Всички ще умрем, а сега наздраве

15:53, September 30, 2019 | От New Me

                Всички ще умрем, а сега наздраве

На 30 септември 2013 г. от този свят си отива големият български режисьор, човекът с неповторима душевност и велико чувство за хумор - Рангел Вълчанов

На 30 септември 2013 г. от този свят си отива големият български режисьор, човекът с неповторима душевност и велико чувство за хумор - Рангел Вълчанов. Успяваше да се надсмее над себе си, над дребнавите ни проблеми и глупавата ни действителност, но в същото време можеше и да докосва, разтърсва и обръща с главата надолу душата ни, всичките ни емоции и чувства. 

Обичащ безумно българското и българите, с всичките ни комплекси, особености и слабости. Тогава, когато дори самите ние не се харесваме и понасяме. И извръщаме поглед от това, в което сме се превърнали. Рангел Вълчанов обаче не извръщаше очи, обичаше да наблюдава, оправдаваше дори недостатъците на българина, комплексите му, колкото и да го ядосваха или хвърляха в смут и размисли понякога. Може би, за да имаш комплекс, значи си една идея по-интелигентен, повече мислиш, склонен си да се обиждаш и да обиждаш. Или поне така гледаше Вълчанов.

Невена Коканова: 10 филма, които всеки трябва да гледа

Гледаше на българската съдба като на нещо, което трябва да обичаш, без значение колко те наранява и дори омерзява на моменти. Или ако не можеш да я обичаш, поне да се надсмиваш над нея - "Живеем във време на унижения и себеунижения, и само хуморът е онзи, който може да ни спаси по някакъв начин".

А когато се сблъскваше с истинската простащина, още повече се замисляше дали нещо не е направил както трябва като режисьор, дали не е и негова вината, че следващите поколения не са по-добри. 

С десетки филми зад гърба си, с няколко книги и любими участия в медиите, в които успяваше в рамките на 10 минути да те разсмее и разплаче, да те възвиси и да те приземи, да те отчае и да те накара да повярваш, че всичко е възможно, че ти можеш всичко.

Кадри от филмите: © НФЦ / YouTube

Отсам екрана: Вечните български филми (1 част)

Ако не сте гледали златните му филми "Лачените обувки на незнайния воин"; "А сега накъде"; "Инспекторът и нощта"; "Вълчицата"; "Следователят и гората"; "На малкия остров" и др., непременно поправете тази грешка. Ако пък сте ги гледали, пуснете си ги отново - ще ги преоткриете и ще преоткриете и себе си в тях.

А чели ли сте книгите му? За "Хем съм сам, хем няма никой" ще ви открехнем малко вратата и ще ви оставим да надникнете:

"Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждте книги ми доказват липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи..."

Но може би най-любимата ни книга на Рангел Вълчанов е онази, в която ще срещнете една голяма изповед, поднесена така, както само душата на режисьора може. Вземете и я прочетете, обещаваме ви, че няма да сте същите след тази книга. Поклон пред големия Рангел Вълчанов и както казва: "Всички ще умрем, а сега наздраве!"...

Imasmi web loading