С главата надолу: 5 зловещи периода през първата година на детето

26 Октомври 2018

Появата на нов малък човек в света и в живота ви е едно епично приключение, за което би си заслужавало да се направи мини сериал от рода на „Индиана Джоунс“, лашкащ се объркано между жанра на хоръра, приключенската фантастика и романтичната семейна комедия. Едва ли има книга, научно изследване или статия, които биха могли да ви подготвят адекватно за това, което ви предстои, най-малкото защото то не е еднакво за всички. Има, все пак, няколко определени периода през първата година след раждането на детето, които под една или друга форма предстои да преживеете рамо до рамо с вашето отроче, и за които бихме искали да ви кажем по една-две окуражителни (или не чак толкова) думи.

Започваме в хронологичен ред, с уговорката, че хронологията, както и изобщо цялата заобикаляща реалност през тази първа година на детето, са толкова относителни, че самият Айнщайн би ги приложил като агрумент към теорията си, ако беше малко по-умен. 

1. Коликите

Няколко дни или няколко седмици след ражднето на бебето, в зависимост от кармата ви, ще навлезете в периода на коликите. Най-лаишки казано, те представляват началото на адаптацията на бебешкия стомах към света извън утробата. Червата се заселват с бактерии, а стомахът започва да преработва сам хранителните вещества. Бебето ви ще започне да плаче неконтролируемо по няколко часа, денем или нощем, или и денем, и нощем, ако изобщо все още правите разлика между деня и нощта. То ще ръмжи, ще сгъва крачета към корема си, ще се напъва, ще е тъжно и ядосано. Вие ще започнете да пишете и четете безкрайно дълги теми с трицифрено число коментари, в които се обсъждат най-разнообразни, традиционни, алтернативни, древни, експериментални, неконвенционални, свъхестествени и окултни практики, с които да облекчите болката на детето си и съответно своята нарастваща агония. Вероятно ще се наложи да освободите (поне) едно рафтче в дома си, за да заредите на него артилерията от капки, хомеопатични формули, вносни спрейове от Гърция, възглавнички с черешови топчета, джобно издание на Библията, светена вода, списък с телефонни номера на баби, които баят против уроки, и всякакви други отчаяни и безполезни изстрели в тъмното. 

Истината е, че коликите, макар и доста неприятен феномен, всъщност са просто един нормален, физиологичен процес. При някои деца са по-тежки, при други по-безобидни, при някои всъщност почти не се усещат. Най-доброто, което можете да направите, е да се заредите с търпение, да гушкате горкото бебе, без да го тъпчете с най-разнообразни и излишни препарати и да изчакате бурята да отмине. Кърменето и пробиотиците ще бъдат най-силния коз, който притежавате, като изключим непоклатимата ви психика. За белия шум ще ви оставим да прочетете сами, някъде из онези триста коментара, които така или иначе си ви чакат. 

gratisography-164-thumbnail.jpg

2. Нощното хранене

Бебетата се хранят през нощта. Това е. До преди да се появят на бял свят, те всъщност са се хранили денонощно през пъпната връв, така че периодите от по два-три часа без храна са достатъчно сериозно предизвикателство за тях и ви съвестваме да не ги натоварвате допълнително с вашата досадната и прозаична нужда от сън. Първите месеци от живота на бебето ви ще бъдат една нескончаема въртележка от хранене и преобуване, защото – да, бебетата се изхождат след всяко хранене, поне в общия случай.

Бъдете подготвени, че вашите хитрости няма да дадат резултат. Можете да увеличите количеството на последното хранене на бебето, можете да го приспите по-късно, да го изкъпете непосредствен преди сън, за да „спи като къпано“, да му давате нощем вода, залъгалка, да го гушкате и носите, за да се унесе в сън отново без да яде, да му пеете за „Зайченцето бяло“ докато не изгубите съзнание, да произнесете древно келтско заклинание за сън, да паднете на колене и с протегнати към небето ръце да призовавате божията милост... Но нищо от това няма да промени факта, че вашето бебе огладнява през нощта. Ако решите просто да го нахраните, можете да си спестите всичко горепосочено и да живеете сравително по-добре.

