На 10 април 1912 г. започва трагичното пътуване на "Титаник" - най-големият и луксозен кораб по онова време. С над 2200 пътници на борда той бил символ на "безграничните" човешки възможности, смелостта и големите мечти. 

Едва няколко дни след отплаването си от пристанището в Саутхемптън обаче, "Титаник" ще погребе всичко това със себе си и ще остане единствено като спомен за една огромна трагедия и цената на човешкото високомерие. 

При създаването си "Титаник" е плод на амбициите от началото на 20 век - за построяването на най-големия, най-луксозния, но и най-бързия кораб за времето си. Строежът му започва през 1909 г. в Белфаст, Ирландия, а очакванията са огромни. Крайният резултат е толкова добър, че корабът е наречен "непотопяем". 

Човекът, който промени архитектурата

Иронията е, че механизмът, заради който реално корабът е наречен непотопяем, и който трябвало да задържи водата в случай на пробойни и да не я пропуска навътре, всъщност довел до потъването на "Титаник". Макар и конструкциите да били водонепропускаеми, вратите, които ги разделяли, пропускали водата. Това довело до преливането на водата от едно отделение в следващото... и така, докато корабът се напълнил фатално много с вода.

Друг неоспорим фактор, довел до трагичната развръзка, е амбицията на проектантите "Титаник" да надмине всички дотогавашни рекорди за скорост и да вземе за изключително съкратено време пътуването си. Така скоростта, с която корабът се удря в айсберг, го обрича да потъне.

А третата причина, довела до такъв зловещ брой жертви, е пренебрежимият брой спасителни лодки, намиращи се на кораба. Те биха могли да поберат едва 1/3 от пътниците и екипажа на кораба. Останалите били обречени...

Историята на единствената жена, която Фреди Меркюри е обичал

Но да се върнем на 10 април 1912 г. - когато "Корабът на мечтите", както го наричат мнозина, потегля от Англия на първото си и единствено пътуване. На него са 2240 души, пътници и екипаж. Заради огромната си вече слава "Титаник" бил с редица знаменити пътници в първа класа. Елитът очаквал с огромно нетърпение пътуването. А един късметлия, който трябвало също да се включи сред пътниците, но в последния момент бил възпрепятстван заради работата си, бил самият предприемач Джей Пи Морган. 

Във втора класа били отделени по-платежоспособни туристи, интелектуалци, журналисти, както и екипажът, който обслужвал първа класа. Но най-големият брой пътници били тези от трета класа. Те надхвърляли броя на тези от първа и втора, взети заедно. 

Четири дни пътуването на "Титаник" било безоблачно и без никакви сериозни препятствия. Скоростта била пълна, времето сякаш приветствало пътуването на луксозния кораб. На 14 април обаче започнали да пристигат предупреждения от други кораби, че във водата има огромни ледени късове, които представляват сериозна заплаха. Всички тези предупреждения обаче били пренебрегнати от ръководителите на "Титаник". Те омаловажавали заплахите за кораба и били убедени в това, че той просто не може да потъне при никакви обстоятелства.

Кафето, което преобрази нашия свят

И така, докато малко преди полунощ на 14 срещу 15 април екипажът на "Титаник" не забелязва голям айсберг пред себе си. Корабът прави рязък завой, а пещите панически са изгасени, за да се намали скоростта, но все пак ударът е неизбежен. По палубата падат парчета лед, отчупени от огромния леден блок. Но екипажът си отдъхва - щетите изобщо не изглеждат сериозни. Това, което не знаят обаче, е, че подводната част на айсберга е нанесла непоправими щети, а корабът вече е започнал да се пълни с вода. 

Докато си дадат сметка за положението, а капитанът и представителите на компанията-строител вземат решение за действия, 5 отделения на кораба вече са потопени, а водата продължава да прониква навътре. Бързите сметки на експертите показали, че на "Титаник" му оставали още час и половина или дори по-малко... Панически започнали повиквания към най-близките кораби с призиви за помощ. А злополучните спасителни лодки били подготвени за спускане. Около час след сблъсъка с айсберга, първата спасителна лодка била пусната. С капацитет от 65 души, тя била запълнена с едва 28. И така с почти всяка следваща...

И въпреки че според нормите за спасяване в подобни ситуации, с предимство били жените и децата, на практика по-голямата част от жертвите били именно жени и деца, заради хаотичната организация и лошите преценки, последвали трагичния удар. 

Някак си "Титаник" успял да остане на повърхността за цели 3 часа. Три часа, белязани от нечовешки страхливи постъпки и жестоко пожертвани стотици животи, но и белязани от нечовешки смели саможертви, в името на това да се спаси дори един живот. Адът на "Титаник" отключил и най-лошото, и най-доброто. 

Малко преди 02:30 сутринта на 15 април "Титаник" потъва, все още с включени светлини. Оцелелите по лодките са едва около 700. На сутринта хората все още отказват да повярват, че "Корабът на мечтите" е на дъното, погребал като ковчег в себе си стотици невинни души. Страшната равносметка е близо 1500 загинали - потънали с кораба или измръзнали до смърт в ледените води.

107 години след славното отплаване на "Титаник" от Англия помним единствено ада на стотиците жертви и горчивия послевкус на всичко, водено от егоцентризъм и високомерие.