Тази статия нямаше да я напишем, ако не бяхме прочели, че догодина депутатите щели да се местят в Партийния дом и че виден български политик бил казал, че му се иска там да има по-добра енергия, защото Народното събрание било построено върху турски гробища и затова имало лоша енергия, което искрено ни разсмя... Но да караме подред...

Когато на 4 януари 1878 генерал Гурко влиза в София и я освобождава от турско робство, заварва тук буквално едно село, макар и с важно стратегическо значение, защото открай време в него се кръстостват важни пътища на Балканския полуостров....

София има 12 000 жители, двайсетина махали - български, турски, еврейска, арменска и циганска, едноетажни къщи от дърво или кирпич, тук - там и двуетажни, десет каменни хана, сигурни места за стоката на керванджиите, че често ставали пожари, и огромни бунища между „сградите“ с ровещи кучета... Прави улици нямало, а калта била така глетава, че се стъпвало по нарочно сложени камъни... От зори се раздрънквали каруци и волски коли, 120 – те дюкяни сваляли кепенци, занаятчии сядали отпред по турски и почвали да майсторят нещо, продавачи с табли със стока върху главите си се надвиквали, селяни от околните села разнасяли прясно мляко в котли, в касапници парчета месо увисвали на ченгели (железни пръчки с куки), фурни почвали да димят и из чаршиите почвал да се щура всякакъв народ...

Стотината джамии вече запустявали, защото в Руско – турската война повечето турци напускат завинаги града, и може да не сме забелязали, но Археологическият музей до Президенството всъщност е джамия без минарета, известната някога Буюк джамия. От турско време е и единствената действаща джамия днес, тази до Банята, всички други ги събарят...

София има и 8 църкви, между които тази в подлеза пред ЦУМ,  тази, в която се влиза през желязна врата на ул. „Съборна“ и е под нивото на улицата, „Св.Неделя“ - на днешното място, но съвсем друга, както и „Св. София“ до „Ал.Невски“ – почти разрушена и превърната в склад за боеприпаси... Има и еврейска синагога и католическа църква, а като прибавим и две училища и Банята, на същото място, но в друга сграда,  в 1878 в София друго май няма...

Да обясним и още нещо, че който не живее в София, не е длъжен да знае кое къде се намира...

Ако тръгнем от Партийния дом, т.е. от центъра, след 200 м стигаме пл. „Батенберг“ - с бившия царски дворец, сега Националната галерия, вляво и с едно затревено пространство вдясно (понеже Мавзолей вече няма), оттатък което е градината пред Народния театър. И като подминем площада и продължим напред, вдясно се редуват няколко красиви сгради, а вляво - част от градината на Двореца, Природо – научният музей и Руската църква. И като пресечем ул.“Раковски“, оттатък е Военният клуб... Та това го пишем само за да поясним, че в 1878 тук свършвала София и почвало поле... 

Днес право напред след Военния клуб на 300 м е Народното събрание и срещу него Паметникът на Цар Освободител, нататък е Софийският университет, след 600 - 700 м идва Орлов мост, след който пък почва Цариградското шосе... И ако продължим по него, може би след 12-13 км свършва днешна София, при това само в тая посока...

А в 1878 на мястото на Президентството, т.е. до Партийния дом, била Еврейската махала, а на мястото на бившия царски дворец - турският конак с голяма градина, чиято предна част заради Мавзолея по – късно съсипват... „Нататък“ следвали тук – там някакви къщи и краят на София бил едноетажната турска болница, приспособена в 1878 на военно училище, на чието място по – късно ще издигнат Военният клуб... До турския конак била и дървената къща княз Дондуков,  главния комисар на временното руско управление у нас, чиято задача според Берлинския договор била за 9 месеца да организира устройството на новата държава и да си заминава...

Та в 1879 в Търново се събира Учредително събрание с 229 депутати, сред които борци за свобода ( най -общо казано), духовници, учители, юристи, учени, публицисти, лекари, търговци, занаятчии и селяни. И малко преди да гласуват Конституцията, защото те се събират само за това, избират София за столица на Княжество България.

Но защо София, а не Пловдив, Русе или Търново, къде - къде по - развити по това време градове? Пловдив отпада, защото Берлинският конгрес ни разделя на Княжество България и Източна Румелия, при което Пловдив „остава“ там... Русе също отпада, защото колкото и да е красив градът, Дунава го прави уязвим, защото лесно се преминава...  Като стара столица, на Търново най приляга да стане пак столица, но надделява мнението, че местоположението на София географски и стратегически е по - добро, защото София е в центъра и на Балканския полуостров, и на българските земи – Берлинският конгрес ни отнема Македония, но тогава и през ум не ни минава това да е завинаги...

И като гласува Конституцията, Учредителното събрание преминава във Велико народно събрание, с един ден живот и една задача - да избере български княз. И то го избира –двайсет и две годишния Александър Батенберг, племенник и кръщелник на Царя Освободител (този на Паметника пред Народното събрание). И като полага след два месеца клетва в Търново, князът пристига в столицата...

Но къде да го настанят? В изоставения турски конак скачали жаби, покривът течал, а в три стаи таваните били паднали... Както и да е, бързо се организират и купуват от някаква виенска певица мебели, та малко от малко мястото да заприлича на дворец, а над княжеското ложе издигат балдахин главно да пази Батенберг от рушащия се гипсов таван...

По това време в София идва и чехът Константин Иречек, който по – късно ще стане министър на просвещението. В своя дневник той пише, че всички министерства (правителство имаме от лятото на 1878)  били в дървена къща до турския конак, но на друго място четохме, че къщата била близо до днешното Президентство, което горе – долу е пак същото. Всяко министерство разполагало с една стая, навсякъде било мръсно и сбутано, а какво вършели министерствата, можем да гадаем, защото от Цариград железницата стигала само до Белово, оттам един ден се пътувало с кола до София, после до Ниш нови два дена и оттам вече имало влак към Европа... Европейската поща пък я стоварвали по Дунава в Лом и за два дни тя пристигала в София, но зимата параходите спирали, Петрохан ставал непроходим и тогава пощата пристигала в София когато може...

А в есента на 1879 провеждат първите парламентарни избори и се сформира Първото народно събрание, което обаче няма къде да почне работа. И 1 месец, толкова му е животът на това събрание, депутатите заседават в Клуба на руските офицери в Къщата с часовника (днес престижен ресторант), намираща се зад градината на турския конак... 

Малко преди това, поканен за военен министър, в София пристига и руснакът ген. Паренсов, за да сформира българската армия. Този човек обаче не може да си намери сносно място за живеене и понеже не знаел колко време ще остане, бързо си построява една хич нелоша едноетажна къща на мястото на днешното Министерство на вътрешните работи, т.е. срещу църквата „Св. Седмочисленици“...

Междувременно имаме вече Второ народно събрание, но то пак няма къде да заседава, затова се настанява в една дървена барака или да речем, лека постройка, с червени драперии, килими, нещо като сцена и 120 плюшени стола, в която трупата на някой си Георги Попов изнасяла представления... Но понеже комшиите гледали кокошки, нощем ги пускали вътре, за да не ги крадат злосторници... Та Иречек пише, че като влезли веднъж, върху полилея се бил настанил петел, а навсякъде по столовете имало перушина и курешки...

По това време обаче между ген. Паренсов и княз Батенберг възникват някакви неразбирателства и генералът напуска България. Князът пък, който никак не харесвал „двореца“ си с капещите тавани, т.е. турския конак, веднага купува къщата му и се нанася там, но я и достроява с едно крило и още нещо... Къщата почват да наричат „Малкия дворец“ и веднага се захващат турският конак да стане истински княжески дворец...

Под ръководството на известен австрийски архитект от двуетажния конак запазват само каменните основи. Върху тях издигат етаж за княжеската администрация, а и втори с анфилада от бални зали, като анфилада значи залите да са на „една „линия“, а чрез отворените им вътрешни широки врати да се създава впечатление за пространство и „дълбочина“. На третия етаж разполагат княжеските покои и стаите за гости. Откриват двореца в края на декември 1882, на Нова година има голям бал и въобще въпросът с двореца се урежда, макар че след десетина години и нещо следващият княз Фердинад ще го разшири и украси, но спираме дотук, защото е важно, че поне проблем с дворец вече нямало...

Та 2-3 седмици преди новогодишния бал започва работа Третото народно събрание... То пък почти година, защото продължава толкова, заседава в новопостроена училищна сграда на ул.“Дунав“ и ул.„Стара планина“, т.е. в днешното Първо училище, но сградата тогава е друга... А заседава там, защото в дървената барака с петела и кокошките пламва пожар и тя изгаря... 

И тогава става ясно, че така не може да се продължава - час по - скоро на Народното събрание трябва да му се построи сграда... И зимата на 1884 обявяват конкурс и го спечелва  Константин Йованович, отлично образован млад сръбски архитект, с баща (обаче) врачанин... На 7 май 1884 проектът е готов, а след две седмици депутатите гласуват 220 000 франка бюджет да почва строежът...

Но къде да построят Народното събрание? Имало много празни места, но вече и кадастрален план, според който София трябвало да се развива кръгово – радиално. Тук ще поясним, че до Освобождението петте пътя по нашите земи (от Цариград, от Белград, от Кюстендил, от Лом и от Русе) стигали от пет посоки до периферията на София и като „продължавали“ в пет улици, се събирали в центъра. Та според кадастралния план от центъра „нататък“ петте „лъча“ трябвало да се застрояват с обществени сгради, министерства, легации и училища, а между „лъчовете“ като паяжина да се оформят улици с частни къщи и градини и така София „кръгово“ да се разраства...

Ето защо за място на Народното събрание избират едно празно място на един от петте „лъча“ – в началото с княжеския дворец, откъдето почвал и бул. „Цар Освободител“, и макар не – по дълъг от 300 м, много нататък „сливащ се“ с Цариградското шосе. На празното място според Вазов имало две – три цигански съборетини и няма как тук да е имало турски гробища, защото се знае на различните етноси къде са били гробищата до Освобождението– турските са били на мястото на днешната Борисова градина... И когато почват да копаят основите на Народното събрание, попадат на римски некропол от някогашната Сердика, но в София къде ли няма римски некрополи, последния наскоро го откриха до Паметника на Левски...

Народното събрание го построяват за няколко месеца, а депутатите в Четвъртото народно събрание през това време заседават в читалище „Надежда“ в Търново и в столовата на Военния клуб в София. В средата на 1885 влизат и провеждат заседание в новата сграда, но година след това я доизкусуряват, а скоро почват и да я разширяват... А Народното събрание в 1886, когато е тържественото му откриване, е изглеждало точно като на снимката... За интериора му няма да пишем, че статията ще стане твърде дълга, но е факт, че и отвън, и отвътре сградата става просто прекрасна...

Та когато поприключвал строежът, арх. Йованович отишъл за  договорения хонорар от 6000 златни лв. Министър - председателят Драган Цанков прегледал книжата, изгледал младия архитект и казал: “Слушай, чоджум (момчето ми), абе ти знаеш ли какво са 6000 лв? Голяма, страшно голяма пара е туй, хей! Кой на днешно време може да припечели такова нещо? Я слушай, момчето ми, вземи ти 3000 лв, та си иди със здраве и благословия. То и тия пари са много, ама нейсе, от мен да мине, трудил си се. Хем като излезеш оттук, да не вземеш да разправяш какво си получил! Народът ще ми счупи главата, ако разбере как стопанисвам парите му!“ Тази история я разказва политикът и журналист Димо Казасов в една от книгите си...

Как свършва тази история, не се знае, но се знае как продължава историята на България... На 6 септември 1885 Княжество България и Източна Румелия ставаме едно, следва Сръбско - българската война, превратът, контрапревратът и абдикацията на Батенберг, после Велико Народно събрание избира нов княз – Фердинанд и така нататък и така нататък, но това вече са други сюжети...

Междувременно София е заприличала на град, после ще заприлича и на европейски град, защото след някоя и друга година пред Народното събрание ще издигнат Паметника на Цар Освободител и ще оформят площад с прекрасни частни къщи, по бул. „Цар Освободител“ ще почнат да никнат чужди легации, после наблизо ще вдигнат и храма „Ал.Невски“, а София ще се разраства ли разраства „кръгово - радиално“, според кадастралния си план...

Та Народното събрание нека го преместят в Партийния дом... Точно под него се намира Via Principalis (главната улица, главният път) на Сердика и кой каквото да говори, но думите „главен“ и „главна“ наистина имат добра енергия...

Снимката е от сайта www.lostbulgaria.com

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Змей Горянин, Змеицата и другите

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица