си).

Та Райна Попгеоргиева разказва в своята автобиография, че в края на март 1876 я викат в дома на един от учителите и там тя заварва хора и непознат мъж разпалено да им говори нещо. Вместо да й се представи, той й казва, че е започнала борба за „човешките и национални“ права на българите и че ще успее само ако действат „в съгласие и решително.“ И без повече обяснения й възлага да избродира знамето на бъдещото въстание. Райна иска да пита родителите си, но непознатият рязко я „отрязва“, защото той не е кой да е, а Георги Бенковски, а на неговата  воля, както показва историята, никой не е можел да се противопостави...

И Райна Попгеоргиева всеки ден на тайно място бродира знамето, а вечер се прибира вкъщи и на другата сутрин пак е там... Това знаме днес го няма, но от Захари Стоянов знаем, че от едната страна било от червено копринено кадифе, а от другата – от зелено и че върху „червената“ страна над избродирания със сърма (посребрена или позлатена тънка медна жичка) голям лъв се четяли думите „Свобода или смърт“, а отдолу - „IV Панагюрский окръг.“

Нататък знаем какво става. На 14 април 1876 в местността Оборище се събират 150 делегати, за да докладват доколко са готови хората им за въстанието, но някой си Ненко издава всичко на турците и то без време избухва на 20 април... И понеже често чуваме, че сме народ от предатели, само да вметнем, че в това отношение ни най – малко не сме по-лоши от другите народи и че само ако вземем Шекспировите пиеси, отразяващи средновековната английска история, ще ни настръхнат косите от коварствата и предателствата там...

Вижте още: Асен Йорданов учи американците на авиаци

И когато на 20 април 1876 в Копривщица пуква първата пушка, Каблешков написва и праща в Панагюрище Кървавото писмо, а като го прочитат там, настъпва неописуем възторг, забиват камбани, загърмяват пушки и въстаници и граждани изпълват мегдана...

Изваждат знамето и като го освещават, по улиците поема процесия – най – отпред десетина конници, след тях поп с голям кръст, и той на кон, след него свещеници, всеки с Евангелие в ръка; след тях Райна Попгеоргиева със знамето - на бял кон, а от двете й страни десетина мъже с извадени ножове - пазители на знамето; след тях Щабът; след него въстаниците, накрая и панагюрците, а отстрани на всички вървял Бенковски и от време на време изправял коня си на задните му крака... Така описва онзи вълнуващ момент Захари Стоянов....

След погрома на въстанието какво става с Райна Княгиня, не е за разправяне... Турците убиват баща й пред очите на семейството му, а нея изнасилват;  после тя избягва и се крие, но я залавят и държат в тъмница, където други я изнасилват; после я затварят в Пловдив и пак започват безкрайните разпити, унижения, гаври и издевателства и така нататък и така нататък...  

Спасяват я хората от създадената в Цариград комисия за разследване на турските зверства над мирното българско население - дипломатът Скайлър и журналистът Макгахан - американци и княз Церетели – грузинец и руски дипломат в Цариград.... В Пловдив те чуват, че с младата жена,  ушила знамето на въстанието, турците се гаврят, и от позицията на дипломати я освобождават. Райна Попгеоргиева е заведена в Цариград и оттам пратена в Москва, а след 3 години обучение тя вече е първата българска „истинска“ акушерка...

Вижте още: Емблематичният Тодор Ф. Чипев

Вече в България учителства в Търново, а в 1882 е и в Панагюрище, и омъжена за Васил Дипчев, кмет на града, бивш учител и въстаник. Той после става депутат и семейството се премества в София, но семейният й живот на Райна хич не е лесен, защото мъжът й се оказва тиранин и дори я бие, а тя гордо търпи, за да не гледат на нея с лошо око, че е разведена, освен и че има вече петима синове... 

Като краен русофил, Васил Дипчев е затворен в Черната джамия (днес църквата „Св. Седмочисленици“) и като стои там три години, непрестанно пребиван, в 1898 умира... И Райна Княгиня – на 42 години и болна от костна туберкулоза - остава сама жена с деца, най – голямото от които е едва на 13 години... Как се е оправяла, само тя си знае – има малка вдовишка пенсия, но отказва служба в двореца, акушира на жени на дипломати и дори успява да си построи двуетажна къща, но душата й е завинаги огорчена... Сигурно затова в 1917 Господ решава да прибере от тази земя Райна Княгиня и да не сгъстяваме боите, но преди това тя и полудява...

