Тази статия нямаше да я напишем, ако на 3 март не празнувахме 140 години от Освобождението и ако за кой ли път не се чуха гласове, че Руско – турската война Русия я почва само за свои си интереси, което ни накара да се върнем назад във времето... Но да караме подред...

Към края на ХIХ век в Европа отдавна има национални държави, Великобритания, Франция, Германия, Австро - Унгария и Русия са вече Велики(те) сили, а ние все още сме под турско робство. И ако възлагаме надежда на някоя от Великите сили да ни помогне, това е Русия, защото тя открай време не й се плаши на Османската империя и воюва с нея, а и тогава вярваме, че ние и руснаците сме братя християни и братя славяни...

Но независимо от това през пролетта на 1876 ние вдигаме (Априлското) въстание, смазано с нечувана жестокост... Комисия в състав - секретарят на американското посолство в Цариград Скайлър, секретарят на руското посолство княз Церетелев и кореспондентът на вестник „Дейли нюз“ американецът Макгахан обикалят районите на въстанието и публикуват потресаващ доклад за бруталното насилие на турците над мирното население.

Вижте още: Асен Йорданов учи американците на авиация

Вестниците в Европа гръмват, европейската общественост призовава правителствата за незабавна промяна на политиката към Османската империя и все пак най – бурно реагира руското общество, а някои славянофилски кръгове направо настояват за война с Империята.

През есента на 1876 Александър II (този на коня на паметника пред Народното събрание) заявява, че ако балканската криза не се разреши по дипломатически път, ще предприеме мерки по свое усмотрение. В края на годината Великите сили се събират на конференция в Цариград и предлагат на турското правителство проект за автономия на българските земи, но то го отхвърля, отхвърля и следващия сходен опит, направен в края на март 1877 в Лондон...

На 12 април 1877 в Кишинев (днес столицата на Молдова, тогава град в руската „провинция“ Бесарабия) Александър II огласява манифест за започването на война с Османската империя... Съюзник на Русия става Румъния, която има сметки за уреждане с турците, Сърбия – по същите причини и Черна гора, която е под турско робство.

Предишната есен руското главнокомандване се е съгласило дошлите в Кишинев 1000 български доброволци да сформират формирование, наречено опълчение (от „опълчвам се“), но понеже нашите хора не са особено дисциплинирани, не им се марширува и не им се правят тактически упражнения, а вечер се напиват по кръчмите, само един генерал - Столетов приема да им стане командир...

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

В края на април прехвърлят опълчението в румънския град Плоещ и в него се записват и наши емигранти от Румъния; всякакви хора от България - учители, търговци, овчари; участници в Априлското въстание, а  и 28 спасили се Ботеви четници... И на тези 7526 мъже като им подаряват знаме, извезано от монахини в руския град Самара, те така го приемат, че присъстващите се просълзяват...

И да кажем, че оттук – нататък ще разкажем само основните събития в Руско – турската война, иначе статията ще стане твърде дълга...

В нощта на 15 юни 1877 между румънския град Зимнич и нашия Свищов по понтонни мостове руската армия преминава Дунава, но  преди това полковник Пушкин, син на големия поет Александър Пушкин, посочва далечината и казва на войниците си: „Погледнете – пред нас е България. Свещена славянска земя. Там гинат нашите сестри и братя. Те чакат нашата помощ...”

И започва Руско - турската война... В Свищов руската армия се разделя на Източен, Западен и Преден отряд. Първите два са щели да действат в западна и източна посока от Свищов, а Предният отряд, в който е и Българското опълчение, начело с генерал Гурко е трябвало да поеме в южна посока, да освободи по пътя си българските селища и да установи контрол върху проходите в Стара планина, като така „отвори“ най – прекия път на руската армия към Цариград.

Вижте още: Емблематичният Тодор Ф. Чипев

На 25 юни генерал Гурко с част от отряда освобождава Търново, а след ден в града влиза и останалата част с нашите опълченци. По пътя дотук благодарните хорица по селата са благославяли освободителите си, черпили са ги с вино и с каквото Бог дал, а в историческата столица на България търновци ги обсипват с цветя...

В това време на другия край на България Осман паша с корпуса си поема от Видин към Никопол, но Западният отряд го изпреварва. Тогава Осман паша завзема „стратегическия“ Плевен - оттук минава пътят Русе - София, има и път към Севлиево, Габрово и Шипченския проход, оттатък който не се стига трудно до Цариград... Осман паша започва да строи редути (укрепления, окопи) и благодарение на тях руснаците не успяват да влязат в Плевен.

