В България образованието винаги е било на почит и българите винаги сме приемали училището като на неотменна част от нашия български свят. И макар в наши дни много училища да са завинаги затворени, ние не губим надежда, че някога те отново ще бъдат възродени.

Започваме рубриката „(Не)познатите училища“, за да разкажем за някои от най –известните български училища, създадени от българи, които разбират, че образованието е единственото условие за народен напредък и пресперитет на България, с помощта на други българи, които ги подкрепят морално и финансово, а впоследствие и с подкрепата на държавата, приела развитието на образованието за своя неотменна кауза.

Започваме с Априловската гимназия в Габрово, наследник на първото българско светско училище, т.нар. Габровско взаимно училище. Гимназията носи името на Васил Априлов, известния габровец възрожденец.

Едва единайсетгодишен, той заминава в Русия, завършва немска гимназия в румънския град Брашов и учи дори две години медицина във Виена, но по здравословни причини прекъсва следването и после животът му така се стича, че става заможен и успял търговец в Одеса.

В 1831 Васил Априлов прочита книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“ и това бележи решителен поврат в живота му, защото той разбира, че успелият само за себе си човек не може да се смята за успял, ако не направи нещо и за своя народ. 

По това време негов близък приятел е Николай Палаузов, също габровец и също търговец в Одеса, макар и с много по - скромни възможности. Васил Априлов споделя с него идеята си да отвори училище в родното Габрово, а Николай Палаузов  не само я приема, но и е готов всяка година да отделя по 2000 гроша за построяването и издръжката на бъдещото училище. Да не забравяме обаче, че по това време България като държава я няма на картата и че макар във всички сфери на живота да се забелязва оживление, нямаме български училища, ако не броим килийните, които обаче са с религиозен характер.

В тези години в Букурещ вече има солидна българска колония и много богати българи, между които и габровци. Ето защо Васил Априлов и Николай Палаузов решават да потърсят от тях основно финансова подкрепа, защото днес може да изглежда лесно да се отвори училище, но ние говорим за едно съвсем друго време, а и за отварянето на първото българско училище...

В Букурещ заможните габровци се ентусиазират и веднага дават финансова подкрепа, като особено активни са братя Мустакови. Освен това те споделят възгледите на Васил Априлов обучението в бъдещото училище да е по Бел - Ланкастърския метод, широко разпространен през първата половина на XIX в. по света и прилаган в места, където няма развита училищна мрежа. С две думи, по тоя метод, у нас познат като взаимоучителен, под надзора на учителя някои от по-напредналите ученици обучават част от съучениците си.

Та на братя Мустакови Васил Априлов и Николай Палаузов дават ръководство за обучението по този  метод и други „нужни книги“ да ги преведат за бъдещото училище, а те с още един богат габровец - Бакалоглу свършват работа. Намира се и учител, и то не е кой да е, а известният възрожденец Неофит Рилски.

Докато Неофит Рилски изучава в Букурещ метода и тече отпечатването на първите учебници, той написва и „Българска граматика“, първата граматика на българския език, като идеята е новобългарският, а не църковнославянският („езикът“ в килийните училища) или гръцкият език (по това време у нас е имало гръцки училища) да стане основа на светското образование в България.

 В 1833 в Габрово полагат основния камък на скромна сграда (днес не е запазена), а на 2 януари 1835 Габровското взаимно училище отваря врати. Обучението е продължавало 2 години и децата са изучавали  българска граматика, аритметика, география, история, естествознание, вероучение, нравоучение, и хигиена. Имало е и строг училищен правилник, а училището се е ръководело от народни избраници, които са давали отчет за направените разходи, финансирани от габровци и в града, и извън пределите на България, както и за постигнатите от учителите и учениците резултати.

Примерът на габровци се оказва заразителен и за 5-6 години по българските земи по модела на Габровското отварят врати 12 училища, а след още 4 години училищата стават над 50. Трийсетина години по – късно, в 1868, те вече са над 500...

Пет години след откриването на Габровското училище Васил Априлов и Николай Палаузов му даряват книги и така там се създава първата училищна библиотека в България.

Разбира се, въпросът с учителите е стоял на първо място, но богатите българи, финансиращи училището, помислят и за това. Освен за издръжка, финансираните средства са „отивали“ и за стипендии на прилежни ученици, изпращани да продължат образованието си в Русия,  с условието после да се върнат и работят като учители в Габровското училище.

