Свикнали сме да проявяваме известен скептицизъм за хората и творбите, получили големи награди. Времето обаче е това, което ни показва кое е наистина стойностно и кое ще потъне бързо в забрава.

Затова няма как да не отличим 15 изключителни за нас книги, написани от носители на Нобелова награда за литература, останали в годините като абсолютни класики или спечелили от раз съвременните читатели. Прочетете ги поне веднъж в живота и със сигурност няма да сте същите.

1. "Чернобилска молитва" - Светлана Алексиевич (Нобелова награда за литература - 2015 г.)

Беларуската журналистка ще ви хване за гърлото с всяка от книгите си. Тя разказва за живота на обикновения човек, за личната трагедия на онези около нас, за косвените жертви на жестоките политически решения. Нищо обаче не може да се сравни с мащаба на трагедията в Чернобил, разказана от десетки хора в Беларус. Гласът им е чут, благодарение на Алексиевич, а жестоката съдба на всеки от интервюираните ще остане в съзнанието ви завинаги. Други нейни книги, които ще ви е интересно да прочетете, са "Време секънд хенд" и "Цинковите момчета". 

2. "100 години самота" - Габриел Гарсия Маркес (Нобелова награда за литература - 1982 г.)

Със сигурност това е един от любимите автори на мнозина и много добре разбираме защо. Никой не може да ви вдъхне такава любов към живота, каквато Маркес, и да ви накара да вярвате, че никога не е късно да изживеете това, за което мечтаете. "100 години самота" е изключителен роман, в който ще намерите всичко - и смях, и тъга, и желание и страст във всеки един смисъл на думата. Другата ни безспорно любима книга на писателя е "Любов по време на холера". Едва ли са много хората, които не са ги чели, но ако все пак сте сред тях, сега е моментът да наваксате.

3. "В първия кръг" - Александър Солженицин (Нобелова награда за литература - 1970 г.)

Александър Солженицин е един от най-известните писатели на 20 век и символ на опозицията срещу съветския режим. През февруари 1945 г. е арестуван, защото критикува Сталин в писмо до свой приятел. Попада в затвор, където излежават присъди научни работници и интелигенти. Преживяванията си там той описва в романа „В пъвия кръг”. Прекарва известно време в лагери от системата ГУЛаг и ги описва в „Един ден на Иван Денисович” и „Архипелаг ГУЛаг”. След 1966г. задълго престават да публикуват негови неща. Той се изказва бурно против цензурата и за реабилитирането на редица писатели. Това предизвиква сериозен конфликт със съветската власт, а след издаването в чужбина на „В първия кръг” и „Раково отделение” и получаването на Нобелова награда, този конфликт още повече се изостря.

4. "Погнусата" - Жан-Пол Сартр (Нобелова награда за литература - 1964 г.)

За любителите на по-философските книги, този автор е просто задължителен. В търсенето на свободата, разбирането за съвременния човек и света "Погнусата" ще ви даде изключително задълбочен поглед и ще ви даде отговор на немалко екзистенциални въпроси. По пътя към истината ще се сблъскате с много нови идеи, които Сартр излага. "Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото..."

5. "На изток от рая" - Джон Стайнбек (Нобелова награда за литература - 1962 г.)

Който не е чел Джон Стайнбек, той не се е влюбил в книгите му. Велик писател, който ще четем и след сто години - в това сме убедени. Едва ли има друг автор, който толкова затрогващо и вълнуващо да описва най-обикновени житейски сюжети - такива, на каквито сме се нагледали до болка в ежедневието си. И въпреки това, разказани през неговата призма, ни карат да останем приковани до книгата, докато не я изчетем докрай. Други негови творби, които ви препоръчваме, са "За мишките и хората", "Гроздовете на гнева", "Улица Консервна", "Зимата на нашето недоволство", но категорично нашият личен фаворит е и винаги ще бъде "На изток от рая".

6. "Доктор Живаго" - Борис Пастернак (Нобелова награда за литература - 1958 г.)

Една от най-добрите книги за любовта или по-скоро - за невъзможната любов, писани някога. От написването си през 1955 г. до 1988 г. романът е забранен в Съветския съюз, а въпреки че Пастернак печели Нобелова награда за него през 1958 г., под натиска на властта е принуден да се откаже от нея. В книгата са засегнати много чувствителни теми, които са табу за комунистическата власт - религия, невъзможността за вписване на човека в новия свят, дилемата да избереш между две любови. Тотална класика, по която са правени и доста филми. Но все пак ви препоръчваме да започнете с книгата - именно тя ще ви докосне истински. 

7. "Чумата" - Албер Камю (Нобелова награда за литература - 1957 г.)

Смъртоносният вирус и уязвимостта на хората са на повърхността, но в книгата се преплитат още морал, честност, воля и проблемите на съвестта в нашето време. Защото в крайна сметка "свободата не е нищо друго, освен шанс да бъдем по-добри". Друга любима книга на Камю, която не можем да не ви препоръчаме, е "Чужденецът". Безспорно автор, който трябва да имате в библиотеката си и да оставите за по-младите поколения.

8. "Книга за джунглата" - Джоузеф Ръдиард Киплинг (Нобелова награда за литература - 1907 г.)

Едва ли книгата или авторът имат нужда от представяне - всеки е чел "Книга за джунглата" и се е впечатлил от невероятното въображение на Киплинг. Талантът му да описва герои и сюжети е изключителен, което напълно заслужено го прави най-младия нобелов лауреат за литература. Когато получава престижната награда през 1907 година, той е на 42. Напълно заслужена и даже леко закъсняла награда, като се има предвид, че изумителната му книга е публикувана за първи път още през 1893 г.

9. "Жана д'Арк" - Бърнард Шоу (Нобелова награда за литература - 1925 г.)

Пиесата на Шоу, посветена на живота на светицата, е написана през 1923 г., само няколко години след канонизирането на Жана д'Арк от църквата. Интересното е, че ранните творби на писателя са  отхвърлени от всички престижни издателства, а критиката не намира нищо уникално в стила му. Това обаче не обезсърчава Бърнард Шоу и по-късно той печели Нобелова награда за литература - през 1925 г., заради "работата му, пропита с идеализъм, и сатирата му, носеща поетична красота". Друго негово произведение, което може би ще ви е любопитно да прочетете, е "Оръжията и човекът" - бурно приета в България заради сюжета си. Но няма да издаваме повече - Бърнард Шоу определено е автор, който заслужава вниманието ви.

10. "Буденброкови" - Томас Ман (Нобелова награда за литература - 1929 г.)

Изключителен роман, проследяващ упадъка на едно семейство. Героите са част от заможната фамилия на германски търговец, а сблъсъкът на поколения, ценности и интереси е наистина разтърсващ. Няма да оставите книгата, докато не видите развръзката на тази история, а Ман черпи вдъхновение за нея от собственото си семейство и тяхното обкръжение. Смело можем да кажем - заслужена Нобелова награда и заслужено място в световната класика. 

11. "Старецът и морето" - Ърнест Хемингуей (Нобелова награда за литература - 1954 г.)

Едно от най-големите имена в литературата - колкото обичан, толкова и неразбран. За някои винаги ще остане труден за четене и непонятен. Още млад е белязан от войната, на която става пряк свидетел. А видяното на фронта така и не може да забрави, което можем да видим в голяма част от творбите му. "Старецът и морето" е шедьовърът на Хемингуей, който му печели Пулицър и Нобелова награда. Успехът обаче не може да утеши писателя. Тялото и духът му започват да линеят, а Хемингуей слага край на всичко, като се самоубива през 1961 г.

12. "Мостът на Дрина" - Иво Андрич (Нобелова награда за литература - 1961 г.)

Архитектурата, историята и обикновените човешки съдби се преплитат в тази увлекателна книга. Един мост, построен преди векове, ще се окаже пресечна точка за много събития и повратни моменти в живота на обикновените хора. Мостът на Дрина едновременно свързва и разделя два етноса - сърби и босненци. Безспорно една книга, която ще усетите близка и ще изчетете на един дъх. 

13. "Поезия" - Пабло Неруда (Нобелова награда за литература - 1971 г.)

Съдбата и мечтите на цял един континент оживяват пред очите ви с поезията на Неруда. Стиховете му са толкова красиви и въздействащи, че ще ги препрочитате отново и отново. Животът може да е много прост, а Пабло Неруда ще ви пренесе в друго време и място, откъдето няма да ви се тръгва. Не преувеличаваме, като ви казваме, че сте пропуснали страшно много, ако не сте чели стиховете на чилийския поет.

14. "Черна книга" - Орхан Памук (Нобелова награда за литература - 2006 г.)

Едва ли Орхан Памук има нужда от представяне, тъй като е много познат за българските читатели. И вероятно всеки си има своята любима негова книга. Но нашият фаворит безспорно е "Черна книга". Загадъчната атмосфера на Истанбул, разбулването на тайни, легенди и сблъсъкът на култури. И всичко това се разкрива пред очите ни, докато един мъж търси изчезналата си съпруга. Дори да не се превърне в най-любимия ви автор, Орхан Памук има своите огромни достойнства като писател и ще е голяма грешка да не му дадете шанс поне веднъж.

15. "Пустата земя" - Томас Елиът (Нобелова награда за литература - 1948 г.)

Едно от големите имена сред поетите на модернизма и една от най-значимите поеми на 20 век. За любителите на поезията Томас Елиът е не само познато име, но и обичан автор. А за тези, които за пръв ще се сблъскат с него, неслучайно препоръчваме именно "Пустата земя" - епична творба, която няма да забравите никога.