14 години от една прокълната нощ, в която 12 деца станаха ангели, след като водите на река Лим ги погълнаха. Надали родителите, пуснали рожбите си на екскурзия до Дубровник, са допускали дори в кошмарите си, че няма да ги посрещнат. Няма да ги посрещнат живи...

На 4 април 2004г. група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзията. Около 22 часа на завой на планински път на границата между Сърбия и Черна гора шофьорът губи контрол над автобуса. И най-лошото се случва – спуска се 15 метра по стръмния бряг и пада в ледените води на река Лим. Само за няколко минути и автобусът е под водата. Децата почват да се давят. В настъпилият ад шофьорът Илия Измирлиев и другият водач Димитър Керкелов успяват да разбият предното стъкло и да отварят люковете на тавана...

В живота обаче една трагедия винаги може да стане още по-голяма. Водите на реката са придошли така, както местните не ги помнят години назад. Дълбоко е над 6 метра. Местни хора идват на помощ в опит да спасят децата. Един от тях е и Сафет Баличевац. 38 души са спасени. 12 – не.

Часове по-късно водолази не се отказват и продължават да издирват децата. Придошлата река, дъжда и мъглата само правят мисията още по-трудна. До вечерта на другия ден телата на десет от децата са извадени, цели 20 дни по-късно ще бъдат открити и останалите две. Хиляди се стичат на погребението в Свищов. За да изпратят в последния им път 12 ангели...

Трагедията в Лим заварва Сафет в най-близкото населено място - село Брударево. Хората там се оказват най-близо до мястото на страшния инцидент:

"Бях в Брударево, много близо до мястото на инцидента. И само чух, че има голяма трагедия - автобус е паднал в река Лим. Веднага тръгнах натам...".

Не всеки обаче има вътрешните сили, които да му позволят да забрави за себе си и собствения си живот, за да спаси чужд. Сафет обаче може:

"Тогава бях млад, дори не съм се и замислял". 

Днес Сафет се надява българското гражданство, което получи 14 години след трагедията, да му даде шанс за по-добър живот:

"Надявам се българското гражданство да промени моя живот, очаквам по-добро бъдеще. Бих искал със съпругата и двете ни деца да отидем в Европа, закъдето пътят ни сега вече е отворен. Мога само да се надявам, че сега ще успея да им осигуря възможност да живеят по-добре. Че ще успея да осигуря по-добър живот за моите деца". 

Разказва и защо процедурата му за българско гражданство се е забавила повече от тази за останалите спасители от онази нощ в река Лим:

"Не подадох по-рано молбата си за гражданство, защото нямах финансовата възможност да покрия необходимите разходите. Нещата се случиха, благодарение на г-н Тодор Тодоров, който казал на посланика в Белград за моя случай. Той взел решението, с помощта на институциите в България, да ми помогнат за българското гражданство".

Сафет работи в строителството. Понякога в Сърбия, друг път - в Черна гора. Където има работа, той отива. Живее в село Брударево, което е на границата с Черна гора. Дъщеря му е на 10 години, а синът му е на 6. 

Единственият момент, в който Сафет се разплаква в щастливия за него днешен ден, е именно свързан с децата му. И техният въпрос за трагедията в Лим:

"Питат ме защо не съм успял да спася всички...".

Макар засега да мисли за живот в Германия, не изключва възможността един ден да намери своето място и в България:

"Възможно е, никога не се знае. В Германия се отива, защото стандартът е много по-добър. Там се надявам да мога да работя. Но би могло да се случи и в София...".

Дали Сафет се чувства като герой заради това, което е направил в река Лим:

"Това не е геройство, чувствам се като гражданин, като българин. Успехът на един човек е да се научи да помага. Ако всички си помагаме един на друг, светът би бил по-добър. В неволята трябва да помагаме на всеки".

"За какво мечтаеш сега?":

"Човек трябва да мечтае, докато е жив. Дори когато му е най-трудно и най-тежко, не трябва да спира да мечтае. Това държи човека жив. Много пъти се случва човек да падне ниско, да няма нищо, но мечтите му помагат да премине през това. Мечтите и това да се бори винаги и да се надява на по-добро".

А през това време 12 ангели ни гледат от небето...