Един от тях е Тодор Бурмов, след Освобождението 1878 първият български министър – председател. Като стипендиант на училището, той завършва Киевската духовна академия и когато в 1857 се връща и започва работа като учител, освен че реформира учебните програми, прави училището и класно, което означава, че в него учениците вече са в отделни класове и с отделни учители.

Междувременно Васил Априлов е предложил да се вдигне нова сграда на училището, освен че е открил и подписка за събиране на средства. Скоро след това той умира, но се оказва, че е завещал 60 000 сребърни рубли за строежа и за стипендии на отлични ученици.

Ето защо в 1851 полагат основния камък на нова сграда, но цялостното ѝ изграждане се забавя не само защото е трябвало много разрешителни от официалната турска власт и всякакви други документи, което е ставало много бавно, но и защото идеята е да се построи не просто сграда, а сграда, която да наподобява  Ришельовския лицей в Одеса.

В целия си блясък тя е открита в 1873 и така Габровското училище става първото в България със собствено и построено специално за целта здание, а година преди това то е и издигнато в ранг „гимназия“, и започва да се нарича Габровско главно мъжко реално училище, от което излизат първите възпитаници със средно образование в България, нищо че все още сме под турско робство.

И когато на 29 юли 1875 директорът на първата гимназия в България Райчо Каролев връчва тържествено дипломите на първия випуск, казва следното на зрелостниците: „Каквото поприще и да си изберете, старайте се с чест и полза да изпълнявате своето обществено призвание. Като по-образовани от другите, бъдете представители на най-добрите нравствени качества на обществото, ревностни изпълнители на длъжността на Вашето звание, като не преставате да се грижите да украсявате себе си с най-добрите человечески умствени и нравствени качества...” И това са думи, отправени към завършващи в 1875 година ученици....

Може би тук е мястото да отбележим заслугата на Васил Априлов и Николай Палаузов, но също така и да кажем, че училището е нямало да го бъде, ако не са били десетките богати българи тогава, истински родолюбци, защото още преди създаването му, а и през целия период до Освобождението, тези хора не спират да дават пари за Габровското училище, а това означава и за образованието на България.

И макар по време на Априлското въстание 1876 училището да е затворено от турските власти, защото много от неговите възпитаници взимат участие във въстанието, и макар по време на Руско – турската освободителна война 1877-78 в него да има пункт за събиране на дрехи, а някои казват, че е и лазарет за ранените руски войници и български опълченци, още на 18 август 1878, т.е. 5 месеца след Освобождението, Габровското главно мъжко училище става държавно и от новата учебна 1878-79 година започва да се нарича Държавна мъжка реална гимназия.

А от 1889 нейното име става Априловска  гимназия и така е известна и днес, въпреки че в наши дни официалното ѝ наименование е Национална Априловска гимназия.

В ония години там учителстват изявени българи като Трайко Китанчев, Цв. Радославов (авторът на химна на България), Евтим Дабев, Иван Урумов (авторът на първите български учебници по ботаника, зоология и минералогия), Станимир Станимиров (църковен историк), Сава Сирманов и много други, а учениците са от всички краища на Отечеството.         

От 1916 Априловската гимназия пък вече е смесена и до 1944 запазва водещото си място в българската образователна система.

Десетки са известните ѝ възпитаници, стотици са, и ние можем да не знаем днес имената на някои, но всички те са достойни българи за своето време, допринесли за развитието на България, като писателя Алеко Константинов, Тодор Бурмов (първият български министър - председател), Емануил Манолов (основоположникът на българското композиторско творчество), Стефан Бончев (геолог и първият български тектоник), Петко Стайнов („бащата“ на академичното право у нас), Кольо Карагьозов (индустриалец и почетен немски вицеконсул в Габрово),   писателят Ран Босилек, Иван Калпазанов (фабрикант, първият футболен съдия в Габрово), Лазар Донков (създателят на Етнографски комплекс Етъра край Габрово), акад. Никола Михов (библиограф и статистик), д-р Никола Недков (един от основателите на катедрата по пластична хирургия в ИСУЛ), инж. Симеон Недков (изобретателят на първите български чугунени радиатори), инж. Цветан Недков (изобретателят на първия български тъкачен стан), Минчо Генчев (основателят на българската академична политология), ген. Иван Фичев (началник на Щаба на армията, военен министър, историк и академик), Теофана Антонова (една от първите български авиаторки), Иван Метев (първият български дипломиран текстилен инженер) и така нататък и така нататък, край нямат...

