На 10 февруари 1755 година умира френският мислител от епохата на Просвещението Шарл дьо Монтескьо. Той бил всестранно развита личност – висш аристократ, писател, юрист, социолог. Но остава в историята предимно като философ и мислител. А определено в тази е дал много на света. Привеждаме доказателства...

Всеки народ заслужава съдбата си.

В стремежа към остроумие често се казва само глупост.

Ако ние искахме само да бъдем щастливи, лесно бихме го постигнали. Ние обаче искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това е трудно, защото ги смятаме за по-щастливи, отколкото са.

Всяка власт корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно.

Безполезните закони отслабват нужните закони.

Законите трябва да имат еднакъв смисъл за всички.

Всеки човек, който има власт, е склонен да злоупотреби с нея.

Принципът на демокрацията се руши не само тогава, когато се губи духът на равенство, но и тогава, когато духът на равенство се довежда до крайност и всеки иска да бъде равен на онези, които той е избрал за свои властници.

Всеки гражданин трябва да може да умре за Отечеството, но никой не е длъжен да лъже заради него.

Тези, според които сляпата съдба е създала всички явления в света, казват всъщност една голяма нелепост, защото какво по-нелепо има от това, да твърдиш, че някаква сляпа съдба би могла да създаде разумни същества.

Понякога мълчанието е по-изразително от всяка реч.

Страхът кара хората да се отбягват един друг, но щом забележат, че страхът е взаимен, те веднага започват да се сближават.

Завистникът е враг на самия себе си, защото страда от злото, което сам е причинил.

Надутостта е щитът на глупаците.

Ораторите често наваксват с дължина това, което не им достига на дълбочина.

Жената има само една възможност да бъде красива, но за да бъде привлекателна има сто хиляди възможности.