От Търново Предният отряд стига и преминава прохода Хаинбоаз (Прохода на републиката), но пътят е така тесен, че руски сапьори го разширяват, а където не успяват, с български помагачи носят оръдията на ръце. После поемат към Казанлък и след ожесточен бой го освобождават. Казанлъчани дават ечемик за „руските“ коне, фурните пекат хляб за победителите, радостта е голяма...

Оттам Предният отряд достига Шипченския проход, „държан“ обаче от турците. „Притискат“ ги от тази страна, а от другата ги притиска Габровският отряд и след яростен бой проходът става „руски“. После тръгват към Стара Загора, освобождават я, старият Петко Славейков държи прочувствено слово, духовенството отслужва молебен, всичко живо се радва на свободата...

Вижте още: Аспарух Лешников, когото целият свят нарича Ари

В това време руснаците за втори път атакуват Плевен, но дали защото не разполагат добре частите си, дали защото не действат в синхрон, дали има друга причина, но и този път атаката е неуспешна. Тогава главнокомандването се обръща за помощ към съюзника си Румъния и скоро тук пристигат многочислени румънски части.

Турското главнокомандване пък нарежда армията на Сюлейман паша плюс башибозук и черкези в Албания да се прехвърлят в България и през Шипченския проход да се доберат до Плевен. Английски кораби ги стоварват тия в Дедеагач (днес гръцкият град Александруполис), а после с железница стигат на петдесетина км от Стара Загора, че там е имало жп гара...

Без да знае това, генерал Гурко с група руснаци и опълченци е поел към Нова Загора, затова друга група заема позиция на 4 км от Стара Загора, а трета група остава в града... Там обаче заприиждат мъже, жени, деца и каруци с ранени, които казват, че на юг убиват, грабят, изнасилват и палят наред и много по-късно ще се разбере, че Сюлейман паша е наредил на ордите си по пътя към Стара Загора да заличат всичко българско от лицето на земята...

И на 4 км преди Стара Загора започва бой, но турските табори (военни дружини) нямат брой и чет, а нашите хора са малко... В най – драматичния момент идват и старозагорци и с пушките на убитите се включват, но понеже турците все прииждат и прииждат, „нашите“ решават да отстъпят и „завардят“ Шипченския проход, че Сюлейман паша и ордите му да не могат да преминат Стара планина и продължат към Плевен...

Да се бият с тях остават две опълченски дружини, малко руснаци, малко казаци и подполковник Калитин... И да кажем, че в този ден за Самарското знаме загиват петима опълченци и подполковник Калитин и че българин успява да спаси знамето, така че по - късно генерал Столетов признава: „Боят при Стара Загора показа, че българите могат да се бият и умират като герои...”

Вижте още: Дали знаем как изглежда истинската благотворителност

А когато турците нахлуват в града, настъпва адът на земята - заклани са 14 500 мъже, 10 000 момчета, момичета и жени са отвлечени, а от подпалената Стара Загора нищо не остава... Малцина се спасяват, а след Освобождението много от тях никога не се завръщат и даже се е смятало, че на това кошмарно място едва ли някога могат отново да заживеят хора...

Междувременно руснаците сформират Южен отряд (с 5 „подотряда“) начело с генерал Радецки за контрол на старопланинските проходи, а на Шипченския проход, откъдето преполагат, че ще се опита да мине Сюлейман паша с ордите си, пращат „подотряда“, съставен основно от нашите опълченци начело с генерал Столетов...

Отбраната на Шипченския проход продължава цели шест дни... На днешния връх Шипка (тогава Свети Никола) се позиционират 5000 опълченци и 2500 руснаци, а в ниското - Сюлейман паша с 38 000 турци, черкези и башибозук, оръдията няма да ги броим...

На 9 август 1877 цял ден по „урвата дива“ се води яростна битка, а ранените опълченци и руснаци само приемат първа помощ и отново се връщат в боя... На 10 август по обяд черкезка конница напада в гръб нашите и обръчът започва жестоко да се стяга... А привечер жаждата става така непоносима, че 12 момчета решават да слязат до извора в ниското... Пътьом трима от тях са убити; при извора раняват още трима, на връщане останалите влизат в ръкопашен бой с някакви турци и накрая с вода на върха се връщат само трима...  

На 11 август сутринта ордите обграждат Шипка от три страни... Дванайсет пъти атакуват и дванайсет пъти са отблъснати, но не спират да прииждат... И когато привечер са на самия връх, а нашите опълченци вече се бият с голи ръце, защото пушките са извън строя, а патрони няма, откъм пътя за Габрово се задава генерал Радецки с подкрепление... После боят продължава още три дни, Шипченският проход е удържан и Сюлейман паша не успява да го премине...