И да кажем още нещо – някога предците ни наистина са имали съзнанието, че образованието на народа е условие за просперитета на България, защото през всичките тези години не спира потокът от дарения – и от богати, и от не толкова богати българи за Априловската гимназия, като: д-р Петър Цончев (100 000 златни лв за бедните ученици),  Стоянка Калпазанова (300 000 златни лв за построяването на гимнастически салон), Шейтанови (  7000  златни лв за награди на бедни, но отлични ученици), Недка Паякова (голяма сума за „силен по успех беден ученик и ученичка от Габрово, докато завършат гимназия от първи до последен клас“), Ана Гунчева (20 000 златни лв, от чиито лихви да се дава стипендия на добър по успех и поведение беден ученик), Марина Борова (5000 златни лв, от чиито лихви да се закупуват книги и учебни пособия на най-бедните и прилежни ученици и отделно дарява 2 къщи в Габрово, 2 ливади по 10 дка едната, ценни книжа и златни вещи на обща стойност около 450–500 000 златни лв), Тома Цоков (20 000 златни лв за награди на двама зрелостници, представили се най-добре на изпита по български език), Петър Пенчев (100 000 лв за благотворителен фонд за подпомагане на бедни ученици), ген. Христофор Хесапчиев (70 000 златни лв. за учебни пособия за най-прилежните и бедни ученици и награди на трима от възпитаници, отличили се по отечествена история), Надежда Тодорова(10 000 златни лв за фонд за подпомагане на бедни ученици), Стефан Иванов (50 000 златни лв за награди за написване на най-хубава работа с военен сюжет, за премии за добър успех и поведение на абитуриент или абитуриентка и за облекло и подаръци за бедни ученици и тяхното летуване), Иван Марокинджиев (50 000 златни лв, от чиито лихви да се подпомага училищната трапезария и двама бедни, с примерно поведение и добър успех ученици), братя Попминкови (30 000 златни лв, с чиито лихви да се награждават бедни ученици, проявили старание по физическо възпитание), Райна Вълчева (10 000 златни лв за  бедни ученици), наследниците на Пенчо Гладнев (10 000 златни лв. за фонд за бедни ученици), Златка и Илия Ряскови(няколко пъти, но общо  182 522  златни лв за бедни ученици  с добър успех и отлично поведение и проявили „своето родолюбие“), Константин Йотев (23 300 златни лв), Сия Пецова (50 000 златни  лв за беден абитуриент или абитуриентка, който има най-висок успех), Христо Чернев (50 000 златни лв  за награди на най-скромния ученик от гимназията, независимо от материалното му положение), Марийка и Марин Табакови (300 000 златни лв за построяване на летовище за учениците на Априловската гимназия) и така нататък и така нататък, просто не можем да изброим всички, но можем да кажем така – славно време на славни българи, благодетели на ученици, благодетели на образованието и благодетели на България... 

Днес Априловската гимназия е авторитетно и престижно училище.  Тук има две езикови паралелки с изучаване на английски и немски език, а като втори език - френски, руски и гръцки, и две хуманитарни паралелски - с български език и литература и с история. Предлагат се специализирани извънкласни форми на обучение, като журналистика, народопсихология, етнография, археология и риторика. Априловската гимназия има и камерен смесен хор и театрална работилница, издава сборник с ученически творби „Денница”. От 90-те години на ХХ в. пък училището е организатор на Априловите дни на културата, всяка година през май, на които се провеждат  ученически семинари, изнасят се театрални представления, концерти, провеждат се и  литературни четения.

Излишо е да пишем, че и днес е гордост да завършиш Априловската гимназия в Габрово и че възпитаниците й се гордеят със своята гимназия. Може би затова един от най – вълнуващите моменти в ритуала на училището е клетвата, която всеки нов ученик, пристъпвайки прага на гимназията, чува, а когато завършват, изправените на крака зрелостници в един глас казват: „Аз, възпитаникът на Априловската гимназия, напускам своя духовен дом. Задължавам се да имам усърдие в науките и занапред, да страня от невежеството и да презирам духовната леност. Да имам за свята длъжност да славя името и да защитавам честта на Националната Априловска гимназия. Заклех се!“

Няма какво да добавим, освен едно голямо браво за Априловската гимназия в Габрово.

Архивните снимки са предоставени от Националния музей на образованието – Габрово.