Чували ли сте за Сан Марино? А знаете ли къде се намира? Когато чуем Европа, си представяме Франция, Италия, Испания, Германия... Рядко някой се сеща за държавите джуджета на континента, вероятно защото са възприемани просто като градове на територията на по-голяма държава. Типичен пример за това е Сан Марино.

С площ от едва малко над 61 км² Сан Марино е петата най-малка държава в света. Разположена е в Южна Европа, в североизточната част на Апенинския полуостров. Като анклав* на Италия, Сан Марино е една от трите държави (другите две са Ватикана и Лесото), които са изцяло обградени от територията на друга страна.

Името на държавата джудже произлиза от Свети Мариний. По време на Диоклециановите гонения срещу християните, заради проповедите си Свети Мариний е принуден да избяга в планината Титано. Там построява малка църква и така на 3-ти септември 301 г. е основана държавата Сан Марино – най-старата конституционна република в света.

Минават повече от хиляда години преди през 1631 г. папа Урбан VIII да признае независимостта на Сан Марино. През 1797 г. е призната от Наполеонова Франция, а от останалите европейски държави на Виенския конгрес осемнадесет години по-късно.

През XIX в. по време на движението за обединяване на Италия, Сан Марино се превръща в убежище за всички хора, преследвани заради това, че подкрепят инициативата. Сред тях е и Джузепе Гарибалди. Благодарение на помощта, която най-старата република му оказва, той уважава желанието на санмаринци да не се присъединят към новата италианска държава и да останат независими.

Италианците обаче са възприемали Сан Марино едва ли не като враг, защото по време и на двете световни войни остава неутрална. Те мислели, че така противниковите сили лесно може да се внедрят и да ги нападнат.

А в тази малка страна най-голямата ценност е свободата. Това е и причината Сан Марино категорично да отказва да сe присъедини към Европейския съюз, макар че е изцяло обградена от една от държавите основателки. Въпреки това е член на Европейския паричен съюз и официалната валута е евро.

По данните за БВП на глава от населението Сан Марино е една от най-богатите държави в света. Стопанството е устойчиво, нивата на безработица са ниски, няма държавен дълг, но има бюджетен излишък. Производството на пощенски марки и монети за колекционери е най-важното перо в приходите. Интересен факт е, че Сан Марино има свой собствен календар, който започва с основаването на републиката. Затова по улиците може да се видят два календара с различни години и дати. Националният спорт пък е стрелба с лък.

Сан Марино има и една от най-нестандартните парламентарни структури в света. Използва се диархичен модел на управление. Страната има по двама капитан-регенти от различни партии, които се сменят на всеки шест месеца и нямат право на втори мандат. Заплатата им за периода, в който управляват, е едва 1000 евро, като целта е длъжността да се приема като дълг към родината, а не като начин за облагодетелстване. Конституцията на Сан Марино пък, приета на 8-и октомври 1600 г., се счита за най-стария управителен документ, който ще е в сила.

Най-старата република се разделя едва на девет кастели (общини): Сан Марино (столицата), Акуавива, Борго Маджоре, Доманяно, Киезануова, Монтеджардино, Серавале, Фаетано и Фиорентино. Сан Марино има най-малко население от всички членове на Съвета на Европа – около 33 000 души. Страната е на осмо място в света по степен на урбанизация – делът на градското население е почти 98%. Въпреки че няма физически ограничения, имиграцията е почти невъзможна. Сан Марино дори не признава двойното гражданство. Освен това макар че културата е много близка до италианската, местните се сърдят, когато ги наричат италианци вместо санмаринци.

Ако все още не сте се убедили, че си заслужава да посетите тази държава джудже, то тези 61 км², наситени с толкова много история и спиращите дъха гледки, които се разкриват от планината Титано, определено ще променят това. При ясно време може да се види дори Адриатическо море.

*Анклав – земя, обградена от всички страни с територия на чужда държава

 ​​​​​​