„Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.” – Алберт Айнщайн.

Вероятно повечето от вас са чували известната сентенция на Айнщайн. Вероятно сте се замисляли върху нея, а вероятно и от опит сте установили нейната истинност. Защо обаче приказките, вълшебните приказки, са толкова важни за правилното развитие на децата? Какво провокират те в детското съзнание, как му въздействат и как го оформят? И защо децата, на които са четени повече вълшебни приказки, обикновено се превръщат в по-интелигентни, по-разумни, по-духовно обогатени възрастни? Нека се спрем на някои от причините зад този факт...

Четенето на вълшебни приказки активира и развива въображението

За малкото дете светът е едно изключително шарено, любопитно и мистериозно място за пребиваване. Жалко е, че не можем да запазим спомена за това усещане – за чистосърдечното изумление от всички неща, за жаждата да ги разберем, изучим, попием и опитаме. В света на детето всичко е възможно, всички магии са истина и всички чудеса са реални. Четенето на вълшебни приказки развива въображението, абстрактното мислене и способността за разсъждение върху хипотетични ситуации.

Вижте още: Момче или момиче? Какво гласят поверията...

Докато четем приказки на своето дете, за него всичко, което се разиграва в тях, е почти толкова реално, колкото самата реалност. То мисли, чувства, разсъждава заедно с героите и преминава заедно с тях през техните перипетии. Неслучайно децата винаги имат купища въпроси – защо героят постъпва така, не го ли е страх, това добро ли е или е лошо, какво се случва след края на приказката.

Важно е родителят да бъде търпелив и да отговаря максимално кратко, просто и разбираемо на тези въпроси. За детето това не е просто някаква въображаема ситуация. За него всичко случващо се в приказката е въпрос на живот и смърт, точно както и за любимите му герои. Редовното четене на вълшебни приказки не е просто развлечение за детето – то е възможност да обогати съзнанието си, да изживее всички тези епични приключения през собственото си аз, да научи важните неща от тях и да ги използва по-късно в живота си, без дори да си дава сметка за това.

Вълшебните приказки са първият морален компас за детето

Една от най-важните характеристики на вълшебната приказка е, че тя съдържа в себе си най-базовото, най-първото и най-основното разделение между добро и зло, с което детето някога се сблъсква. В идеалния случай детето не е срещало в живота си истинско зло – неговите несгоди са предимно от най-елементарен, битов характер и то няма понятие за лошите неща и хора по света.

Вижте още: Бебешките аксесоари, които не трябва да купувате

Не е случайно, че повечето вълшебни приказки за деца са изпълнени с насилие, чудовища, убийства и други зловещи неща. Често родителите се смущават от този факт и избягват да четат такива приказки на децата си, но това всъщност е една много криворазбрана „услуга“. Още от древността детските приказки и песнички са изпълнени с неназовани ужаси и героите в тях са поставени в тежки ситуации с много премеждия.

Това не е случайно. Този подход към детската душа и психика приравнява детето към възрастния, той не му спестява някои тежки истини и факти от живота. В миналото да бъдеш подготвен за злото във всичките му форми е било първата предпоставка за чисто физическо оцеляване. В днешни дни това не е точно така. Приказките се четат в топлото легло, под пухкавото одеялце и са последвани от целувката на мама. И все пак душата на детето е същата. То разбира, усеща, мисли и се учи. Научава се да различава добро от зло, морално от подло, достойно от низко, честно от нечестно.

Вижте още: „Ами сега какво да го правим това бебе?“: отговаря Евгения Даракчиева

Детето винаги иска да прилича на героите от любимите си вълшебни приказки. Съпоставяйки се с тях, то се опитва да бъде добро, да постъпва честно и смело, да се жертва в името на другия и да помага на околните. Това са много важни качества, които сякаш все по-трудно срещаме в хората около себе си. И именно нашите деца са наследството, с което ние можем да се опитаме да направим бъдещия свят едно малко по-поносимо място за живеене. Децата, които от ранна детска възраст четат, мислят и се учат да различават доброто от злото стават едни пълноценни и смислени възрастни, с които ще имате поводи да се гордеете.

Вълшебните приказки съдържат архетипни образи, които служат на детето за ориентир в света

Архетипният образ представлява първообраз, събирателна идея за различните феномени. Докато четете приказки на вашето дете, то бавно и сигурно ще натрупва арсенал от знания за природата на човека и за същността на света. То ще попива информация от колективното знание на всички свои предшественици и ще организира по-успешно понятията в съзнанието си.

В науката за културата съществува разделение между два типа памет – културна и комуникативна. Комуникативната памет е всичко това, което детето ще разбере от своите родители, от своите баба и дядо, от приятелите и познатите си. Тя се предава чрез живото общуване и е особено важна за адекватно поведение в ситуации от ежедневието.

Вижте още: Моля, не правете тези неща с бебето си

Културната памет, от своя страна, представлява знанието, което идва към детето от незапомнени времена. Тя е свързана с фолклорни и митологични архетипи, със стереотипи и изобщо с други начини за въвеждане на един базов ред в хаоса на различните понятия. Именно този вид знание и памет прокарват вълшебните приказки.

Важно е вашето дете да знае как да се държи на масата и как да общува с хората, как да поддържа добра лична хигиена и как да подреди раницата си за училище. На всичко това ще го научите вие. Но има неща, които няма как да предадете на своето дете чрез личен пример или чрез ситуации от ежедневието. Това са „големите“ теми за морала, за добрината, за жертвоготовността, за смелостта, за любовта и приятелството. Тези големи теми се случват само в големите истории, каквито са приказките. Едно дете не може да получи правилната насока за развитие на ценностната си система, ако не прекара известно време в тези извънредни, ярки сюжети. Те ще бъдат добра основа, върху която вие можете да надградите тези основни понятия по-късно в живота му.

Вълшебните приказки въздействат върху емоционалната интелигентност на детето и способността му за емпатия

На последно място, но не и по важност – четенето на вълшебни приказки ще въздейства на вашето дете на чисто емоционално ниво. То ще съпреживява случките на героите, ще се научи да се поставя в техните обувки и да се отъждествява с тях не само в действията, но и в емоциите си. Това е един лесен и приятен начин за развитие на емоционалната интелигентност, на способността да се различават и назовават чувствата, а в по-късен етап и успешно да се разпознават в околните.

Вижте още: 5 зловещи периода през първата година на детето

Емоционално интелигентното дете ще общува по-успешно както вътре в семейството си, така и извън него. То ще може да създава смислени връзки с останалите деца и хора, да отговаря адекватно на невербалните форми на комуникация, да подхожда към проблематичните ситуации чрез усет и интуиция.

Развитието на емоционалната интелигентност чрез четене на приказки работи още по-добре, когато родителят чете активно. Тоест, когато той обяснява случващото се, когато сугестира детето да мисли в определена посока и когато му помага да тълкува прочетеното. В крайна сметка родителят е първият авторитет в живота на детето – той е там, за да обясни всичко, което не е ясно и да затвърди всичко, което детето е научило.

*******

Така че, скъпи родители, баби, дядовци, големи братя и сестри – четете на децата. Четете им всеки ден. Говорете за прочетеното и не гасете лампата веднага след края на последната страница. Вълшебните приказки посяват в ума на детето ви цветя, които вие трябва грижовно да поливате, за да могат един ден да разцъфтят.