В това време единият й син е починал при нещастен случай ( на 15 години без да иска се прострелва с пистолета на брат си),  другите до един са станали офицери, а понеже Райна Княгиня е осиновила и едно момиче – то пък вече е учителка...

Най – големият син - Иван Дипчев, достигнал до чин генерал-майор, участва в Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 - 1918) и има пет ордена за храброст.  В Балканската война е един от героите в битката при Чаталджа, а при обсадата на Одрин влиза в ръкопашен бой с турски офицер... В този момент избухнал снаряд ранява и двамата, а Иван Дипчев без да се замисля, превързва турчина (не знаем дали е знаел турците какво причиняват на майка му) и го спасява... И признателният турчин му подарява сабята си, а след години Иван Дипчев я завещава на племенника си може би с идеята, че в което и да е време човещината трябва да стои над омразата...

Вторият син Георги Дипчев завършва Военноморското училище във Варна, а през Балканската война (1912) е машинист на кораба „Дръзки”, който торпилира турския крайцер „Хамидие” и го изкарва от строя... И него награждават с орден за храброст...

Третият син - Владимир Дипчев участва и в трите Балкански войни и особено се отличава при превземането на Одринската крепост в края на Балканската война... Носител е на три ордена за храброст...

Четвъртият син - Асен Дипчев като ученик става доброволец в Първата световна война. След участието си в боевете при Тутракан получава първия си орден за храброст, връща се да си вземе матурата и отново заминава на фронта. След войната завършва Военното училище, достига до чин подполковник и получава още три ордена за храброст...

А с края на Първата световна война настъпват тежки времена за нас... Ньойският договор „присъжда“ на Сърбия Западните (ни) покрайнини, на Гърция - Беломорска Тракия, а на Румъния - Южна Добруджа; „разпуска“ армията ни от около 850 000 човека и ни осъжда на огромни репарации (глоби), а България е разсипана... 

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

Българският земеделски народен съюз (БЗНС) поема управлението,  лидерът Александър Стамболийски става министър – председател, Закон за наказание на виновниците за националната катастрофа вкарва в затвора сума ти народ, земята на едрите земевладелци е ограничена, а „излишното“ е раздадено на бежанци и селяни... И макар Стамболийски да изглежда смел реформатор, далаверите не са му чужди, а и се обгражда се с уж верни хора, които обаче не са, бронира си автомобила, привиква си от чужбина специален готвач и по всичко си личи, че властта му се е усладила...

С изключение на селяните никой не е доволен от това управление и  пратените в запас офицери създават Военен съюз, политици плюс масони - Народен сговор, опозиционните партии - Конституционен блок, а Българската комунистическа партия след Руската революция в 1917 все повече се болшевизира... Паравоенни отряди на БЗНС,  официално Оранжева гвардия, а неофициално „сопаджии“, вилнеят из България; ВМРО е станала неуправляема „държава в държавата“, а Стамболийски е подписал спогодба със сърбите фактически за унищожението й... И очевидно всички са против Стамболийски, но когато в 1923 той пак печели изборите и го предупреждават за готвен преврат, той омаловажава информацията...

На 9 юни 1923 Военният съюз с подкрепата на Народния сговор отстранява БЗНС от властта, а Александър Стамболийски се оказва „блокиран“ в родното си село, където е по случайност. И в къщата му нахълтват военни и под „ръководството“ на полковник Харлаков, на когото адютант е Асен Дипчев – един от синовете на Райна Княгиня - земеделският лидер е зверски убит... Никой не може да каже какви ужаси още стават в тази нощ, но се знае, че в къщата намират много пари, че участниците в кървавата вакханлия си ги поделят и че само поручик Асен Дипчев отказва да вземе...

На превратаджиите всички партии дават по едно рамо, дори ВМРО, а БКП запазва неутралитет. И изглежда, че единствено комунистите се противопоставят на „фашистите“ с „ответното“ Септемврийско въстание в защита на БЗНС, но все пак да кажем, че когато в 1919 БКП огранизира транспортна стачка и парализира България, точно „сопаджиите“ на Стамболийски и я потушават, и подлагат на жестоки гонения железничарите...