Някои педиатри все още държат на остарялата практика бебетата да се хранят под час, но вие бързо ще установите, че това е почти толкова невъзможно, колкото и нелепо, особено що се отнася до кърмените бебета. Всъщност единствения ви шанс да поспите поне МЕЖДУ храненията на бебето е да го храните, когато ТО поиска. В противен случай ще се обречете на един порочен кръг от глад и рев, в който ще се въртите заедно със сгрешените си сметки, часовници, милилитри и никому ненужни изчисления. Нощното хранене продължава от два-три месеца, до две-три години. Сипете си една студена вода. Животът е радост и тъга.

3. Зъбите

Тяхно величество, зъбите. Техният растеж предизвиква поведение като при коликите, само че този път ще продължи около една-две години. Това не бива да ви притеснява, защото за това време организмът ви ще е привикнал към липсата на сън (да, наистина!), хормоните след раждането ще са една идея по в норма, нервите ви вече ще са калени и нивото ви на дзен ще се е покачило многократно. Зъбите на детето ви могат да излязат до годинката, а може до тогава да няма и нито един. Ген или карма, можете да се утешавате, с което от двете пожелаете, а можете да си измислите и трето, ако ще ви накара да се чувствате по-добре. Вероятно в този период ще изпразните рафтчето от вече ненужните аксесоари против колики и ще го освежите с нова гама продукти – гелчета, нови екзотични хомеопатични топченца с всякакви цветове и потенции, ампули, шуслерови соли, комбинации от шуслерови соли, кремове от шуслерови соли, вероятно за вечеря ще ядете мусака от шуслерови соли и фанатично ще втривате шуслерови соли на прах, за да фугирате цепнатините в мозъка си. 

През този, неизвестно колко дълъг период, най-вървежният въпрос, който ще си задавате помежду си с членовете на семейството си, както и във всевъзможните групи и форуми, в които ще търсите утеха е: „ТОВА ДАЛИ Е ОТ ЗЪБИТЕ?“. Кратка извадка от душевните ви терзания може например да бъде:

„Детето отново отказва да се храни. ТОВА ДАЛИ Е ОТ ЗЪБИТЕ?“, „Детето не спира да си бута всичко в устата. ТОВА ДАЛИ Е ОТ ЗЪБИТЕ?“ „Детето има разстроен стомах. ТОВА ДАЛИ Е ОТ ЗЪБИТЕ?“ „Детето има безцветен сопол. ТОВА ДАЛИ Е ОТ ЗЪБИТЕ?“ „Детето има цветен сопол. ТОВА ДАЛИ Е ОТ ЗЪБИТЕ?“ „Детето има температура 37.1. ТОВА ДАЛИ Е ОТ ЗЪБИТЕ?“ „Детето гледа някак странно с лявото око. ТОВА ДАЛИ Е ОТ ЗЪБИТЕ?“ И т.н. и т.н. 

Най-тъжното е, че никога няма да разберете дали е от зъбите и ще бъдете безмилостно оставени да тънете в своите мрачни догадки. Все пак, можете да опитате да си щипнете някоя и друга комбинация от шуслерови соли и да запазите поне относитело самообладание. 

4. Захранването

По темата за захранването са изписани стотици книги, повечето от тях преди повече от 100 години. Ако детето ви е родено под щастлива звезда, вие (и вашият педиатър) ще сте прочели поне една от книга от по-новата епоха и детето ви ще бъде запознато с храната „за големи“ по здравословен и безопасен начин. НО ВСЕ ПАК. Кога? Какво? Колко? Ама колко точно? Ами ако яде по-малко?! Ами ако яде повече? АМИ АКО НЕ ИСКА ДА ЯДЕ ИЗОБЩО? (ДАЛИ Е ОТ ЗЪБИТЕ?) Ами пюрета ли, парчета ли, ами колко пъти на ден, а в коя част на деня точно? Бога ми, ами алергените?! Ами глутена?! Млечните?! Солта? АМИ СОКЧЕТАТА??? Ами на пара ли да е храната, варена ли да е, печена ли? А ЛЪЖИЧКАТА КАКВА ДА Е? НАРОДЕ???

Захранването е един мъглив, заплетен ребус, и всеки ваш опит да го разплетете ще ви коства интелектуален напън, достоен за нобелова награда. Но! Успокойте се! Идва добрата новина: за щастие всички останали живи хора на планетата ще знаят по-добре от вас как трябва да процедирате. Роднините, приятелите ви, съседката, шестата братовчедка на балдъзата на брат ви, както и всички непознати хора по улицата и в интернет, ще ви казват точно как трябва да станат нещата. Ако сте прекалено невъзприемчиви към техните идеи, вероятно ще се наложи дори да вземат нещата в свои ръце, за да ви вкарат в правия път и да спасят горкоте дете от неадекватността ви. Дали баба ще го направи у дома или някоя непозната лелка – на детската площадка, детето ви ще бъде захранено с неща, които дори не сте сънували. Тук идва ОЩЕ ПО–ДОБАТА НОВИНА: след втория път, в който видите детето да яде фас или кучешко изпражнение, почерпките на бабите и лелките ще ви се струват като една безобидна прелюдия към истинските предизвикателства пред храносмилателната система на детето ви и вашата вменяемост. 

В крайна сметка вероятно и вие, и бебето ви ще оцелеете, а в оптималния случаи ще забравите бързо този период и той няма да донесе след себе си никакви негативни влияния върху здравето на вас и вашето дете в краткосрочен и дългосрочен план.  

5. Прохождането

Този така чакан и бленуван миг, в който детето ви изведнъж ще се изправи на два крака и ще тръгне уверено към светлото си бъдеще, обикновено изобщо не е миг. Това е един интензивно наситен със силни и полюсни емоции процес, който прдължава няколко месеца, през които се молите вече да приключи. 

Първо – детето ви вероятно ще започне да се изправя, придържайки се за мебелите в къщата. И, да – нямаме предвид само мекия диван. То всъщност най-много ще обича да се изправя, държейки се за ръба на масата, а после ще експериментира с твърдостта на черепа си. Второ – това, че ще може да се изправя, ДАЛЕЧ НЕ ЗНАЧИ, че ще може да сяда обратно. Твърде вероятно е да опита поне няколко начина да се върне обратно на земята, последствията от които варират от леко проплакване до посещение на спешен медицински център. Ако сте си мислили, че новооденото ви бебе има нужда от постоянно внимание, сега вече знаете, че не сте били прави и не сте оценявали купищата си свободно време със своето пеленаче. 

Прохождащото бебе би следвало да оглавява еднолично класацията за най-миловидни дразнители от клас бозайници. То иска да стигне някъде, но все още не може. То е нервно, ръмжи (А ТОВА ДАЛИ НЕ Е ОТ ЗЪБИТЕ?), лази и ви дърпа за пижамата, пада по глава на всевъзможни повърхности и от неподозирани височини, има обелени колене и нестихващ ентусиазъм, граничещ с умопомрачение. То е некоординирано, екзалтирано, припряно и неуморимо. 

То е вашето бебе, което доскоро имаше колики, а сега вече ви преследва из къщата. Периодите се изнизват един по един, едновременно безкрайно дълги и безумно кратки. За една година вероятно сте забравили какъв е бил живота ви преди детето, възможно е на моменти да сте забравяли изобщо коя година е и дори презимето си. Всички обаче знаем, някъде дълбоко в последната гънка на изтръпналя си мозък, че тези най-безпаметни периоди един ден ще бъдат нашите най-мили спомени. Нека ги понесем достойно. С любов, търпение, стоицизъм и шуслерови соли. 

gratisography-260-thumbnail.jpg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща