Ако не друго, поне весело си живеем... Ама друго си е да си на чист въздух, да ви кажа честно... Хайде стига в тая пандела, пролетно време кой ти седи в панделата... И не че й има нещо, но си казах: “Човече, ти защо не смениш малко атмосферата?“

А и за Великден си дойде един авер. Много приятна изненада се получи. E оная вечер след проверката ми звънна по мобилния - дошъл за Великден, да сме се видели да се почерпим за празника. Малко се бях притеснил, защото Интерпол го издирва за някакви глупости. Обаче изобщо нямаше повод да се притеснявам. Дошъл си човекът като пич, със самолет, вика ми: да не сме простаци да се лангърваме с автобуси. Но да вземе да забрави козунаците със стафиди, та се върнал, взел ги и пак си дошъл. Да, пак със самолет, да не е прост да се лангъри с автобус. И работата станала за нула време, на Летище София и двата пъти нямало кой да го мотае. Служителите там много тактични хора – откога не си е идвал, да не му губят времето с излишни подробности...

Та така. И като чух това си викам: „Айде, уважих ви, постоях тука, ама вече ще тръгвам - да уважа и авера”. С колегата по килия като Шварценегер, Скалата, Ван Дам и Джеки Чан в едно неутрализирахме надзирателите. И хем ги предупредихме да се задействат малко, колкото за авторитет, и все едно на шапката си си го казахме - двама от тримата и не разбраха, че си тръгваме...Ама нищо, със здраве да ни запомните.

Чакайте да ви разправям нещо смешно, че се сетих. Тръгваме си ние и кака Мара, симпатичната хигиенистка, ни гони:

„Абе, момчета, абе, внимателно, оставяте стъпки по мозайката, таман я забърсах с парцала”.

Викам:

„Бегай, како Мара, че малко бързаме, ще прощаваш за стъпките”.

И тя:

„Ама вие да не правите някоя беля, я се връщайте”.

И така се разправяме до колата. Защото ние не сме простаци, много ясно няма с трамвай да си ходим. Ние си вървим, тя нарежда след нас да сме се връщали. Другите надзиратели си седят мирно и тихо, а тя:

“Да не сте направили, момчета, та да не сте направили някаква беля, я се връщайте..."

 Викам:

“Како Маре, хайде стига сме се разправяли, ами като ти свърши смяната, да пием по едно кафе...“

Ама аз да ви кажа, тая кака Мара най – големият мъж от всички в панделата излезе, а има – няма метър и шейсет.

Сега пием кафе на слънце и малко тъпо ни става, че така цялата държава се разправя с нас. Вина обаче нямаме. Четири пъти ги предупредиха, че ще си ходим вече, защо сега така се правят на изненадани? Но ние ги разбираме, така трябва.

Ако не друго, поне влязохме в историята. Ето председателят на Правната комисия Данаил Кирилов мъдро отбеляза: „Случаи на бягство от затвора винаги е имало, като се започне от времето на граф Монте Кристо, бягства има и от Алкатраз".

"Аз мисля, че историческия преглед, който направи колегата Кирилов, показва, че през годините и не само у нас е имало такива случаи", още по-мъдро добави зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Точно така, точно така. Това сме ние - Радо, Владо и графчето. Значи, благодарение на нас и България се прославя като родина на едни съвременни монтекристовци, каквито сме ние, което е добре за Европредседателството, пък и въобще.

Приключвам, че идват празници. Ама как добре ни познава вътрешният министър Валентин Радев, виж го ти... Питали го дали сме минали границата: "Те от затвора избягаха, вие ме питате за границата". Духовит е този човек, харесва ни... По принцип щяхме да им пратим поздрави от границата, ама нямаше по кого да предадем. Май всички почиваха, но живи и здрави, другият път.

Айде, ще тръгваме. Малко ще ми липсва България. Ако не друго, тук наистина весело си живеем. Но пак ще си дойда...

Поздрави!