Да заемеш 5-то място в списъка на 100-те най-добри актриси за всички времена определено те нарежда завинаги в историята. И го прави една дама, родена в Стокхолм. Грета Гарбо получава Оскар за цялостната си кариера през 1955г. А с незабравимите си роли е икона и до днес. Замълчаваме и й даваме думата...

В нашия свят няма място за голямата любов и за да я изпита човек, трябва да заплати с живота си.

Не трябва да се омъжваш, за да имаш добър партньор и приятел в живота.

Не си се представям в ролята на съпруга - ужасна дума.

Няма никой, който да ме иска - не мога да готвя.

Животът би бил толкова прекрасен, ако знаехме какво да правим с него.

Всеки, който се усмихва постоянно, крие издръжливост, която е почти плашеща.

Никога не съм казвала "Искам да бъда сама". Казвала съм само "Искам да ме оставят на спокойствие", което не е едно и също нещо.

Има много неща в сърцето, които не можеш да споделиш с друг човек. Те са твои лични радости и скърби, които никога не можеш да изкажеш. Когато ги кажеш, губиш част от себе си.

За да покажеш достойнствата си се иска много повече ум, отколкото за да прикриеш недостатъците си.

Изглежда има закон, който урежда всички наши действия, така че аз никога не правя планове.

Аз вярвах, че съм надарена с особени сили. Опитвах се да намеря обяснение и за хладното си отношение към киното, и към заобикалящите ме мъже и жени. Намирам, че причината за това е, че цял живот съм действала въз основа на реалистични преценки.

Иска ми се да бях свръхестествено силна, за да мога да оправям всичко, което не е наред.

Аз водя монашески начин на живот: нужни са ми само четка за зъби, парченце сапун и тубичка крем.

Историята на живота ми трябва да включва задни входове, тайни врати и асансьори и други всевъзможни начини, по които съм минавала, за да остана поне за малко настрана от голямата шумотевица.