Вижте още: Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

В 1922 Коминтернът в Москва (Комунистическият интернационал) праща директива на БКП да се сближи с БЗНС, т.е. работниците и селяните да се съюзят в името на „световната революция“, а след преврата следва нова директива за незабавно въстание. И макар да се чуват разумни гласове, то избухва и става мътна и кървава, а водачите Георги Димитров и Васил Коларов още в първите дни избягват в Сърбия може би за да се съхранят за нови въстания...

И в смазването му, в което са убити хиляди българи, участва армията и жандармерията... И Иван Дипчев и Асен Дипчев, синове на Райна Княгиня и офицери под пагон, също участват... 

Тогава Военната организация към ЦК на БКП, създадена преди това, се приготвя за „реванш“, а по това време начело й е о.з. майор Коста Янков – и той офицер, и той участник в трите Балкански войни... И този Коста Янков е племенник на Райна Княгиня и първи братовчед на Иван Дипчев и Асен Дипчев...

На 16 април 1925 под негово ръководство е извършен ужасяващият атентат в църквата „Св. Неделя“. Загиват 134 души, а с починалите от раните си и общият брой на загиналите става 213 - множество граждани, между които и деца, 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани и трима депутати... Един от спасилите се е Иван Дипчев, но понеже от взрива тухла му пробива черепа, той цял живот има на главата си специална пластина....

Какво следва, всички знаем... Законът за защита на държавата (ЗЗД) забранява БКП, както и всякакви други групи от всякакъв характер (в двайсетте години анархисти върлуват навсякъде), и в 1925 хиляди комунисти, анархо-комунисти, анархисти и изобщо хора, които на властта й си струват подозрителни, „изчезват безследно“, а те всъщност са арестувани и дивашки и варварски убивани...

Какво правят по това време и след него синовете на Райна Княгиня и как се развива животът им?

Вижте още: Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

„Военният“ Иван Дипчев в края на 20 – те години се справя с върлуващи в Ловешко и Троянско банди (по – късно те „стават“ комунисти, после стават анархо – комунисти, а в наше време – само анархисти), а после е градоначалник на София... Асен Дипчев служи в армията... Владимир Дипчев дълги години е началник на военния гарнизон в Оряхово, а после директор на киноразпространението в София... След Балканските войни Георги Дипчев напуска армията, създава Техническо училище в Бургас и е преподавател и директор... А във всичкото това време братът на Райна Княгиня - Захари Попгеоргиев написва първия в България немско-български речник и инициира издигането на паметник на загиналите в Балканските войни, който и до днес е в градината на църквата „Св.Никола“ – оная на ъгъла на “Опълченска“ и „Пиротска“ в София...

А после идва 9. IX.1944 и този път комунистите наистина вземат властта... На 10 октомври на път за работа изчезва безследно Владимир Дипчев и никой не разбира какво точно му се случва... Иван Дипчев е осъден от т.нар Народен съд на смърт, а след това присъдата му е заменена с 20 години затвор и там и умира - в 1954... Асен Дипчев е съден и вкаран в лагер, а като излиза, до смъртта си в 1965 остава враг на народа... Георги Дипчев нито го арестуват, нито го съдят, той умира от рак - в 1950...

Тук трябва да свършим, но не с присъди, тъй като когато става въпрос за Априлското въстание, осъждаме турците, но когато става въпрос за трудните времена в България в ХХ век, не искаме да бъдем съдии, а мислим, че и не трябва, защото българите сме един народ и една кръв и защото България е една за всички...

Вижте още: Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Затова просто си представяме как някъде в отвъдното Райна Княгиня говори нещо на синовете си, а те уважително я слушат... И отнякъде идва Георги Бенковски и рязко й казва:“ Райно, не смей да говориш така на синовете си! И аз навремето мислех едно, а излезе друго!“, след което Райна Княгиня свежда очи и тихо подхваща бродерията си, а Георги Бенковски се ръкостиска със синовете й и започва разпалено да им говори нещо...  

 

Снимката на Райна Княгиня със синовете й и една от снахите е притежание на Регионалния исторически музей – Бургас

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица

 

 

 

Imasmi web loading