На 10 октомври 1963 г. в усамотена къща, само сред най-близките си хора, от този свят си отива ненадминатата френска певица Едит Пиаф. Родена на 19 декември 1915 г., тя остава и до днес една от най-великите в музиката. Започнала от улицата и стигнала до върха. Миньончето с могъщия глас, жената, която до края на живота си не признава граници и не следва чуждите морални норми.
Днес си спомняме за нея не само с песните, но и с думите й.
Пеенето е начин да избягаш. То е друг свят - сякаш вече не си на земята.
Вярвам, че за любовта трябва да платиш с горчиви сълзи.
Не искам да умра като старица.
Не ме интересува какво говорят хората. Пет пари не давам за техните закони.
Колкото и добра да е музиката, не можеш да пееш с посредствени думи.
Къде съм изгубила парите си? Не съм ги губила, просто никога не съм знаела къде отиват...
Любовта е борба, големи, тлъсти лъжи и няколко плесника през лицето.
Всичко, което съм правила през живота си, е да не се подчинявам.
Хората казват, че мога да изпея телефонния указател и да го накарам да звучи добре.
Искам да накарам хората да заплачат, дори, когато не разбират думите ми.
Бог ми е позволил да спечеля толкова много пари, защото е знаел, че ще ги пръсна всичките.
Смъртта не съществува.
Смъртта е началото на нещо.