На 21 юли 2004 г. в София умира писателят Радой Ралин. Сатирикът, който може да ви разсмее до сълзи, и поетът, който може да ви разплаче, докато смущава душата ви с думите си. Днес си спомняме именно за неповторимия Радой Ралин.

********

Човек не бива да заспива сам.

Никой труд на света не остава неексплоатиран.

В наше време подмазвачеството има толкова видове, колкото са съществуващите професии.

Бедността не е порок, а урок: който постъпва честно, не живее лесно.

Човекът е сложен - заран набожен, вечер разложен...

В бъдещето се влиза с лъснати обувки - в краката лъснат, в главата блъснат.

Преживяното не може никой да ти го отнеме.

Блажени са хората, които сънуват. Сънят е втори живот на човека - по-хубав и смислен, най-сетне - единствено твой.

Хората обичат да са равни - в кръвта им е на хората да бъдат равни. 

Тъй, от дните робски и хайдушки сме изяли много люти чушки. Затова ни е лютив езика и тежко му кой ни предизвика...

Молитва

Свободата е като хляба.

Всеки ден се замесва,

изпича,

изяжда.

Свободата трябва

всеки ден да е прясна,

топла,

сладка,

достатъчна, за да я споделяш с друг.

Не яжте огризки,

не яжте вчерашен хляб,

не яжте подарен хляб.

Сами си замесвайте

и изпичайте

хляба,

за да го имате,

за да не го просите.

Засяда на гърлото

вчерашния хляб,

подарения хляб.

Хляб наш насущни дай си го сам.