В това време в Плевен нещата стават драматични. Турците там се снабдяват с провизии от Ловеч, пълен с турска войска, черкези и башибозук, ето защо едно руско формирование поема към града. Разбрал това, Осман паша праща „жива сила“, но тя не успява да стигне до Ловеч и след яростен бой руснаците го освобождават.

Вижте още: Непознатият Сирак Скитник

След седмица руското главнокомандване взима решение за трети път и от три страни да атакува Плевен... Генерал Скобелев със своите войници успява да пробие турската отбрана и води 30 - часов нечуван бой с пет турски контраатаки... И макар да имат шанс за победа, от другите две посоки не успяват с атаките и главнокомандването заповядва за трети път да се отстъпи от Плевен...

И тогава на сцената на този нескончаем военен „спектакъл“ се качва генерал Тотлебен... По негова идея са превзети Горни Дъбник, Телиш и Враца и така пътят на провизиите към Плевен е отрязан, освен и че  този талантлив тактик вдига бентове в двете рекички с 24 воденици със складирано от турците брашно, а после взривява верижно бентовете... Оттук – нататък Плевен е блокиран всякак и отвсякъде...    

Близо два месеца Осман паша и неговите 40 000 войници издържат... На 28 ноември той обаче решава да направи опит да пробие блокадата и се изтегли към София, но след ожесточен бой капитулира и се признава за победен...

Оттам нататък всичко се развива много бързо. Руски формирования и български добороволни чети преминават Стара планина, макар снегът да е над 2 метра... Започва настъпление по всички линии и на 23 декември генерал Гурко освобождава София, на 27 декември за втори път е освободен Казанлък, на 28 декември при Шейново е пленен Вейсел паша и Централната (му) армия, в началото на януари е освободен Пазарджик, после Пловдив и селата наоколо, на 8 януари руснаците влизат в Одрин, а скоро стигат и на 20 км от Цариград...

Великобритания изпраща в Мраморно море флот да не би руснаците да превземат Цариград, а в това време дипломатите на Русия и Османската империя водят усилени преговори и на 3 март 1878 (по нов стил) в Сан Стефано те са финализирани... Нататък знаем какво става, но то е друг сюжет..

А сега да кажем и още нещо. След края на войната Генералният щаб на руската армия 12 години събира лични и полеви дневници, спомени, записки и всякакви такива документи и ги издава в 97 тома.

Вижте още: Секвоите на Цар Фердинанд

Та според тях в Руско – турската война взимат участие и 30-35000 българи. Те са преводачи, разузнавачи и водачи през Стара планина на руската армия, членове на доброволни отряди и чети, с трофейно турско оръжие пазят обществения ред и се справят с башибозушките мародери, помагат с храна и провизии. За руската армия старозагорци дават ризи, долни дрехи, партенки, кърпи; Търново, Елена, Ловеч, Свищов, София, Троян, Тетевен и Етрополе - дрехи, а в ледената зима на 1877-78 габровки изплитат хиляди чорапи, ръкавици и фланели.

Габровци разчистват Шипченския проход, габровци помагат на връх Шипка да се изкопаят траншеи, габровци, сред които жени и деца, носят вода. През зимата на 1877-78 в Етрополския край българи денонощно разчистват пътя от двуметров сняг, теглят или пренасят на ръце оръдия, вадят от преспите коли и премръзнали руски войници, в Троянския проход пък местни прокарват в снега път с помощта на 200 бивола, теглят оръдия и военни коли....

Още в Свищов в 50 къщи разполагат ранени войници, Девическия манастир в Казанлък го превръщат в болница, ранени войници ги лекуват в къщи в Стара Загора, Севлиево, Бяла, Русе, Разград, Ловеч, Враца, Казанлък, Енина, София, Орхание (Ботевград), Пазарджик, Пловдив, Мъглиж, но най – вече в Габрово...

Вижте още: Трудните истини за Ботевата чета

По сведение на руски офицери там е спасен животът на хиляди руски войници, опълченци и бежанци от Южна България. Априловската гимназия я правят на болница, после и Девическия манастир, а накрая и къщите стават лазарети... В боя за връх Шипка габровци с направени от тях носилки носят ранените до санитарните пунктове, а през зимата на 1877-78 при -20 градуса всеки ден от Шипченския проход докарват по 200 премръзнали офицери и войници...

И понеже трябва да свършваме, да завършим така - какви свои цели е имала Русия в Руско – турската война 1877-78, за нас няма значение. Нека просто пребъдат във времето вечната памет и вечната слава на войниците в руската армия и нашите опълченци, защото в 1877-78 на свещената българска земя и под свещеното българско небе те мъжката се сражават и гинат за свещената българска свобода...

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица