Човек и добре да живее, рано или късно трябва да смени влак на гара Мездра. Ако съдбата се подиграе с вас и ви захвърли в степта на Северозапада, е добре да бъдете подготвени с няколко ключови фрази, които биха могли да се окажат животоспасяващи.

Как следва да демонстрирате сила, мощ, социален статус и надеждност, когато общувате с местните? Даваме ви няколко предложения, с които да навлезете бързо и рязко в културологичния дискурс на коренното население.

Сакаш ли парцуцкя?

В Северозапада, парцуцкята е това, което е било какаото за древните маи - свещен дар, разменна монета, божествено провидение и духовно извисяване. Парцуцкята е единственият обединител на приятели и врагове, познати и непознати, чужди и свои, местни и пришълци.

Ако усетите, че животът и здравето ви са в опасност, незабавно предприемете нужните действия, за да уверите отсрещния, че притежавате парцуцкя, и че бихте я споделили с него точно тук и сега - на бордюра на първи перон. Разбира се, ако реално носите в себе си парцуцкя, шансовете ви за оцеляване скачат с няколко ценни пункта.

Мамоо, как шса откина!

Когато се намирате в Северозапада, от изключително значение е да демонстрирате самодеструктивно поведение и да го правите възможно най-пламенно. Независимо дали става дума за алкохол, спортни занимания, физически или интелектуални напъни, вие трябва да се стремите към саморазруха и да го декларирате многократно, на висок глас.

Крещейки фрази като “Мамооо, ка шса откина!”, “Е са ша е*а да са прекина!”, “Шса полома на куче!” или “Шса напраа на паприкашец!”, вие се издигате в социума и манифестирате сила и мощ, с които си печелите симпатиите на околните.

Налундзвам та на шпеко!

Когато сте в Северозапада, трябва веднага да забравите хилави социо-културни конструкти като дипломация, емпатия, или, не дай, Боже!, вежливост. Напротив - ако желаете да се слеете с атмосферата и да минимизирате шанса някой да надуши вашата несигурност, следва да използвате възможно най-много зловещи заплахи в непринудените разгогори с околните.

Разбира се, желателно е лайтмотивът във вашите закани да бъде фалосът, дори и да не разполагате с такъв. Можете да започнете деликатно, с фрази като:

● “Оти ма не фанеш за шпеко?!”

● “Налундзвам та на шпеко!”

● “Тургам си та на дедовио!”

● “Що ма не фанеш да ма поразведеш?”

● “Че ми свириш на дудуко.”

● “По́дпри ми шмайзера, да ми не падне.” и т.н.

А да та ковнем с казмъта?!

Следвайки философското течение “Бой, таковата и сръбска музика”, достигаме до заключението, че след като сте показали своя Ерос, трябва да извадите на светло и своя Танатос. Или казано по друг начин: след като сте намесили фалоса е време за насилие. За да докажете на околните, че сте достоен да живеете в Северозапада, можете да използвате закани за физическа саморазправа от рода на:

● “А да та ковнем с казмъта?!”

● “Мамоо, ка ща отпора кат ягне!”

● “Ша та лупам кат шкембе в дувар!”

● “Щи напраа главъта да отскача!”

● “Маке ти немаата познае га са прибе́реш!”

● “Глей да не заапеш дирекя.” и т.н.

Я шси бегам.  

Да преговорим. Дотук сте показали, че имате парцуцкя, че сте готови да се самоунищожите, че сте полово мощен и физически готов за конфликт. Като логичен завършек на вашия северозападен аватар, остава само едно: да си о́дите, що ви е писна́ло.  

За целта цъкнете с език, поклатете глава снизходително, плюйте на счупените плочки и заключете с полу-огорчение, полу-отегчение: “Баце, я шси бегам, че ми клюмна маркуча от вазе.”

След това се обърнете, тръгнете си и не спирайте да вървите, докато не се окажете на минимум 600 километра от локацията, измерено по въздух. Ако ви е останала парцуцкя - жулнете малко, да ви прокара.