За знака и за храсталака

11 Юни 2017

Темата „Пътна безопасност“ е като футбола, тениса, волейбола и всичко останало, от което разбира всеки. Това е едната страна, а другата - темата се коментира от малцина избрани бивши катаджии. Дори пиарско-популисткият термин „война по пътищата“ не е адекватен на ставащото, най-малкото защото в нито една от останалите страни-членки или кандидат-членки никой не воюва с никого на пътя. 

 

Пътните инциденти се систематизират и анализират, и оттам се вадят поуки, а не се умува за това дали отново да се скрият служители с радари в храстите, където бяха до преди няколко години у нас. Спомняте ли си момента, в който на някоя много умна катаджийска глава й хрумна да постави на постамент почти по всички пътища по един блъснат автомобил, за да стряска шофьорите? Някои от тези автомобили и до ден днешен ръждясват, и всеки път се чудя как не са станали обект на интерес на онези от нашите сънародници, които се занимават с „копането на желязо“. 

След ръждясалите коли дойде времето на камерите. И пак по катаджийски модел, монтирани винаги до знаци с ограничения почти наполовина на обичайната скорост, за да дебнат нарушители и да преизпълняват плана за глоби. План – точно така, правилно четете. Дейността на МВР във всяко едно от санкциониращите направления е по план за приходи. В нея няма превенция. Тя е изнесена в акциите на 1 юни и 15 септември, а целта е да се покаже колко се прави за безопасността на децата. Всъщност не се прави нищо съществено – децата и до сега притичват с мама или татко през пътното платно, защото малко са тези, които издържат вървенето до пешеходната пътека. Няма смисъл да разсъждаваме, ако като дете си научен да пресичаш платното по диагонал, колко е вероятно да го правиш и като възрастен. 

Един клип с пътен полицай, който взема пари от нарушител насред столицата, преобърна изцяло установената система за безконтрол. За да не взема никой пари на ръка за себе си, беше решено да се забрани на всички, освен тези в оборудвани коли за видеозаснемане и запис на проверката, да извършват контрол на водачите на пътя. На пръв поглед много добро решение, но в дълбочина това направи абсолютно всеки служител в униформа на МВР, който не е в кола с камера и микрофон, безучастен свидетел на ежедневното нарушаване на правилата за движение. А такива има в изобилие. Няма еднопосочна улица, в което и да е българско населено място, която да не е премината и в забранената посока. Така наречените „бус ленти“ са се превърнали в ускорители за автомобилни частици, които избягват изчакването на останалите в обичайните платна. За паркирането след знак за забрана въобще не трябва да се споменава. А разговорите по телефон, макар и подлежащи на санкции според Закона за движение по пътищата, са обичайна гледка и индулгенция за всеки, който шофира неадекватно, дори в градска среда с 20 вместо с 50 километра в час. 

През изминалите години Законът за движение по пътищата се превърна в един от най-публикуваните документи в „Държавен вестник“. И всеки път заради „казусни решения“. Излъчени по телевизията клипове за висока скорост предизвикаха повишаване на санкциите за превишена скорост, други пък – въвеждането на абсурдни определения за движението в противоположна посока по магистрала. Превръщането на този основен документ в опитно поле за всеки, който може да инициира промени в него, не го направи по-добър, а напротив – неадекватен.

Решението на ВАС за начина, по който трябва да се извършва снимането с мобилни камери, се превърна в енигмата, която трябваше да се заобиколи със законови промени. И след като две години нямаше успех, сега тази кампания, подкрепена от „пътно-безопасните кръгове“, си прокарва път. Ще реши ли проблемите обаче? Отговорът НЕ ще подкрепя със следните десет аргумента:

 

1. Със знак или без знак, значителна част от автопарка у нас се оборудва с антирадари. Липсата на визуализация за прескъпата камера за скорост ще бъде заместена, както и досега, от звука на малкото устройство, поставено на предното табло на автомобила.

 

2. Една от основните причини да има жертви на пътя не е моментът, в който става инцидентът, а обстоятелства, случили се много преди този момент. Например повсеместното претупване на обучението за категория „В“ от автоинструкторите и събирането на немалка такса в полза на изпитващия в практическата част, с участието на инструктора. Мнозина курсисти я плащат с удоволствие и убедени, че това е правилният начин да вземат шофьорска книжка. Тази процедура превръща обучаващите в производители на полу-шофьори със самочувствие на професионални шофьори. Повече от половината от пътните произшествия на територията на България стават по две причини – самонадеяност на водача, следвана от изпреварване в забранен участък, или неспособност да овладее автомобила в даден момент. Въпросът към управляващите е: как ще го предотвратите с камера? 

 

3. В половината от инцидентите с жертви у нас участват граждани на други държави. И също стават жертви. Изниква въпросът за абсолютната безнаказаност на тези водачи на пътното платно. Дори и снимани от необозначени камери, техните санкции по-вероятно ще отидат в коша, отколкото да се наложат и да бъдат събрани. 

 

4. Проблемът с пътните инциденти не започва и не завършва с поведението на водача, колкото и добре да се вменява тази отговорност от философията на катаджийските документи, включително Закона за движение по пътищата. В значителна част от случаите основната отговорност е на стопанина на пътя. При по-голямата част от катастрофите – това е агенция "Пътна инфраструктура". Поставянето на ограничения на скоростта при дупки по пътното платно, дори на магистрали, няма да запълни тази неравност с времето. Затварянето на очи на всички контролни органи за движението на претоварени камиони по пътя в горещите дни и образуването на коловози по асфалта също води до разрушаване на пътя. Пътната агенция е абдикирала от основното си задължение – да осигури безопасна инфраструктура за движение, и няма как това да бъде подминато на фона на увеличените цени на винетките. Затварянето на път за почистване от сняг е практика навсякъде по света с такива климатични условия, но то не е безсрочно, в каквото се превърна през изминалата зима у нас, и е с отговорност към водачите, които престояват в очакване да бъде отворен пътя.  Почистването на пътя не трябва да бъде само през зимния сезон. Пясъкът от зимното почистване, отлаганията от гумите на товарните автомобили, смесени с вода, също са причина за инциденти, и това, че водачът се е движил с разрешената скорост, не го спасява от тях. Модерната дума „аквапланинг“ не може да е причина за липсата на грижа към пътното платно и по-точно – доброто му отводняване.

 

 5. Липсата на засилен контрол към водачите на товарни автомобили, преминаващи в страната, заместена от вземането на няколко десетки евро при спирането за проверка, не е за подминаване при разговора за пътната безопасност.  Всеки втори водач на ТИР от южната ни съседка Турция вече преминава по-голямата част от маршрута си след солидна или по-малка почерпка с висок градус на някой от тир-паркингите. Доказателство за това твърдение са всички случаи с катастрофирали тираджии, тъй като при всеки от тях има установен процент на алкохол. 

 

6. Пътният контрол в по-малките населени места и главно в селата е кампаниен. Публична тайна е, че в тях или около тях се движат автомобили с невалидни или въобще без регистрационни номера, без застраховка „Гражданска отговорност“ и без винетка.  Разбира се, няма как да се правят преки телевизионни включвания за всяка акция, но методичната работа по този въпрос, подкрепена от по-строгия контрол за управление след употреба на алкохол, ще даде по-добър резултат от скриването в храстите на главния път и дебненето на някой, каращ с 10 километра над разрешената скорост. 

 

7. Скоростта не е разковничето за намаляването на пътните инциденти. Данни от статистиката – през 2015 година убитите при катастрофи в България са 95 души на един милион население, а в Германия 42 души по същия критерий. Разликата е, че там по магистралите има препоръчителна скорост, а ограниченията за скорост важат в определени участъци.  Има и камери, придружени от знаци. В същото време южната ни съседка – Гърция – където има и знаци към камерите, и по-значителни ограничения на скоростта, се нарежда по-близо до нас по показателя жертви на пътя – 72 на един милион души.

 

8. Превръщането на опасните участъци по пътя в безопасни не е „мисия невъзможна“. Добавянето на още едно платно за движение към стеснени откъм път и силни откъм трафик участъци ще намали предпоставките за произшествия повече, отколкото техническият или човешкият контрол по тях. Обследването на завои, наклони и тунели, и предприемането на мерки за коригирането на участъците не трябва само да вкарва десетки хиляди левове в джобовете на избрани консултанти, а да води до резултат. 

 

9. Обезопасяването на пътя не е функция само на проекта и изпълнението, а и на поддържането на всичко в обхвата му. Ако се извадят от всички смъртни случаи на пътя, тези, които са приключили със забиване в дърво, броят им ще надвиши онези, завършили със сблъсък между две превозни средства. Криенето на пътя от врага, поради което са засадени дърветата около него, приключи преди повече от 25 години, махането на храстите и поддържането на тревата също не е скъпо мероприятие, освен ако и то не бъде остойностено със сума като за „измиване на пътен знак“. 

 

10. Всички, от които зависи пътната безопасност, трябва да извадят главата си от пясъка. Безопасността не е функция само на „Пътна полиция“, към нея не трябва да се подхожда с устрема на катаджия, хванал бинокъл и дебнещ дали някой говори по телефона, или не си е сложил колана. Изскачането от храста и култовото „Какво правим сега“ не е решение, защото пак ще има клип, пак ще го излъчат по телевизията и пак ще има припряни действия. Философията  да се наказва този, който кара превозното средство, много отдавна не работи, а помага за пълненето на фонд „Пътна безопасност“, с парите от който се ремонтират камерите на СДВР в София, или се купуват мобилни камери, които спират да снимат с настъпването на нощта. Санкцията към тези, които си позволяват да използват пътя за писта, а понякога и организирано, не е функция на десетократни промени на закона, а на съвестно изпълнение на задълженията на пътните полицаи. Засилването на контрола върху пияните и дрогираните не опира само до промяната в една наредба, за да не „падат“ наказателните постановления, а до действителна работа, без телевизионен блясък, на контролните органи. Спирането на товарния трафик преди и в края на почивните дни не е само за отбиване на номера от страна на представителите на държавата, а начин да се намалят причините за пътни произшествия. В някои съседни страни това ограничение е законово определено и не се дължи на настроението на някой шеф, а освен това е адекватно – до полунощ, а не от 14.00 до 20.00 ч., като че ли е за подтикване към бягство от работа, за да се възползваш от „прозореца“ без камиони. Това са мерки, които не изискват толкова много пари, а само мисъл, без опцията за кражба, защото причинно-следствено това води до загуба на човешки живот. А той е най-ценното – не умотворения за глоби, махане на знаци или вдигане на цената на един километър нов път до тази във Франция, без дори и милиметър от строителството му да отговаря на стандарта там. Но първо трябва да се започне с обучението на шофьора, без таксата за изпитващия, за да мине лесно практическия изпит, и със задължителната теория, колкото и скучна да е тя, и сведена до „Решавай листовките!“.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща