Всичко тече, всичко се променя. Някои практики и традиции от миналото гордо прекрачват прага на (сравнително) новото хилядолетие, други пък не чак толкова гордо, а трети направо минават по терлички, та чак да се чуди човек как са се промъкнали между капките и все още са тук.

В България, особено що се отнася до отглеждането на малко дете, все още битуват схващания, модели на действие и интерпретации, чиито произход е понякога твърде неясен, друг път твърде неадекватен, а най-често - и двете. Примерите биха могли да бъдат потенциално безкрайни, но ние селектирахме няколко от тях, които да разнищим по-обстойно.

Затегнете коланите.

1. Кърмене / хранене под час

Или ако трябва да бъдем точни – през 3 часа! И естествено, само денем. Може би ще попитате за причините? Те могат да бъдат няколко:

„Стомахчето трябва да почива“. Логично. Просто следващия път, когато сте гладни като вълк и се разплачете от глад, припомнете си, стомахчето трябва да почива. Гладът не е начинът на тялото да поиска това, което му липсва. Бебето няма нужда от майчина кърма, прегръдка и сигурност. То има нужда от хронометър, който да отчете кога стомахчето му е достатъчно починало. Това не е анекдот. Това е обяснение, което майките масово получават още в родилния дом.

„То те ползва за биберон“. Това е личния ми фаворит. Обикновено е изречено с неопределена комбинация от съжаление, обвинение и насмешка над наивната майка, която е позволила на детето си своеволието да се храни, когато е гладно. В същината си това обяснение предполага, че гърдата е изобретена, за да замести биберона. Ако го анализираме по-задълбочено, ще установим, че то всъщност изобличава новороденото бебе като един изпечен манипулатор, който вместо да си лежи в креватчето и да фотосинтезира до навършване на пълнолетие, е съставило пъклен план как точно да изтерзае докрай клетата си майка с ненужни манипулации като хранене и гушкане.

„Така ще знаеш кога трябва да яде“. Това прозрение щеше да бъде гениално, ако майките живееха отделно от бебетата си и имаха нужда в определени часове от деня да си помислят – „Хей, сега бебето ми трябва да яде.“ Ако по една или друга причина Вие, все пак, планирате да обитавате едно и също жилище заедно с детето си – имаме новина за Вас. Има и по-лесен начин да разберете кога трябва да яде бебето Ви – например, да го чуете, когато плаче, че е гладно.

„Е ТО НЕ МОЖЕ ТАКА“. Това е друг култов аргумент, обикновено изречен отсечено и с леко повишен тон от дежурна акушерка в държавна болница, докато затръшва вратата. Обяснение и аргументация липсват, защото родилките и без това са неадекватни и не биха разбрали, а и защо изобщо да е нужно да разбират, важното е да изпълняват.

Както може би интуитивно усещате, горепосочените аргументи не блестят с особено интелектуално, научно, или бога ми, КАКВОТО И ДА БИЛО покритие. Те са не само нелепи, а са буквални инструкции за неуспешно кърмене, незадоволено, тъжно и плачещо бебе, изтощени родители и пълен апокалипсис у дома. В името на всичко, ако Ви предстои да бъдете майка, не се вслушвайте в тези съвети. Вслушайте се в себе си, в детето си, в интуицията си. Ще се учудите колко силна може да бъде тя.

2. Осоляване

Вероятно някои от Вас не са чували за тази практика? И аз не бях чувала. „Осоляването“ представлява слагане на морска или готварска сол във ваната за къпане на бебето, с не съвсем изяснена мотивация и цел. Интерпретациите на това странно действие варират от „за да не мирише потта на бебето“ (понеже тя иначе много мирише), през „за имунитет“, та чак до „И МЕН БАБА МИ МЕ Е ОСОЛЯВАЛА, А СЪМ ЖИВА“. И в трите случая няма допълнителни пояснения – нито как и защо солта спомага бебешката пот да не мирише, нито кой и кога изобщо е казал, че бебешката пот мирише, нито какво общо има готварската сол с имунитета, нито защо е жив комуникаторът на информацията.

Истината е, че солта в бебешкото корито може да изгори нежната бебешка кожа до степен, която предпочитаме да не ви описваме, а да Ви оставим да потърсите изображения в мрежата на своя отговорност. Дори и да няма толкова силно изразени и непосредствени последствия, къпането на бебето в сол може да предизвика раздразнения, обриви и дерматитни състояния на кожата, които да се проточат от няколко дни до цял живот.

Сърдечно Ви препоръчваме да запазите „осоляването“ за пържолите и луканките и да оставите горките бебета да си живеят спокойно и необезпокоявано с миризливата си пот.

3. „Остави го да си пореве“

Това е класика извън времето и пространството. „Остави го да си пореве“ и неговите научни и предагогически предпоставки са клечката, за която се хващат майките, случили на неспокойни деца. Невъзможността да разберем задоволим нуждите на бебето си в 100% от случаите не ни прави лоши родители, но това далеч не означава, че „Остави го да си пореве“ е адекватен съвет. Да разгледаме някои примерни причини ЗАЩО според някои трябва да не утешаваме детето си:

„Лигави се“, естествено. Новородените бебета, впрочем, не могат да се лигавят. Всъщност, някои научни изследвания сочат, че децата до двегодишна или дори тригодишна възраст никога не плачат без причина, за да се наложат или да „манипулират“ родителите си. Да, ние не винаги разбираме техните причини за плач или те не винаги ни се струват релевантни. Това обаче НЕ означава, че децата ни не страдат истински и искрено. ДА, може причината да бъде „искам да ме гушнеш“. Това не е лигавене, това е едно беззащитно малко вързопче, което има нужда от Вашата топлина и близост.

„Ще го научиш на ръце“. Тази тежка заплаха с привкус на присъда и злокобно предзнаменование, е способна да разклати дори и най-самоуверената майка. Сякаш изобщо съществува друга опция, освен новороденото ти бебе да е на ръце. Науката и практиката показват, че децата, които в най-крехката и уязвимата си възраст са били обгръщани с любов, топлина и прегръдки, НА РЪЦЕ, се превръщат в спокойни и самоуверени индивиди, в които е залегнала базовата способност да се доверяват на другите и да бъдат хора, на които човек може да се довери.

„Да си развие дробчетата“. Каквото и да означава това. Вероятно кротките бебета, които не плачат, си остават с недоразвити дробчета. Бебетата нямат развита концепция за време. Ако ги оставите на креватчето за пет минути, те мислят, че сте ги оставили завинаги. Ако това се случи в момент на глад, болка, студ или друг вид дискомфорт, то Вашето бебе преживява ситуация, в която разбира, че „мама ме оставя, когато ми е зле“. Това не развива дробчето му. Развива в него базова несигурност и недоверие към света и хората.

Далеч съм от твърдението, че плачещото бебе ни прави лоши родители. Вероятно за бебетата, точно както и за възрастните, понякога е достатъчно само усещането, знанието, че някой се опитва да те утеши, дори и да не успява.

4. Ранно захранване със сокове

Тази тема обикновено е особено взривоопасна, защото на практика все още (в България) съществуват учебници, в които този метод на захранване се препоръчва и изучава от бъдещите педиатри. Това е методът на захранване, който са прилагали нашите родители.

Той обаче си има своя история и причините за съществуването му могат да бъдат ясно исторически артикулирани. За съжаление, те нямат нищо общо със здравето на детето или с нуждите на неговия организъм.

Този метод е препоръчван по времето на социализма в България, защото повечето майки са били работна ръка във фабрики, предприятия и заводи. Тяхното възможно най-скорошно завъщане на работното място е било приоритет на държавата, затова и захранването на децата (с цел край на кърменето и освобождаване на майката) се е случвало толкова рано. Защо със сокове? Защото бебетата на три месеца, ОЧЕВИДНО не могат да ядат твърда храна, най-малкото защото не могат да стоят във вертикално положение без чужда помощ.

Така се ражда шедьовърът „Даваш ли му вече сокче?“. Не, не му давам вече сокче. Защото Световната здравна организация не препоръчва сокчетата до навършване на поне тригодишна възраст, поради тяхната висока киселинност, високо съдържание на захар и невъзможността на бебешкия стомах изобщо да се справи с тази бомба, която му се поднася. Резултатите от сокчетата в неподходяща възраст могат да варират от колики до проблеми със стомаха в зряла възраст.

Настоящите препоръки са захранването да се случи със зеленчуци на пюре или на парчета, около шестмесечна възраст, когато детето може да седи само, когато проявява интерес към храната на възрастните, когато храносмилателната му система е достатъчно развита, за да преработи друго, освен майчино или адаптирано мляко.

5. ЗАХАРЧИЦА

Бебето не иска да пие вода? „Я му сложи малко захарчица вътре.“ Не иска да си пие млякото? Да си яде закуската? „Пробва ли да му сложиш малко захарчица?“. Бебето не обича броколи? Поръсете ги със захарчица. Не обича супа? Застройте я със захарчица. Не обича захарчица? Пробвайте с повече захарчица.

Захарчицата е пристрастяваща за бебетата. Буквално, като наркотик. При редовна употреба на захар, организмът на бебето бързо привиква и когато тя бъде премахната от менюто му, се проявяват класически симптоми на абстиненция – раздразнителност, гадене, световъртеж. Краткотрайният ефект на захарчицата за организма на бебето е равносилен на инжекция адреналин за организма на зрял индивид.

Тя води до драстичен спад в имунитета на бебето, до затлъстяване, до проблеми със зъбите и стомаха и до снабдяване с празни калории, които създават чувство за ситост и лишават бебето от апетит за истинска и смислена храна. Като цяло, не би било твърде смело да кажем, че захарчицата няма НИТО ЕДНО полезно свойство. Можем да стигнем и по-далеч, като обобщим, че захарчицата няма НИТО ЕДНО свойство, което да не е опасно и вредно за бебешкия организъм. Топката е във Вашите ръце.

Поради причини, свързани с формата на текста, вероятно би било уместно да спрем тук, въпреки че темата заслужава поне няколкотомна поредица.

В заключение бихме могли да Ви посъветваме само едно, мили настоящи и бъдещи родители, лели, баби, стринки, семейства, приятели. Четете. Интересувайте се. Осъвременявайте знанията си. Питайте, питайте много хора и се научете да пресявате информацията, която получавате. Слушайте здравия разум, логиката и инстинктите си. Хранете бебетата, когато са гладни. Не ги осолявайте отвън и захаросвайте отвътре. Гушнете ги, когато плачат. И пратете линк към тази статия на всеки, който Ви съветва обратното.